Автор Тема: ЗА ЛЕПИЛАТА  (Прочетена 68819 пъти)

G_GROZ

  • Гост
  • Trade Count: (0)
ЗА ЛЕПИЛАТА
« -: 16 Юли 2011, 08:44:32 »
Отдавна имам идея да изложа опита си в лепенето, както и използването на различни лепила за различни материали. Наскоро разразилият се спор между Ники и Дани, ме накара да отворя темата. Задавайте въпроси, мисля, ще съм изчерпателен. Очаквайте да развия подробни теми за най-често използваните материали и начините на слепването им.

topalov

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #1 -: 16 Юли 2011, 09:10:11 »
Добра идея, Гроздан!  :hi:
Мисля, че ако имаш време и желания може да нахвърляш по точки видовете лепила за моделизъм и техните предимства и недостатъци и т.н. Примерно по този начин:

1. Цианакрилатно лепило (секундно):
 - най-известни или лесно намираши се марки: ....
 - състав: ....
 - материали, които лепи: ....
 - предимства: ....
 - недостатъци: ....
 - препоръчителни или задължителни неща, които да се вземат под внимание: ....
 - ориентировъчна цена и места, откъдето да се закупят: ....

2. Лепило Ц-200:
 - и така нататък...

Така оформена темата с допълнения само тук в първи пост, мисля че ще има енциклопедичен характер! Благодаря!

G_GROZ

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #2 -: 16 Юли 2011, 14:26:07 »
Според мен, лепилата трябва да бъдат разделени по физическо и химическо въздействие върху материалите. Разбира се ще бъдат и посочени фирми. Впрочем на нашия пазар, има два гиганта в тази област "HENKEL"-Германия и "BISON"-Холандия. И двата концерна предлагат лепилна химия, продукт на най-високите технологии. Необходими са обаче познания и опит за пълноценна и качествена работа. В същото време е възможна изработката и на собствени лепилни смеси, притежаващи определени качества.

Преди всичко искам да разделя съединяването на материалите на три вида:
1. Лепене - най-честия и популярен начин за съединяване на еднородни или разнородни материали. Между повърхностите се нанася слой лепилна смес, което не е нищо друго освен разтворител с пълнител. Когато разтворителя се изпари, пълнителя изпълнява ролята на свързващо вещество и задържа повърхностите една към друга. Често пъти разтворителя, спомага пълнителя да проникне в структурата на материала. Свойството на лепилото да се задържа върху повърхностите се нарича адхезия. Изпаряването на разтворителя може да е чисто физически, както е при повечето лепила /нитроцеулозни-UHU,Revell Contacta, PIKO, Humbrol и всички които се предлагат за лепене на полистиролни модели/. Такива са и полихлоропреновите лепила, наричани още "Хелметекс". Има лепила при които изпаряването на разтворителя е химическа реакция, след което пълнителя се втвърдява и така задържа двете повърхности една към друга. Типичен представител е С 200. Към лепилата бих присъединил и запълващите смеси на основа епоксидни смоли, течен метал и други. При тях няма пълнител, смолата в течен вариант навлиза в порите на материала и под въздействие на втвърдителя се втвърдява и така осъществява връзка. Реакцията е химическа, което позволява втвърдяване на по големи обеми от лепилото и така то има запълващ ефект. Същото може да се каже и за силиконовите лепила, с тази разлика , че там връзката остава здрава но и еластична. Интерес за моделизма представлява лепенето с топъл силикон. Това са тези пищовчета в безброй разновидности и силиконовите пълнители/пръчки/ към тях.
Независимо от начина на изпаряване на разтворителя, и втвърдяването на лепилото, връзката между слепените повърхности остава чисто физическа.

2. Химическо залепване. Прилага се при пластмаси, които се разтварят и притиснати една към друга, еднородно се свързват, без да има лепилен слой. Връзката се характеризира с изключителна здравина, почти безплатен разтворител и елементарно изпълнение. Необходим е известен опит за чистота на работа. Най-използваното залепване е полистирол с хлороформ или коресилин. За PVC, Simona и други пе-ве цета разтворителя се казва циклохексанон. По същия начин както с полистирола. Чистота на работа, неразбиваема връзка. Разбира се могат да се приготвят почти безплатни лепила с пълнител отпадъци от полистирола в хлороформ, и ПВЦ в циклохексанон. Стават годни след пълнито разтваряне на пластмасите.       

Tramway

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #3 -: 01 Септември 2011, 16:41:36 »
Искам да внеса една малка корекция.
По т.2 - тоз вид на залепване е чисто физически процес. Описаните лепила представляват ненаситен разтвор на дадено вещество в съответен разтворител. При нанасяне на лепилото върху детайли от СЪЩОТО вещество, повърхностите частично са разтварят и при притискане образуват помежду си и заедно с разтвореното в лепилото вещество еднородна маса. След изпаряване на разтворителя таз маса получава нормалната за материала твърдост и здравина. Процесът е физически защото не настъпва изменение в химическия състав. Такива са и всички готови лепила за полиметилметакрилат (плексиглас), полистирол, акрилбутадиенстирол (ABS) и поливинилхлорид (PVC). Всички тез лепила са приложими само за лепене на материали с еднакъв химически състав. Ако при домашно приготвяне на лепило наситите разтвора, повърхностите няма да са разтворят, лепилото няма да проникне в тях и слепването ще е или много слабо, или изобщо няма да са получи и само ще оцапате детайлите.
Някои материали могат да са слепват и без добавяне на свързващо вещество, само чрез повърхностното им разтваряне с разтворител, но якостта не е голяма.
При химическото залепване процесът на втвърдяване е свързан с протичане на химическа реакция между две или повече вещества, в резултат на което настъпва промяна в химическия състав на основното вещество на лепилото, водеща до промяна и на физическите му свойства. Такива лепила са:
- Полихлоропреновите (Хелметекс), съдържат невулканизирани каучукови смоли. При тях процесът е физико-химически. След изпаряването на разредителя, служещ да направи лепилото по-лесно за нанасяне и да забави химическия процес, започва именно той - окисление (вулканизация) под действието на активатори, съдържащи се в лепилото. След като и той завърши връзката достига максималната си якост.
- Поливинилацетатните (всички лепила от серията „С” – 200, 300 и т.н.). Те са водоразтворими. Като са изпари водата, под действието на кислорода от атмосферата започва полимеризация на свързващото вещество – поливинилацетат.
- Цианоакрилатните (секундните лепила Каноконлит, Супер бонд и др.). Те работят на принципа на засилване чрез лепилната субстанция на молекулярните и атомните сили на привличане на някои вещества. За за активатор служи също атмосферния кислород. Лепят перфектно човешка кожа. За разлепване са използва предимно скалпел!!!
- Епоксидните и полиестерните двукомпонентни лепила. При тях т.нар. втвърдител представлява мощен окислител и при смесването му започва бурна реакция на окисление на смолата, при която са отделя значителна топлина. Ето защо при тях времето за работа след смесването е кратко – между 3 и 30 минути.
- Течните силикони – те съдържат активатор в себе си (обикновено оцетна киселина) и полимеризират вземайки кислород от въздуха.
Друг вид химически лепила са фото и термополимерните. Те представляват смоли в начален стадий на полимеризация. Под действието на висока температура (напр. горещия силикон), видима или ултравиолетова светлина (напр. зъбни пломби) полимеризацията са довежда докрай.
Химическите лепила поради способността на повечето от тях да проникват в кристалната или молекулярната структура на веществата са подходящи за лепене на разнородни материали и на такива, които не се разтварят с нищо.
Има и много други видове лепила, но тез са най основните.

Лепилата са делят и по други показатели – запълваемост, еластичност, гъвкавост и т.н. Тез, които нямат никаква способност да запълват хлабини между детайлите и слепват чрез силно притискане са контактни – напр. полихлоропреновите, цианоакрилатните, поливинилацетатните. Запълващите са епоксидните, полиестерните, силиконовите и др. Те запълват празнини, като след завършване на процеса масата им може да стане твърда, мека, еластична и т.н.

Има обаче материали, които не се лепят с никакви лепила. Туй са полиетилен (РЕ), полипропилен (РР), политетрафлуоретилен (PTFE - тефлон), полиетилентерефталат (РЕТ) и мн. др. Те са лепят чрез заваряне (частично разтапяне със или без добавяне на същия материал. Тефлонът всъщност и тъй не се лепи, тъй като издържа до 500°С, след което са разгражда.

« Последна редакция: 01 Септември 2011, 16:57:52 от Tramway »

G_GROZ

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #4 -: 07 Септември 2011, 08:05:25 »
И твоето обяснение е вярно. От гледна точка на науката си прав. Аз така го обяснявам за да е по-лесно. Повечето хора не си представят полимеризация, изпаряване, адхезия, дори втвърдяване на епоксидна смола. Те търсят най-здравото и сигурно лепило, заблуждавани и от рекламни изречения за универсалност и сила. Трябва и ОПИТ! Това се опитвам да помогна.
    Емо, кой е разтворителя на ABS материала?

Best Ripper

  • Trade Count: (17)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3377
  • Рейтинг: 551
  • Освободил се от форуми...
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #5 -: 07 Септември 2011, 10:16:37 »
Моите уважения, Емо, но тефлонът издържа само до 260-320 градуса в зависимост от конкретния полимер в него...  :hi: Другата търговска измама са термоустойчивите материали до 700-800 градуса Целзий, които са на силиконова основа...  :sarcastic: Реално последните издържат макс до 250 градуса, и то най-добрите и скъпи разновидности.

Tramway

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #6 -: 07 Септември 2011, 10:26:07 »
Прав си, хората търсят здраво, лесно за работа и нецапащо лепило. Идеята ми за цялата таз лекция беше да са знае кое лепило какво лепи, и че УНИВЕРСАЛНО ЛЕПИЛО НЯМА! Ако срещнете тоз надпис, то е 120% търговска лъжа, и с такова лепило може не само да не свършите работа, ами и да съсипете туй, което искате да залепите.

Акрилбутадиенстиролът (ABS) е екологичният заместител на полистирола (PS), който има същите свойства, но са разгражда по-лесно, по-трудно запалим е и не отделя отровни газове, и се топи при малко по-висока температура, което улеснява механичната обработка. Разтваря са със същите разтворители като PS - ацетон, бензол, трихлоретилен (коресилин), тетрахлоретан, екстракционен бензин. За приготвяне на лепило са подходящи по-слабо летливи разтворители като коресилин, защото силно летливите при изпаряването са склонни да образуват в мястото на залепване газови мехурчета и правят връзката по-слаба. Освен туй поради бързото изпаряване нямат време да разтворят повърхността на детайлите и свързващият материал да проникне в нея.

ПП. Best Ripper, тефлон е търговската марка на PTFE с разни добавки, който е много термоустойчив, но и много скъп. Има и други подобни материали, които също наричаме тефлон (например политетрахлоретилен - РТСЕ), които издържат на по-ниски температури.

ППП. Имам пресен опит с тефлоните - купиха ни едно парче за да струговаме притискателна пета за центробежния регулатор на динамото на 16.01. При температура на парата 240°С издържа няколко дена и са размаза, че завлече и притискателния диск. След туй намерих истински тефлон на тройна цена, с който и досега динамото си работи перфектно.
« Последна редакция: 07 Септември 2011, 10:39:28 от Tramway »

G_GROZ

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #7 -: 08 Септември 2011, 06:48:15 »
Аз съм с претенции да имам доста голям опит с лепилата и разстворителите. И то не от моделизма. Не знам къде си чел за ABS, но за мен това са едни от пластмасите, които не се поддават въобще на лепене, камоли да се разтварят от коресилин, хлороформ, ацетон и другите лепила за полистирол. Най-популярните изделия от този материал са автомобилните брони, както и хиляди детайли по вътрешното и външно оборудване на колата. Именно устойчивостта на разтворители е едно от качествата, което ги прави предпочитани от автоиндустрията. Най-малко пък могат да се поддадат на бензина, както си споменал по горе. Вероятно си се объркал с наименованието на материала, освен това не намирам че ABS имат кой знае какви сходни качества с полистирола. Въпреки това съм готов да приема твоя опит и да уточним различията. Не се имам за всезнайко, но това кето ми е минало през ръцете, няма как да не познавам.

G_GROZ

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #8 -: 08 Септември 2011, 07:23:37 »
И за да има полза за моделистите, да кажа нещо. Всички сгради и готови лепящи се неща за макета са от ПОЛИСТИРОЛ. Лепи се лесно с много лепила и разстворители. Предимство: залепването е много здраво, защото материала, както многократно споменахме, се разстваря. Недостатък: при невнимание и нечиста работа, поради упоменатото предимство, стават непоправими лекета и съсипване на модела. 99% от подвижния състав също е от полистирол. Интересно уточнение обаче, са допълнителните прикачни елементи по вагоните и локовете на РОКО и някои други фирми. Тези дребосъци са от гъвкави пластмаси, за да не се чупят, но и не се лепят. При ПИКО май всичко е полистирол - чупи се лесно, но и се лепи също толкова лесно. 

Tramway

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #9 -: 08 Септември 2011, 11:19:46 »
Няма да спорим, приятелю. Важното е да споделяме опит. Не съм химик, по стечение на обстоятелствата съм боравил с разни пластмаси и лепила и съм консултирал специалисти в таз област.

Наистина теглично-отбивачните съоръжения на моделите (буфери, купли, автосцепки) напоследък са правят от полипропилен (РР) или полиетилен висока плътност (PE-HD). Здрави и еластични са, но няма лепене. Интересно ми е от какво някои фирми изработват аксесоари като кноровите и фридмановите ръкави и кабелите за ВО, които хем са лепят добре, хем са доста гъвкави и не се чупят?

G_GROZ

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #10 -: 09 Септември 2011, 06:29:23 »
Вариантите според мен са два. Или гъвкаво PVC, кето иска индивидуално лепило /циклохексанон/, или много по-вероятно, удароустойчив полистирол. Вторият се отличава с известна гъвкавост спрямо класическия и изделията от него практически много трудно се чупят. Не, че, ако тръбите или кабелите на модела ги сгънеш на повече от 90 градуса, няма да се спраскат.
 Всеки ще попита, защо фирмите не произвеждат целия модел от такъв нечуплив полистирол. Технологията на изработка е чрез шприцване. В предварително подготвен калъп /матрица/, се вкарва под налягане разстопен полистирол, който запълва празнините на огледалния образ на модела в матрицта. След изстиване и втвърдяване, изделието се отделя и е готово за употреба. Колкото използваната пластмаса е по-твърда и чуплива, толкова по-добре запълва матрицата и модела е по-детайлен. Ако материала е по- гъвкав сиреч нечуплив, не може да "изкара" детайла. Много гъвкавите пластмаси, дори не могат да се шприцват, а се ползват други технологии на формоване като изстегляне, отливане и т. н.

IKAR

  • Trade Count: (2)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 947
  • Рейтинг: 265
  • HO DB,SBB III,IV, HOm Rhatische Bahn V София
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #11 -: 09 Септември 2011, 09:56:30 »
....С една дума няма начин един модел хем да е върхът на детайлността, хем да е достатъчно здрав. Или казано друго яче, или е за гледане, или за каране, и двете не става.

G_GROZ

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #12 -: 09 Септември 2011, 12:39:06 »
Абе, то става, ама зависи от собственика. Аз нямам много скъпи модели и ги карам. Нека притежателите на ценности да кажат, колко пъти ги карат и какви са им притесненията за счупвания и наранявания. /май бегаме от темата/

Best Ripper

  • Trade Count: (17)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3377
  • Рейтинг: 551
  • Освободил се от форуми...
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #13 -: 09 Септември 2011, 14:37:13 »
Никой няма да си признае колко пъти събира парчетиите от рИализЪма по трасето... Да не говорим, че маса модели умишлено са спестени откъм ситнежи, защото пречат на движението и защото при мащабиране стават толкова дребни и крехки, че се разпадат от вятъра. В други въпросните дреболии са поставени отделно с уточнението да не се слагат при реално движение на модела по трасе... Офф: оттук идва и едната разлика между колекционери и моделисти..  :hi: Така че 2 в 1 не получается...  :no:
« Последна редакция: 09 Септември 2011, 14:46:40 от Best Ripper »

niki

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re:ЗА ЛЕПИЛАТА
« Отговор #14 -: 09 Септември 2011, 19:32:47 »
Аз спрях  да пиша пи темата, по 2 причини,а именно, 1 - Не  убеждавам никой да захвърли техниката, кото си практикува, и да се захване с нова  и непозната за него, универсална рецепта, лепило, и пълно щастие  няма, както и промоции/ по повод на 2 в 1 ))).без да мога да  назова лепилата с химическата им формула, успявам да си залепя всичко и винаги през годините независимо от материалите ,които  има и се предлагат на пазара, и това  има само едо обяснение-Практика- ежедневна, по добра школа от непрекъсната работа, проби и тн, няма, Или казано направо- не става  с умуване и чудене, а с проби. :hi: :drinks: