Макетиране и техники на макетирането | All about layouts > Основни похвати в макетирането | Basic steps in creating a layout
Гара Владая – І, ІІ,ІІІ (начало) част.
pach:
Искам да приложа един от основните похвати в макетирането.
А именно първоначалното набиране на информация, за обект на бъдещо моделиране,
неговото представяне в отделни факти от минало и настояще, съвети, конструкции и скици (чертежи) - всичко това,
в помощ на едно бъдещо добро пресъздаване по дадено желание за направата му в модел.
Похвата е с минимални разлики валиден, както за подвижен състав, така и за обекти от инфраструктурата и т.н.
Практически е приложим за всичко което би заинтересувало нашево брата - хобистта, в който и да е аспект.
Използва както нагледен предварително набран материал, така и файлове, скици, доуточнения на факти, история
и всичко за което се сетите, като материали и може да бъде приложено/споделено
с помощта на електронните методи в мрежата. Похвата позволява да се "опреснява" своевремeнно информацията.
Тя може да бъде актуализирана и на по-късен етап, стига да е фактологически потвърдена,
за да се допълва така създадения материал за реализацията на даден проект.
За целта ще започна с една малка гара от нашата железопътна мрежа - Владая.
;D ;D ;D
pach:
Гара Владая – една малка разходка в края на зимата.През почивните дни с моята приятелка отидохме да се разходим и до гара Владая . За моя изненада, тя се оказа доста по-малка от колкото си мислех. Може би защото преди нея е едно от меродавните изкачвания в българската железопътна мрежа, вътрешно бях останал с убеждениято, че гарата трябва да има поне малко по-дълги коловози. По въпросното изкачване са преминали проби и изпитания не една българска локомотивна серия. Разбира се това изкачване лично аз го свързвам и с грохота който се е чувал във Владайското дефиле когато през него е преминавала легендарната „Баба Меца“ – най-голямия тендерен парен локомотив в Европа и до ден днешен. Разбира се, че е БДЖ-46 серия!!! Това не е най-голямото изкачване в българската железопътна мрежа, но пъке е много специфично – започва веднага след моста и изходната гърловина от гара Горна Баня и не свършва до средата на коловозите в гара Владая. Тоест тези 8 км. които делят двете гари са все в изкачване или спускане в зависимост от посоката на движение към Перник или София и никъде няма малко равно, за да имат възможност да „отдъхнат“ машините теглещи или удържащи влакове през дефилето
И така, макар времето в началото на март да е доста променливо, щото си е така през „женски“ месец, реших да направя няколко снимки на гара Владая във вида, който бе придобила след наваляването на нов сняг предишният ден. Трябваше да направим по-бързичко снимките, тъй като бяхме решили да навестим и Владайския манастир, който се намира непосредствено над самата гара. В началото през облаците се опитваше да пробие и Слънцето , но към края на обиколката, окончателно се скри.
1.Слънцето...
Започвам със входното разклонение от към София. За съжаление женската половина на групата категорично не одобри моето желание да обходим и подстъпите към гарата. Щеше да е хубаво да направя няколко снимки и от финалните метри на изкачването от гара Горна Баня, но снежната покривка с дълбочина поне 35 см скриваше всякакви пътечки...дупки, камъни, канавки и други неприятни препятствия, които биха направили придвижването извън района на гарата доста неприятно. Трябваше да се задоволя само с наличните възможности и да очаквам в ранна пролет отново повторение на фотосесията. Тогава няма да има сняг, но и зеленината няма да е превзела напълно терена, та се надявам да мога да направя още и по-добри снимки.
2.Входа от към София.
На тази снимка ясно се виждат и двата глухи коловоза, единия от които е до товарната рампа. Както и цялата гарата, те също се оказаха значително по-къси. Явно мястото е съвсем малко, като се има предвид, че е „крадено“ посредством разполовяването на целия хълм, през който фактически минава коловозното развитие. Не знам защо точно, е предпочетено тя да бъде разположена вътре във хълма. Може би няма нужното място от двете му страни, или пък трасето е проектирано така, щото точно в този разполовен хълм е „кантарната“ точка.
