Общ форум | Chit-chat > Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby
За теснолинейката Септември-Добринище
gzo:
--- Цитат на: zazo link=topic=4150.msg86055#msg86055 date=1359154949 ---....., обичайното, приятно усещане за железницата отсъстваше. Та освен многото други по-генерални въпроси си запитах, защо теснолинейките имат толкова много почитатели? Ще се радвам някои от вас да споделят какво мислят по въпроса.
--- Край на цитат ---
Прихванал си от синдрома на моделиста :haha:
До такава степен си свикнал с едрия машаб, скорости, простор и дори характерни звуци ако щеш, че малкия "брат" ти се струва като нелепа бутафория на железница. Аз например до такава степен съм свикнал с НО, че когато се доближа до ТТ не изпитвам никаква тръпка. Детайлите ми се губят и наистина го няма онова усещане за което говориш и ти.
Може би ако още от малък бях "закърмен" с теснолинейката (или ТТ в моделизма) друго щях да говоря сега, но формираното на усета за нещата е бил повлиян силно още от детските години. По същата причина аз лично не изпитвам никакъв сантимет по локомотиви 04 серия макар и много от колегите тук да го благоговеят. Наистина аз нямам никакъв спомен за тази машина и не ми напомня с нищо за детството. Виж за 07, 43, 44 и 45 нещата стоят на пълната противоположност. Та техните муцуни са ми толкова симпатични, защото са същите както ги помня и в детството си. Днес давам мило и драго да сложа на домашните си релси нещо от онова в детските ми спомени. Като видя композиция, начело с 07 или 43, а зад нея да се татрузят фургон + 47-ки (40-ки) се връщам с години назад и преживявам отново онази еуфория, когато покрай "малкия" човек е минал "големия" влак. По същата причина ме боли, когато видя как същите тези "музцуни" се режат за скрап или се разграбват от мангали. Сякаш някой реже и грабе частици от детството ми.
Дори и да не сме се замисляли ние вички тук ползваме домашните си железници и БДЖ колекции именно за да се връщане в детството си. От там се формира и нашия вкус и предпочитания за приоритети в хобито....е поне при мен това е определящо.
Не знам доколко е била учана аналогията ми м/у 1435-670 и НО-ТТ, но мисълта ми беше, че всичко е проектирано и формирано подсъзнателно в нас и се дължи до голяма степен на "първите 7 години".
Сантимента на хората към малките машаби (и в реалната и в моделната железници) е напълно обясним, но ти няма да може да го разбереш, просто си формиран в различна среда.
Adrian:
Теснолинейката е един вид миниатюризация на стандартната железница ...хобистите си падат имено по това ...можеби оттам идва слабостта към .
KRAKOMOBILA:
Въпреки, че всеки ден съм по големите машини (42,43,44,45,46) - теснолинейката винаги ми е била повече от симпатична - просто я обичам!
Честно казано - като малък никога не съм имал досег до нея - за първи път се качих на нея едва 2006-та година и от тогава ми е влезнала под кожата и никога няма да излезе от сърцето ми ! Обожавам я!
Der Hetzer:
--- Цитат на: gzo link=topic=4150.msg86074#msg86074 date=1359193769 --- По същата причина аз лично не изпитвам никакъв сантимет по локомотиви 04 серия макар и много от колегите тук да го благоговеят. Наистина аз нямам никакъв спомен за тази машина и не ми напомня с нищо за детството.
--- Край на цитат ---
Същото чувство е и при мен, но с други примери. Всички харесват парните локомотиви, но аз не си ги спомням, а относно 04 ще цитирам по памет непознат за мен човек, чието мнение бях случайно прочел в друг форум - "Толкова ми харесваше като го гледах, че само заради този локомотив мечтаех като порастна да стана машинист и да карам точно такъв локомотив"
TheJackal:
Ето нещо от днес: http://www.webcafe.bg/id_2015167411_Tesnolineykata_?utm_source=arena&utm_medium=banner&utm_campaign=webcafe
Един далечен спомен за планински поход в Пирин ме подсеща за краткото ми тогава пътуване с теснолинейка. Споменът ми обаче е толкова мъгляв, че решавам да направя инспекция на място и да разсея мъглата.
Настанявам се в Добринище. Градът, хората, планината и пушещите комини ми казват: Здравей! И аз казвам едно бързо здрасти и отивам да проверя разписанието на влака. Късен следобед, гарата е празна. Малко табло с накривени цифри ми съобщава, че трябва да хвана влака рано, а табела на стената кратко осветява историята.
Теснолинейката Септември-Добринище е единствената оцеляла в България теснопътна линия с разстояние между релсите 760 мм (стандартът е 1435 мм). Строена е на няколко етапа между 1921г. и 1945г. Разстоянието между двете крайни точки е 125 км. и се минава за около 5 часа. По трасето има 18 гари и 8 спирки.
На 1-ви август 1926 г. министър-председателят Андрей Ляпчев реже лентичката на току-що откритата и пусната в действие първа част на жп линията от гара Саранбей (днес Септември) до гара Лъджене (днес Велинград, а Лъджене е един от трите квартала).
Любопитен факт е, че на следващия ден, втори август, в Пазарджик е обявен ден за траур. Защо? Защото жителите на Пазарджик са вън от трасето и не само жалеят, но протестират и настояват пред правителството за разширение и така се стига до 1928 г., когато е открита отбивката от Варвара с дължина 16.6 км. От 1937 г. се изграждат и останалите връзки, а последната отсечка Банско-Добринище потегля на 9 декември 1945 г.
Няколко десетилетия по-късно аз се люшкам между синия залез над Пирин, бански суджук на скара и домашното вино на домакините ми, но на сутринта без колебания се мятам на влака. Очаквам той да е, хм, с тези релсички ще да е кукленски модел, но не е. Купетата са чисти, седалките удобни, отоплението на мах.
Сутрешният мраз скърца, но обещанието за слънце се спотайва в усмивките на малкото пътници и кондуктора свежар. Не разбирам много странния напев на говора им, намигванията помежду им, но ми става малко по-ясно след: "Билетите, моля! - казва свежарката - За къде сме тръгнали, я да видим? Aхааа, до Аврамово и назад?" - продължава контролата, а аз дочувам - "Туристи!" - и всички се хихикат.
Наричана Алпийската железница на Балканите, теснолинейката е предпочитано превозно средство в планинските райони не само у нас, но и по света. Например, в малкото италианско градче Тирано, близо до Швейцарските Алпи, влакчето си пуфти през центъра като трамвай по Дондуков. Изобщо в планината си падат по теснолинейката, защото е по-лека, прави по-големи завои, тунелите са по-малки, а мостовете - по-непретенциозни.
С претенции са само габаритите и товарите, но товарните вагони минават в историята малко след демокрацията, а скоростта е като за туристи, тоест, за такива като мен. Нашата теснолинейка пресича три планини - Родопите, Рила и Пирин; на три места минава над Чепинска река по железни мостове; лъкатуши между скали и се провира през тъмни тунели. Прозорецът на купето е като бял екран, на който се прожектира...а, стоп! Малко се увлякох. Филмът, който се върти тук не е прикюченски пътепис, а ежедневие.
На спирките мъже мълчаливо слизат и се качват; забрадени жени, с товар на гърба, минават пред ръждясала "заложна къща" и барака - бар; баби разхождат чуждоземните си внучета, които не вдигат поглед от айпода си, а дедовците им ни следят с джипка по шосето. Спирка Гулийна баня, Белица, Дагоново, Якоруда и навсякъде виждам жълтото на "най-здравата торбичка", което потъва нейде в бялото на пейзажа. Нещо като нережисирани кадри в един възможен филм по истински случай.
Истината е, че вече съм на гара Аврамово, най-високата гара на Балканския полуостров, точно на 1267 метра над морското равнище. Тук слизам, за да се прехвърля на влака, с който ще се върна в Добринище. По пътя обратно, в купето е по-оживено. Разговорите са тихи, откъслечни думи, възклицания. Разбирам, те пътуват от гара до гара, аз се правя на турист от-до. Шепа народ, пътуващ в тясното купе на измислен свят, изгубени в превода на простата дума живот.
В началото на миналия век имали едно наум тази линия да стигне до Неврокоп (днес Гоце Делчев). През 1920 г. един депутат от Батак дори лобира релсите да минат и през неговия град. Предложението се приема, отпускат пари, даже купуват релси, но тогава се закучили батачани и казват едно голямо Не! Но нали пари има, та взели един бик за разплод. На това сега му се вика приоритети! Ето как Добринище си остава последната гара.
А времената се менят, локомотивите от парни минават на твърдо-дизел, релсите влизат в строя, а други, теснолинейни, се закриват. През 2002 г. окрадени и демонтирани са линиите Червен бряг-Оряхово и Варвара-Пазарджик. През 50-те на миналия век изчезва теснолинейката между Ахтопол-Бродилово-Кости, а през 60-те са закрити Кочериново-Рилски манастир и Каспичан-Тодор Икономово.
Останалите малко по малко влизат в пътя. На връщане, през рамката на прозореца виждам една врата, забита пред пчелни кошери, а зад нея борова гора. Да почукаш и да влезеш? Защо? Когато може просто да отлетиш.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия