Автор Тема: За теснолинейката Септември-Добринище  (Прочетена 102668 пъти)

KamaZZo

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #75 -: 10 Април 2012, 17:48:41 »
Цитат на: KRAKOMOBILA link=topic=2846.msg76274#msg76274 date=1334053366
Силно ти препоръчвам да минеш и останалия участък от трасето - красотата е неописуема.
Определено ще го направя,докато все още съществува и е българска,че като чета постовете на колегите...но ако това е единственият начин теснолинейката да просъществува-така да е! (не че някой ще дойде точно моето съгласие да иска  :lol:)

lubomir

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #76 -: 10 Април 2012, 17:53:59 »
Цитат на: fpk1999 link=topic=2846.msg76286#msg76286 date=1334066457
Цитат на: pach link=topic=2846.msg76280#msg76280 date=1334056626
Оказа се че сайта от Александров, не всички го знаят:

http://tesnolineika.blogspot.com/

(Image removed from quote.)
 :this:

Последното което се чува по въпроса с теснолинейката е:
Цитат
Събития

Кандидат-купувач за теснолинейката Септември-Добринище пропътува линията с ретро-влак
Германският предприемач Армин Гьотц, ЖП ентусиаст и председател на железопътния
туристически клуб  „IGE-Bahntouristik” Nuernberg дойде в България, за да пропътува с
ретро-композиция цялото разстояние по теснопътната ЖП линия Септември-Добринище.

Името на Гьотц се спрягаше в ЖП средите по повод концесията на атрактивната планинска железница.
От сигурен източник стана ясно, че слуховете са верни и Армин Гьотц има интерес към вземането
 на железницата на концесия и развиване на туристическа дейност с ретро подвижен състав.
В рамките на три дни от днес, той и доведената от него туристическа група ще пътуват от Септември до Велинград,
 от Велинград до Добринище и обратно с атракционна композиция, съставена от единствения действащ
теснопътен парен локомотив на БДЖ № 609.76 и три ретро-вагона, от които един сервизен и два пътнически.
 Организатор от българска страна на пътуването е туристическата компания „Тандем-травъл”.
Това не е първата ЖП авантюра на Гьотц в България. През 2007 г., чрез своя туристически клуб,
 той проведе мащабно пътуване с 10 вагонна композиция, пристигнала от Германия и обслужвана на
 наша територия от действащите тогава парни локомотиви 01.23 и 16.01, останало в ЖП историята като
пътуването на големия германски влак.
19.02.2012

от http://bulphoto.com/events/27769/

Притеснява ме обаче,ако я купи може би ще иска да я модернизира,а тази теснолинейка мисля че е по-добре да си остане каквато е.Все пак е единствената в България а и е на толкова красиво място,ако се модернизира чарът и ще се загуби :scratch_ones_head: :agree:
Линията наистина се нуждае от модернизация, тъй като е пред разпад. Пътуването е изключително бавно, и вагоните едвам се крепят на релсите от неравности по трасето. Гледал съм такива трасета в Германия опънати като струна, и машините си пуфпафкат на воля напред назад. Може би има некъв шанс, тъй като наши парни машини няма, току виж цъфнала някоя и друга немска майлетка, от ония компаудовите, по които точим лиги всички ние. Ще бъде невероятно да видим немски машини и вагони по нашето прекрасно трасе.
Някои хора могат да получат и оргазъм даже от това ;D
Ако туй стане, то може да се очаква и работа за хотелите около Банско-Добринище, както и за минералните бани по Велинградско.
Аз бих казал: А Дано!
« Последна редакция: 10 Април 2012, 17:55:48 от lubomir »

fpk1999

  • Trade Count: (0)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 507
  • Рейтинг: 21
  • Перфектният мащаб е 1:1 !!!
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #77 -: 10 Април 2012, 18:32:48 »
Нямам предвид трасето да се остави да се разпада :agree:.Говоря да не се махат семафорите,кантончетата,прелезите с ръчни бариери,ръчното управление на стрелките...Всичко това вече почти е изчезнало от железопътната ни мрежа и 16-та линия е една от малкото по която са останали подобни съоръжения и техника.Поне такова е моето мнение. :boredom:

bdz43r

  • Trade Count: (5)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1012
  • Рейтинг: 257
    • bgrail.info
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #78 -: 10 Април 2012, 18:36:38 »
Изпънати като конец релси тип 60 и други подобни немски щуротии нямат място по 16-та линия.

