След като пропуснахме събитието през 2004 година, тая заран е имало и късметлии, независимо,
че за пореден път времето ни изигра лоша шега - снощи дъжд, тая заран облаци...
Така де, по всичко си личи, че лято идва - порои, градушки,
арктически студ и навъсено небе от месец насам (с много малки изключения).
Независимо от всичките тия л@йна успях да го видя и да се разпиша, макар резултатът да е далеч от добър:
Цитат от списание
Астрономия:
Най-дългият период е 243 години и включва в себе си четири по-къси периода. Те са в ред и с продължителност както следва:
- първо преминаване на Венера пред Слънцето, случващо се например в първата половина на годината (8 юни 2004 г.);
- второ преминаване след 8 години, пак в първата половина на годината (6 юни 2012 г.);
- трето преминаване след 105.5 години, т.е. вече във втората половина на годината (11 декември 2117 г.);
- четвърто преминаване след 8 години, също във втората половина на годината (8 декември 2125 г.);
- следва интервал от 121.5 години, след който всичко се повтаря отново.
Така сумата от четирите под-периода е следната: 8 + 105.5 + 8 + 121.5 = 243 години.
При транзита на 5 юни 1761г., руският астроном М. Ломоносов наблюдава явлението с телескоп.
При визуалния контакт на диска на Венера със слънчевия за кратко време около планетата се образува ореол - така е открито, че Венера има атмосфера.
