ето това тряба да се прочете- шафнер в същия влак дава интервю за работата си 4 дни след трагедията

В първия вагон няма и следа от спретнатия Валери. Надянал е ватенка и мята въглища в огромен котел. "Не ме гледайте. Пишете, че в ХХI век аз, който имам висше от най-елитното транспортно училище в света, в СССР, заемам длъжност клошар-огняр. Всяка сутрин събирам кашони, за да подгрея отоплението на вагона. Колегата от кушета е на електричество, аз пък съм на въглищарката", разяснява шафнерът. Показва срещу котела резервоар, пълен с пепел вместо въглища. "Натъпкал съм печката с хартия, защото в тоя влак гори всичко само не и дървата за парното. Те са огнеопорни. Кюмюрът, погледнете го какъв е. Ако намеря няколко бучици, е добре. Нас обаче ни глобяват веднага, ако някой пътник се оплаче, че му е студено. Имаше и парадоксален случай, една дама писала жалба, че й било топло и без никакви обяснения колега го отнесе", обяснява транспортният спец. "Кажете ми, има ли такава компания в света до днес да не потърси служителите от двата изгорели вагона. Да ги види как са, имат ли нужда от нещо, от психоаналитик. Това е страшен стрес. Оня ден срещнах по-младото момче на Централна гара, гледаше като ошашавен", ядосва се Валери. Заявява, че не го е страх да говори. Надживял е няколко генерални директори и транспортни министри. Един от последните жепейски шефове даже го изкарал лъжец. "Идват при мен Нова телевизия и аз им обяснявам, че нямам въглища за парното. И в складовете няма. В четвъртък оня от голямото "добро утро", за да се докара, вкарва няколко тона и вика телевизията да снима. Ето така се "решават" проблемите", отсича служителят и спира да храни с гориво бездънното котле. Рекордът му е 70 часа нонстоп да мята въглища до Унгария.
Сеща се за един случай от преди години, илюстриращ дереджето на националния ни превозвач. "Спира нашата въглищарка на модерната закрита гара в Мюнхен. Колегата започва да си кладе парното. За три минути идват пожарна, полиция, пробиват тавана и изливат неколкостотин литра вода, за да потушат пожара. А тези вагони са техни, произведени в ГДР, но в една друга епоха", усмихва се малко на инат жепеецът. Той освен всичко друго трябвало да се разправя и с крадците. Вече идвали културни с билет, лягали в някое купе, а на сутринта хората от него си търсили GSM-и, пари, накити. Не крие, че заключва вагоните и на всяка гара ги отключва
"Като падне някой пиян, после аз ще съм виновен. Да сте виждали самолет или автобус да кара с отворени врати. Румънските спални вагони даже имат две врати, а нашите са с четири. Но в мамалигарските като влезеш - химическа тоалетна, климатик, даже и баня", тюхка се той. Влакът минава карлуковския тунел и влиза в скоростна отсечка. Тук е станало всичко. "Сега се движим с 90 км в час. Ако дръпнем ръчната спирачка, има опасност да скъсаме влака", обясняват железничарите. Това е направил техният колега, за щастие е извадил късмет и композицията е останала цяла.
Срещу нишата на изпускателния кран в коридора грее табела с инструкции за безопасност. Точка №8, която третира действията на служителите при пожар, е най-подробна. Една от подточките изисква азбестово одеяло. По време на възстановката на инцидента заедно със служителите го търсихме чак до Червен бряг. Безуспешно.
в-к "Стандарт"-06.03.2008г.
p*s* Българийо ,Българийо- сървайвър е да се живее тука :-\