Честит праздник колеги! Да сте все така трудолюбиви.
Спомням си и манифестациите , и белите гълъби. Моят набор 1979 бяха последните пионери ,така че като се запролетеше, часовете ни по физическо възпитание преминаваха изцяло в маршируване и репетиции.Учителят ни другарят Иванов, носител на значката "Най-добър в професията си" с неизменимият си червен анцунг, с три бели ленти, загащен до гърдите надуваше съдийската си свирка пронизително.
И така 2-3 седмици. След праздника ни са полагаше заслужена награда от майките ни - розов захарен памук или ескимо от 0,30 стотинки.
Абе -познатата ни романтика от нашите момчешки дни.
