Е,хайде да започна от някъде ! Много ми е трудно да почвам винаги ,но ще си избера любими три обекта от нашия модел,в които съм вложила наистина много любов,време и ....търпение.
1.Скалния водопад

2.Сенокос

3.Селото

А ето го самото начало,след като комшията изработи на Вилфрид масата и трупчетата за дългия релсов мост.

И малко предистория...
Всичко започна в Ратинген,на витрината на едно магазинче за детски играчки...
Всеки път,когато посещавахме родния град на Вилфрид и минавахме по малката уличка в центъра,отиваща да заведението за дюнер-кебап, Вилфрид кривваше в лявата страна,отиваше до една невзрачна витрина и натискаше копчето,понтирано на витрината.И едно грозно и тромаво пласмаспво локомотивче изскачаше от тунела,тромаво правеше две обиколки на кръглите релси и спираше.
Един ден любопитството ми надделя и попитах Вилфрид какво му напомня това влакче(знаех,че свекър ми е работил в немските железници целият си живот).Тогава той каза:"Влакчето,което толкова много мечтаех да имам като малък!" "И никога не си го имал?!"-продължих аз. "Да,никога!" -отговори ми тъжно той...а после разказа,че техните са му подарили за един р.ден дървено такова,защото възможностите им са стигали за толкова.
Стоях,гледах го и му се чудих...През всичките съзнателни години от живота си след като е започнал работа е имал винаги добри и стабилн и доходи.Можел е да си купи което си пожелае влакче,можел е да построи влакова империя...,но не го е направил.Защо??!
Реших да разбера,както и вече в съзнанието ми се разработваше сценарий ,а знаех,че скоро ще имам и план ,по който да действам.
Живот и здраве,ако се запознаете един ден с Вилфрид,ще видите,че в неговите очи блестят искрите така характерни за детските очи!Аз има своята теория,че във всеки един човек живеят две същества:един зрял човек и едно дете.И човек е щастлив тогава,когато тези две същества живеят в симбиоза и хармония.Но с годините,възрастния се поддава на все по вече норми и догми,като си забранява все по вече неща и по този начин унищожава детската радост в себе си.
И така,аз започнах да събирам информация от нета за фирма Мерклин,а в последствие отидох и в първия магазин,за да видя за какво иде реч на живо.
И така,за Николаус 2007,Вилфрид се сдоби ето с това чувалче:

Признавам си,че изпитвах доза страх как ще реагира?Чувалчето соа през нощта при нас в леглото! Друго е излишно да кажа!
За същата Нова година му подарих и първите постройки на селото,които сглобих сама и монтирах на един картон ето така

Планинския масив на картона е направен от остатъчните пръчки от моделите на къщите,които споих със силиконов пистолет.Това е също една възможност и за реалния макет с фантазия да се използват всички части,дори и отпадъчните и да влезнат в употреба.
Е, за сега толкова...
Усмихнат ден!