3.Сфетофори и коловози.
Така или иначе, гарата е вътре в изрязания хълм и от двете му страни, има спускане на железопътната линия. Така фактически гара Владая е на най-високото място от трасето в района. Потърсих наоколо табела с тайна надежда да намеря упоменато надморската височина, но всъщност открих само това.Възпоменателна плоча отбелязваща началото на Владайското войнишко въстание.
4.Паметна плоча.
Но данни винаги има от къде да се измерят.
И така, надморската височина по протежението от София към Перник на самата гара Владая е както следва:
- На сто метра преди входа от към София надморската височина е 856 м.
- Входната гърловина (тройно разклонение) е с надморска височина от 859 м.
- Приемната сграда на гара Владая е с надморска височина от 863 м.
- Центъра на коловозното развитие (геометрически център) е с надморска височина от 867 м.
- Другата гърловина (от към Перник) е с надморска височина от 858 м.
- Стрелочен пост №2 е с надморска височина от 856 м.
- На железопътната линия до надлеза е с надморска височина от 849 м.
А това са част от изходните приземни светофори в същата гърловина от към гара Горна Баня.
5.Изходни светофори - страна София.
Интересно какво е наложило тук да бъдат монтирани приземни светофори? Може би има силни ветрове в района на входната гърловина, която практически е на границата от среза на хълма, които да са опасни за нормалните (на пилон) съоръжения. Обаче малко преди тази гърловина има „пилон“ както се изрази началник гарата, за железорешетъчния стълб, с осветителна площадка, който си стърчи необезпокоявано там. А ако няма ветрове, се налага ежечасно (според разписанието) наглеждане за снегопочистване през зимния сезон, защото при евентуално затрупване от сняг, тези светофори едва ли биха били в помощ на машиниста. Вярно, че „последната дума“ за влаковете има чиновника излезнал на гарата,но ми се струва доста интересно това решение от инфраструктурата...
6.Червено.
Следващата снимка, не е повторение на предишната, а ми съм снимал вече малко напреднал в придвижването към центъра на гарата. Забележете начина на „затваряне“ на ІV-ти коловоз. Това е всъщност крайния разменен коловоз от към склона на който е манастира „Света Петка – Българска“.
7.Вагоноотбивачка...(?).
Ето същата „вагонотбивачка“, но погледната от към входната гърловина от от към София. Добре се вижда причината за това затваряне – има свличане на скално/земни маси по нататък по него.
8.Вагоноотбивачката си има дори знак.
Ето го въпросното свлачище в по-едър план. В интерес на истината дори така покрито със сняг, на количество не изглежда да е с голям обем. Но може би не е разчистено, или защото се е случило в близко време, или от горе да трябва допълнително укрепване на хълма, за да не стане рецидив. Каквато и да е причината, за сега този коловоз е неизползваем и релсите ръждясват от долу затрупани.
9.Ето защо е сложена.
От намерената снимка в мрежата е видно, че всъщност май цялото свличане е само от почва, която явно е доста песъчлива. Снимката е датирана около месец април на 2010г. (но няма потвърдени данни).
10.Това не е от вчера.
Но всъщност силно съмнително свличането да е станало скоро, съдейки от височината на бурените, които явно са имали времето на цялото лято, за да порастат между траверсите. Та за сега, този коловоз е неизползваем и всичко метално ръждясва.
11.С една дума - тръни.
Явно решението да не се ползва е взето доста по отдавна – на снимка от февруари 2007г. добре се вижда, че свличане няма , но той вече е бил затворен по неизвестни за мен причини.
12.Предизвестено затваряне.
Продължавайки към приемната сграда, която въобще не е разположена, централно на коловозите, снимах нещо като миниатюрна магазия, която е надписана с нещо характерно за този род постройки в този район. Не знам защо си спомних за гаровата тоалетна в спирката от макета на професор Тано.
13. Магазията.
Тук виждате всъщност както вида на тази постройка, така и товарната рампа, покрай външния глух коловоз. И макар от пред да изглажда с плосък хоризонтален покрив, всъщност от зад се вижда, че е едноскатов наклонен към гърба на магазията покрив покрит с асфалтова изолация.
От зад сградата има лека козирка с водосъбиращ улук по цялата страна на покрива и отвеждащ дъждовната вода на долу в дясно само по една вертикална тръба. Захранването на сградата, явно влиза по подземен кабел.
14.Рампата.
Съдейки по сателитния изглед, всъщност външния глух коловоз по всяка вероятност е спасителен (за изпуснати влакове) които по никакъв начин не е желателно да започват самостоятелно спускане към гара Горна Баня.
15. От орбита.
Какво да ви кажа... свлачището не е разчистено, но пък си имаме три пилона с байряци, които решавайки, че са стандартните – българския, този на европеския съюз ииии... точно така, сега откривам, че не съм им обърнал внимание и не мога да кажа белият всъщност какъв флаг е!?! Не бих се учудил ако е на някой фирма която е свързана я с реновиране на гарата, я нещо подобно...или пък ...къде е всъщност края на софийска област и почва следващата!?(
16. Сняг и знамена.
Гаровата приемна сграда е малка и скромна. Такава си е от годините на построяването може би, освен да е претърпяла няколко промени в цветовете с които е била боядисвана.
17.Приемната сграда.
Но то там и не е необходима по-голяма сграда, защото няма място, пък и защото има повече стратегическо значение за железопътната линия (разменна гара на връх), от колкото за евентуален пътникопоток. В тази връзка, някой да знае, кое е наложило построяването на тази стабилна товарна рампа, макар и до доста къс глух коловоз? Да не би да е резервна на военните?
Но пък не става за товарене на техника, защото не е челна . Макар от друга страна, камиони и танкове да могат да бъдат товарени, не се връзва да е резервен вариант на танковия батальон в Горна Баня. Отгоре в Люлин планина имало някаква радио точка (репер или ретранслатор) на батальона и нищо друго военно.
В района някога не е ли имало всъщност кариера за гранитни павета,с които е павирана не една улица в София?
18.Всичко е в нея.
А това е доста нестандартно решение да опазят (може би) резервните дължини от кабелите при циганската напаст плъзнала навсякъде.
19. Собствена застраховка.
20. Приемната сграда снимана от към посока Перник.
За съжаление сега откривам – нямам снимка на задната част от сградата, нито пък погледнах какъв е модела на покрива. При пролетната фотоекскурзия това ще бъде наваксано непременно.
Следващата снимката е приблизително в центъра на разменните коловози като погледа е към страна перник. Както и сами може да определите, те на са по-дълги от 350/400 метра.
21.Геометричния център на видимата част...
Тоест от центъра на коловозите към изходната гърловина в посока Перник (която видимо е в наклон и завой) са приблизително около 170/220 метра.
22. Първи поглед към Перник.
Ето почти цялата дължина на коловозите снимани от към Перник.
23. И с гръб към този град.
Точно срещу стрелочния пост (№2) има остатъци от три изцяло бетонни ...силоза (?) за товарене на ....нямам и понятие на какво, но са с определена конструкция. Ако някой разпознае конструкцията, нека доуточни какво може да се товари по този начин? За съжаление наличието на сравнително дълбок сняг, не ми помогна да намеря коствени данни, под формата на остатъци, разпиляни по коловоза,за да определи какво точно е товарено там.
Дори самите ...фунии, са с пирамидална форма от долу и изляти от бетон (виж сн.№33). Ето още нещо което остава да се доуточни през пролетта, когато ще мога да ги обходя от всякъде ...пък и някой размери да взема с рулетката.
24. Първата половина на гърловината от към Перник.
Така и не разбрах къде е стрелочен пост №1, но този ми хареса от моделистка гледна точка.
25. Стрелочен пост №2.
pach:
26. Става за модел.
27. Може и по-добре да изглежда.
А това успях да снимам през прозорците му от към стълбата.
28. Вътре в поста.
29.Номерацията.
За съжаление (и това ще е през пролетта), не знам защо не съм снимал страната му от към Перник. Има стоманена вертикална стълба водеща към покрива на поста. Много добре си спомням, че ме учуди, но и понятие си нямам защо не съм натиснал спусъка на фотото.
Както и да е, поста вече е достигнат (все пак снега не беше за подценяване) и започнах обрътния път към приемната сграда където някой вече нервно пушеха и потропваха с крак (от студ). При направения разбор след това на чаша греяна ракия, се оказа че обхода ми е отнел повече от 45 минути. Понякога по-добрата половина на човечеството има достатъчно търпение и разбиране към нас хобистите.
Наклона който започва още преди крайните разклонения в посока Перник, е точно както изглежда на снимката.
30.Наклон.
31.Към Перник.
А това е поглед от същата страна (Перник) към бетонното товарачно съоръжение. Има интересна конструкция, която можете по-подробно да разгледате отгоре на сателитната снимка (виж. Снимка №хх).
Не знам за какво са трите естакади и това ще го огледам на пролет. За сега предположението ми е за монтаж (може и да има някакви следи) на гумено/транспортна лента за насипване на товара в бетонните бункери. Също така не е ясно здали и кога е работило това съоръжение.
32. Мнооого бетон.
33. По три.
Благодарение на бетонната конструкция бих казал, че е сравнително лесно, както да се измерят основните размери, които да спомогнат изчертаването на чертеж, така и изработката му от всеки средно подготвен моделист, който иска да има такова товарачно нЯщо на макета, диорамата или модула си.
34. Лелеее...шо бакър бе батееее...
Нещо което ме учуди, но и същевременно зарадва. Макар глухия коровоз от към Перник да не се ползва през зимата (ако въобще все още се ползва), персонала на гарата се беше погрижил, разклонението към него да е надлежно почистено и смазано.
35.Едно важно разклонение.
Ето още една страхотна комбинация която би имала перфектна визия на един макет – разклонение със превключващия апарат, в непосредствена близост до една гранитна подпорна стена, която има доста голяма височина. В допълнение и стълбовете от контактната мрежа (хаааа, това също ще се описва и заснима през следващите турове до гарата), би дала и една перфектна визия за фон на сниманите наши любими модели.
36. Апарата.
Точно срещу него, от другата страна (от към ІV-ти коловоз) има тези руини (дали не са остатък от стара приемна сграда), издигащи се над края на каменния зид и с водеща към тях гранитна стълба. Въобще перфектна визия за моделиране.
37.Останки от...
Може пък това да е била сграда към електросъоръженията от контактната мрежа, които са на същата страна, но малко по-високо по хълма (виж сн.№42). Жалко че всичко в страната ни се „стопанисва“ по този начин, без значение каква е била сградата.
38.Сякаш е изгорял покрива...
А това е единственият светофор в тази гърловина. Както се вижда той е допълнителен, тоест указващ състоянието на изходните такива, които явно се намират в края на двата коловоза, някъде след надлеза който се вижда на сн.№31.
Повторителя!!! 39...................................................40................................................41.
Въпросното електросъоръжение, което поради „снежни“ причини, не бе обходено от всички страни. Мда...на пролет, непременно преди раззеленяването на растителността, ще има още едно посещение на гарата.
42.Още ток и жица.
Един допълнителен поглед в посока София, където се вижда характерното „разцепване“ през сърцето на хълма, от коловозното развитие на гарата. Принципно за по-добра представа, вижте и 3D-скицата , в която съм се опитал да пресъздам това и която ще намерите в някоя от следващите части посветена на тази тема.
Впрочем персонала се е постарал да почисти и част от малкия перон на гарата, разположен между І-ви и ІІ-ри коловози. Всъщност другият малък перон се намира съответно между ІІІ-ти и ІV-ти коловоз. В добавка и малкият перон пред приемната сграда, затворен между подпорната стена от към автомагистралата и товарната рампа, оформят гаровото пространство.
43. Почистен от сняг перон.
От към автомагистралата която е зад този хълм, каменната подпорна стена е доста по-висока от другата. Практически и двете са със стандартнен наклон, така щото ако бъде разчистено свлачището, на по-ниската, то тя може да бъде достроена във височина, с която би подпряла евентуално, бъдещи свличания на скали и почва. Разбира се при разумната направа и на отводнителни съоръжения зад нея ( може би дренаж), които явно ги няма, или пък на са били поддържани (сега снега скрива всичко), та наличието на влага, е допринесло за самото свличане.
44. Гранитна стена.
Практически началото на пътническите перони от към Перник е на 1/3 от началото на разменните коловози. Както казах по-горе, гарата е несиметрична с разположението на приемната сграда и същото е валидно по отношение на пероните.
45.Начало на пероните от тук.
Последен общ изглед от вградената в този хълм гара Владая.
46. Между две стени.
А това е приблизителният схематичен вид на коловозното развитие. Не е мащабно правено, но е доста близко до действителното положение и вид, както на разклоненията, така и на цялата гара. Добре се вижда и края на спасителния коловоз.
47. Скица.
В архива който може да си свалите от временният линк на края, има освен всички тези снимки и този пост във вид на ПДФ-файл и файла на гарата правен във WinTrack_8.0-BG, който е изпълнен с помощта на наличните релси в ситемата на Tillig за ТТ. Разбира се дължините и междуосията са направени с условни размери, тъй като гарата не е необходимо да се направи мащабно в една скица, имаща за цел да покаже коловозното разположение и основните съоръжения от инфраструктурата. Ако някой друг се захване да я пресъздава в любимия си мащаб, то трябва да си направи нов план, където тези условности ще станат още по-голями, съгласно изискванията на мащаба си , релсовия материал който би употребил и не на последно място – площта с която разполага за тази реализация.
Гара Владая се намира по 5-та линия от железопътната ни мрежа, като една от гарите към 1-ва железопътна секция или „София-1“. Позиционирана е между гара Горна Баня (на 8 км) и гара Драгичево (на 6 км).
48. Карта.
При всички положения макар спомагателните коловози на гарата (спасителния и разменния под свлачището) да са сравнително къси, явно ІІ-ри и ІІІ-ти коловоз са достатъчно дълги, щом се събират някъде след надлеза от пътя водещ към манастира, и за това на правия участък има повторителен сфетофор за изходните в посока Перник.
49. А отгоре е още по малка...
Това е добре видно в снимката от Локфорума на ЕМЦ с изпълнителен апарат в гара Владая. Вида, състоянието и работата на този апарат ще бъдат коментирани в следващата част когато събера повече информация по въпроса, не без ваша помощ. Надявам се на такава и от колеги в Локфорума и въобще всички които имат вярна и точна информация за всичко свързано за тази гара.
50. Електросърцето на гара Владая.
В заключение ще кажа, че тук започнах представянето на една от гарите по линията, която не е голяма и е доста благоприятна за пресъздаването и на модел в някои от трите най-разпространени мащаба. Не е сложна за изпълнение във всяка една част – коловозно развитие, инфраструктура и ландшафт.
Край на І частЗабележка: Скоро ще има още... ;) надявам се и вие да се включите нататък!
:thank_you:
pach:
Ето архива съдържащ плана направен във WinTrack,
петдесет фотографии и
PDF-файла с първата част.
--- Цитат ---Файлът е качен успешно.
Линковете за достъп до файла ще бъдат активни до : Сряда 23.03.11.
Файл : Gara_Vladaja_Winter.rar
Линк за сваляне : http://dox.bg/files/dw?a=cc4336d729
--- Край на цитат ---
:thank_you: :hi:
pach:
Благодаря на администрацията за съдействието! :hi:
Следващата част (докато се запролети за нов фототур) ще е
с чертежи на трите сгради - приемната, магазията и пост №2 в мащаб 1/87.
При изразено желание, могат да бъдат преработени съответно публикувани тук
и в другите мащаби 1/120 и 1/160.
Ще има начина им на изработка и подобни техники.
Чертежите са в ранна версия на "CorelDraw" (7,0) за да могат да се отварят от нея и всички нейни по-нови версии.
Файловете ще са по същият начин - с възможност за изтегляне през мрежата за лична употреба.
Снимки и съвети от всеки етап на изработката също ще има.
Разбира се и отговори на евентуални въпроси.
:yes: ;D ;D ;D
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия