Благодаря за отзивите
Дани, направо ме разби, няма тайни във фотографията за теб, наистина съм впечатлен
. По принцип точно с този апарат снимам предимно, когато съм навън, удобен е за носене - все пак не навсякъде е безопасно да ти личи, че си турист. Общо взето наистина добре се е справил, като се има в предвид, че повечето снимки са правени от движещо се превозно средство със замърсени стъкла, а пък и тези снимки, които съм показал по гарите са щракнати съвсем набързо без никаква подготовка, виждате какво е униформеното присъствие, а така и не разбрах дали всъщност е разрешено да се снима на такива места. Реших да се правя на не доразбрал
.
Докато в къщи, например за колекцията или при по-оскъдна светлина ползвам Сони Н50, който има и значително по-добър Zoom.
Интересно ми е дали си усетил духа на тези хора, които живеят при тези тежки условия. Всички знаем, че на такива места хората са .... по-други, от нас - глезотиите от юга.
Изненадващо топли и добронамерени хора, дали е специално отношение към нас българите или са си такива по принцип не мога кажа. Изненадващо, защото при нас такива отношения вече са в миналото, ако ги е имало изобщо. И веднага с един пример, които ме впечатли най-много. Собственика на доста голяма за нашите мащаби фирма идва разтревожен вечерта в десет часа в хотела да се увери дали съм добре. Оказа се че след като загубил връзка с мен се е притеснил и дали всичко е наред, качва се на колата в този студ и идва да ме види, а аз просто бях махнал руската сим карта. Това няма как да се случи в Швейцария, Австрия или Германия, дори и при дългогодишни партньорства си остава една студенина и бариера между нас и тях.
Утре ще допълня още някой неща за тях и ще опитам да подбера по-интересните снимки, както предложи Адри.