lubomir

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #79 -: 10 Април 2012, 18:49:54 »
Цитат на: bdz43r link=topic=2846.msg76293#msg76293 date=1334072198
Изпънати като конец релси тип 60 и други подобни немски щуротии нямат място по 16-та линия.
Щом смяташ че релсовата геометрия е по-добре да остане такава каквато е в момента, вместо да се нивелира и вкара в някакви що годе нормални норми(пък били те и немски) за НОРМАЛНО движение, така да е! ;D

G_GROZ

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #80 -: 11 Април 2012, 00:14:25 »
Как може да си помислите, че някой ще продаде трасето, което е изключителна държавна собственост. Просто ще го ползва срещу наем. Евентуално срещу наема, ще го поддържа за да си прави ретропътувания. Едва ли ще купи и подвижния състав, тъй като ще трябва да плаща огромни суми за ремонт и домуване в депо Септември. Иначе ще трябва да купи и депото. Просто човека иска да наеме експлоатацията на иначе нерентабилната като държавна собственост железница. Такава е практиката на тези хора с изоставените теснолинейки в цяла Европа. Това може да го направи и всеки инициативен българин с достатъчен финансов и мениджърски потенциал. Само, че няма такъв. Интересите на БГ "бизнесмените", както е известно са далеч от такива "прозаични" дейности. Да не говорим за банка която би одобрила подобен проект. Лично аз ще се радвам "германецо" да вземе нещата в свои ръце, макар май засега сметките му да не се връзват. Дано не съм прав!

Vlado

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (2)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5522
  • Рейтинг: 618
  • Красотата е в детайла!
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #81 -: 06 Декември 2012, 21:01:58 »
Да покажа и моята кратка визита на част от теснолинейната прелест на железниците ни - гара Аврамово, дата 02.12.2012 г.:

Чакащият:






Чаканият:






Няма по-щастлив от мен:



Всичките около 30 снимки може да видите тук:

http://vkolev.snimka.bg/?album;aid=717903;pid=29185190
« Последна редакция: 06 Декември 2012, 21:12:41 от Vlado »

София 70

  • Trade Count: (11)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 621
  • Рейтинг: 165
  • София ,ТТ DR & DB ІV ер.
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #82 -: 06 Декември 2012, 21:11:58 »
Страхотно е!
Третата  снимка  е като от макет :)

lubomir

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #83 -: 07 Декември 2012, 08:51:07 »
Цитат на: София 70 link=topic=2846.msg84426#msg84426 date=1354821118
Страхотно е!
Третата  снимка  е като от макет :)
Това е една страхотна идея!

zazo

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2049
  • Рейтинг: 263
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #84 -: 26 Януари 2013, 01:02:29 »
Бях наскоро по тоя край и реших най-накрая да се повозя на теснолинейката Септември - Добринище и в съзнателна възраст, макар и на доста кратко разстояние. Имам някакъв бегъл, детски спомен, че съм се возил на вагончета с дървени седалки, но дори не мога да кажа дали е истински или измислен. Преди време многократно съм минавал с кола оттам, спирал съм да гледам влака, разхождал съм се и покрай линията. Винаги съм имал някаква романтична представа за теснолинейката. И този път както и всеки път когато пътувам с влак в България имах чувството, че съм минал през машина на времето, но този път имаше и нещо друго, обичайното, приятно усещане за железницата отсъстваше. Та освен многото други по-генерални въпроси си запитах, защо теснолинейките имат толкова много почитатели? Ще се радвам някои от вас да споделят какво мислят по въпроса.

А, ето и малко снимки.

Гара Разлог






Кантарът




Влакът пристига


Хеншела прави маневра на гара Добринище


Пак кантар


Гара Добринище (изглежда нелепо с тая облицовка)


Ръчния обръщател на гара Банско




всички снимки: http://bgtt.eu/images/kolio/mng/?dir=T2013


gzo

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #85 -: 26 Януари 2013, 11:49:29 »
Цитат на: zazo link=topic=4150.msg86055#msg86055 date=1359154949
....., обичайното, приятно усещане за железницата отсъстваше. Та освен многото други по-генерални въпроси си запитах, защо теснолинейките имат толкова много почитатели? Ще се радвам някои от вас да споделят какво мислят по въпроса.

Прихванал си от синдрома на моделиста  :haha:
До такава степен си свикнал с едрия машаб, скорости, простор и дори характерни звуци ако щеш, че малкия "брат" ти се струва като нелепа бутафория на железница. Аз например до такава степен съм свикнал с НО, че когато се доближа до ТТ не изпитвам никаква тръпка. Детайлите ми се губят и наистина го няма онова усещане за което говориш и ти.

Може би ако още от малък бях "закърмен" с теснолинейката (или ТТ в моделизма) друго щях да говоря сега, но формираното на усета за нещата е бил повлиян силно още от детските години. По същата причина аз лично не изпитвам никакъв сантимет по локомотиви 04 серия макар и много от колегите тук да го благоговеят. Наистина аз нямам никакъв спомен за тази машина и не ми напомня с нищо за детството. Виж за 07, 43, 44 и 45 нещата стоят на пълната противоположност. Та техните муцуни са ми толкова симпатични, защото са същите както ги помня и в детството си. Днес давам мило и драго да сложа на домашните си релси нещо от онова в детските ми спомени. Като видя композиция, начело с 07 или 43, а зад нея да се татрузят фургон + 47-ки (40-ки) се връщам с години назад и преживявам отново онази еуфория, когато покрай "малкия" човек е минал "големия" влак. По същата причина ме боли, когато видя как същите тези "музцуни" се режат за скрап или се разграбват от мангали. Сякаш някой реже и грабе частици от детството ми.

Дори и да не сме се замисляли ние вички тук ползваме домашните си железници и БДЖ колекции именно за да се връщане в детството си. От там се формира и нашия вкус и предпочитания за приоритети в хобито....е поне при мен това е определящо.

Не знам доколко е била учана аналогията ми м/у 1435-670 и НО-ТТ, но мисълта ми беше, че всичко е проектирано и формирано подсъзнателно в нас и се дължи до голяма степен на "първите 7 години".
Сантимента на хората към малките машаби (и в реалната и в моделната железници) е напълно обясним, но ти няма да може да го разбереш, просто си формиран в различна среда.
« Последна редакция: 26 Януари 2013, 11:56:30 от gzo »

Adrian

  • Trade Count: (238)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6709
  • Рейтинг: 1086
  • Купи и ще ти олекне! DR/DB/BDZ 4-5 ep. H0 София
    • Ер Малък
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #86 -: 26 Януари 2013, 11:56:12 »


Теснолинейката е един вид миниатюризация на стандартната железница ...хобистите си падат имено по това ...можеби оттам идва слабостта към .

KRAKOMOBILA

  • Trade Count: (13)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2727
  • Рейтинг: 236
  • 46-та серия долу от графика - Шкода рулз!
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #87 -: 26 Януари 2013, 12:25:05 »
Въпреки, че всеки ден съм по големите машини (42,43,44,45,46) - теснолинейката винаги ми е била повече от симпатична - просто я обичам!

 Честно казано - като малък никога не съм имал досег до нея - за първи път се качих на нея едва 2006-та година и от тогава ми е влезнала под кожата и никога няма да излезе от сърцето ми ! Обожавам я!

Der Hetzer

  • Trade Count: (59)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1526
  • Рейтинг: 148
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #88 -: 26 Януари 2013, 13:41:32 »
Цитат на: gzo link=topic=4150.msg86074#msg86074 date=1359193769
По същата причина аз лично не изпитвам никакъв сантимет по локомотиви 04 серия макар и много от колегите тук да го благоговеят. Наистина аз нямам никакъв спомен за тази машина и не ми напомня с нищо за детството.

Същото чувство е и при мен, но с други примери. Всички харесват парните локомотиви, но аз не си ги спомням, а относно 04 ще цитирам по памет непознат за мен човек, чието мнение бях случайно прочел в друг форум - "Толкова ми харесваше като го гледах, че само заради този локомотив мечтаех като порастна да стана машинист и да карам точно такъв локомотив"

TheJackal

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (35)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1702
  • Рейтинг: 157
  • ТТ 1:120 III und IV Epoch DB & DR
Re: За теснолинейката Септември-Добринище
« Отговор #89 -: 26 Януари 2013, 14:06:53 »
Ето нещо от днес: http://www.webcafe.bg/id_2015167411_Tesnolineykata_?utm_source=arena&utm_medium=banner&utm_campaign=webcafe



Един далечен спомен за планински поход в Пирин ме подсеща за краткото ми тогава пътуване с теснолинейка. Споменът ми обаче е толкова мъгляв, че решавам да направя инспекция на място и да разсея мъглата.
Настанявам се в Добринище. Градът, хората, планината и пушещите комини ми казват: Здравей! И аз казвам едно бързо здрасти и отивам да проверя разписанието на влака. Късен следобед, гарата е празна. Малко табло с накривени цифри ми съобщава, че трябва да хвана влака рано, а табела на стената кратко осветява историята.
Теснолинейката Септември-Добринище е единствената оцеляла в България теснопътна линия с разстояние между релсите 760 мм (стандартът е 1435 мм). Строена е на няколко етапа между 1921г. и 1945г. Разстоянието между двете крайни точки е 125 км. и се минава за около 5 часа. По трасето има 18 гари и 8 спирки.
На 1-ви август 1926 г. министър-председателят Андрей Ляпчев реже лентичката на току-що откритата и пусната в действие първа част на жп линията от гара Саранбей (днес Септември) до гара Лъджене (днес Велинград, а Лъджене е един от трите квартала).
Любопитен факт е, че на следващия ден, втори август, в Пазарджик е обявен ден за траур. Защо? Защото жителите на Пазарджик са вън от трасето и не само жалеят, но протестират и настояват пред правителството за разширение и така се стига до 1928 г., когато е открита отбивката от Варвара с дължина 16.6 км. От 1937 г. се изграждат и останалите връзки, а последната отсечка Банско-Добринище потегля на 9 декември 1945 г.
Няколко десетилетия по-късно аз се люшкам между синия залез над Пирин, бански суджук на скара и домашното вино на домакините ми, но на сутринта без колебания се мятам на влака. Очаквам той да е, хм, с тези релсички ще да е кукленски модел, но не е. Купетата са чисти, седалките удобни, отоплението на мах.
Сутрешният мраз скърца, но обещанието за слънце се спотайва в усмивките на малкото пътници и кондуктора свежар. Не разбирам много странния напев на говора им, намигванията помежду им, но ми става малко по-ясно след: "Билетите, моля! - казва свежарката - За къде сме тръгнали, я да видим? Aхааа, до Аврамово и назад?" - продължава контролата, а аз дочувам - "Туристи!" - и всички се хихикат.
Наричана Алпийската железница на Балканите, теснолинейката е предпочитано превозно средство в планинските райони не само у нас, но и по света. Например, в малкото италианско градче Тирано, близо до Швейцарските Алпи, влакчето си пуфти през центъра като трамвай по Дондуков. Изобщо в планината си падат по теснолинейката, защото е по-лека, прави по-големи завои, тунелите са по-малки, а мостовете - по-непретенциозни.
С претенции са само габаритите и товарите, но товарните вагони минават в историята малко след демокрацията, а скоростта е като за туристи, тоест, за такива като мен. Нашата теснолинейка пресича три планини - Родопите, Рила и Пирин; на три места минава над Чепинска река по железни мостове; лъкатуши между скали и се провира през тъмни тунели. Прозорецът на купето е като бял екран, на който се прожектира...а, стоп! Малко се увлякох. Филмът, който се върти тук не е прикюченски пътепис, а ежедневие.
На спирките мъже мълчаливо слизат и се качват; забрадени жени, с товар на гърба, минават пред ръждясала "заложна къща" и барака - бар; баби разхождат чуждоземните си внучета, които не вдигат поглед от айпода си, а дедовците им ни следят с джипка по шосето. Спирка Гулийна баня, Белица, Дагоново, Якоруда и навсякъде виждам жълтото на "най-здравата торбичка", което потъва нейде в бялото на пейзажа. Нещо като нережисирани кадри в един възможен филм по истински случай.
Истината е, че вече съм на гара Аврамово, най-високата гара на Балканския полуостров, точно на 1267 метра над морското равнище. Тук слизам, за да се прехвърля на влака, с който ще се върна в Добринище. По пътя обратно, в купето е по-оживено. Разговорите са тихи, откъслечни думи, възклицания. Разбирам, те пътуват от гара до гара, аз се правя на турист от-до. Шепа народ, пътуващ в тясното купе на измислен свят, изгубени в превода на простата дума живот.
В началото на миналия век имали едно наум тази линия да стигне до Неврокоп (днес Гоце Делчев). През 1920 г. един депутат от Батак дори лобира релсите да минат и през неговия град. Предложението се приема, отпускат пари, даже купуват релси, но тогава се закучили батачани и казват едно голямо Не! Но нали пари има, та взели един бик за разплод. На това сега му се вика приоритети! Ето как Добринище си остава последната гара.
А времената се менят, локомотивите от парни минават на твърдо-дизел, релсите влизат в строя, а други, теснолинейни, се закриват. През 2002 г. окрадени и демонтирани са линиите Червен бряг-Оряхово и Варвара-Пазарджик. През 50-те на миналия век изчезва теснолинейката между Ахтопол-Бродилово-Кости, а през 60-те са закрити Кочериново-Рилски манастир и Каспичан-Тодор Икономово.
Останалите малко по малко влизат в пътя. На връщане, през рамката на прозореца виждам една врата, забита пред пчелни кошери, а зад нея борова гора. Да почукаш и да влезеш? Защо? Когато може просто да отлетиш.