Макетиране и техники на макетирането | All about layouts > Основни похвати в макетирането | Basic steps in creating a layout
Направа на сгради
novobranec:
Въпросът за прозорци, огради и т.н., както и за всички дребни и неприятни неща от ежедневието като кирки, лопати и др. го считайте за отдавна решен. На мой гръб и в друг мащаб, но пак повтарям, та ако ще да ме съдят за авторки права - размерът няма значение. Мащабирането е най-лесно.
Любо, не съм виновен аз, че на българина всичко му се вижда като затвор. То си е така, ама замислял ли си се някога, че в тая държава по стар обичай нещата са наопаки и в затвора сме всички ние, а мутрите и изродите си щъкат на воля отвън? Не скачай толкова - по целия "нормален" свят е така и на ниските етажи си имат решетки.
Също така не съм виновен че и по времето на Райха е имало крадци въпреки всичките усилия на Партията, правителстното и лично на Фюрера. Освен това просто исках да дам един пример какво може да се направи още от хеви метъл. Пак повтарям - това не ми трябва за затвор, а за склад. Ей за тоя:
Това, за ваше сведение, е двора на заводите ЧКД в Прага, тогава БММ. И, както виждате, са правили не само локомотиви и трамваи за София.
Отново за онагледяване на металните изделия - нещата на място изглеждат засега по тоя начин:
Сетих се и още нещо, Павката го видя и него вчера "на живо". На една от снимките ми се мерна и капак на шахта, ей го:
Та по тоя повод се наложи да си направя и това:
Пак повтарям - това са само примери.
Надявам се да съм ви вкарал в дълбок размисъл. :yes:
Герваско, пак новобрански въпрос към тебе: идеята за Биркенау ме грабна, ама я ми кажи в НО с 16V прав ток за принадлежности ли трябва да се захрани? Че с токовете не съм много в час!
Gervasii:
директно 220 кой ще се разправя с 16 волта :diablo: :diablo: :diablo:
Жоро:
Нещо взе да ме дразни заиграването с Биркенау. Нека този, който иска да прави макет на този лагер на смъртта да се запознае и с това:
Това е част от изповедта на Залман Градовски, намерена през 1945 г., заровена в земята на крематориум III на Биркенау.
"Драги читателю, пиша това в часовете на моето най-голямо отчаяние... Кой знае дали ще имам възможността един ден да разкрия пред света моята огромна тайна, която нося в сърцето си. Кой знае дали един ден ще видя отново свободен човек, дали ще мога да говоря с него... не знам дали тези редове няма да са единствените свидетелства... Описвам ти само малка част от това, което се случва в този ад Аушвиц-Биркенау... В средата на голямата дълбока зала, на която 12 колони държат тавана, свети електрическа крушка. По стените - пейки и закачалки за дрехите на жертвите... На първия стълб е забита табела на няколко езика, известяваща посетителите, че са дошли в "банята" и трябва да се съблекат, за да бъдат "дезинфекцирани"... Те знаеха, че това не са бани, а е коридорът на смъртта, преддверието на гроба... Залата се препълваше безспир от жени. Всеки ден пристигаха камиони с новите жертви, които залата постоянно гълташе. Ние стояхме вцепенени, неспособни да кажем каквото и да е. Това не ни беше първият път... Тези износени и разкъсани отдавна дрехи бяха увили изкусителни тела, пълни с очарование. Толкова глави с черни, кафяви, руси къдрици, рядко бели, ни гледаха с огромни черни дълбоки обезумели очи.
Първият въпрос на техните устни - дали мъжете им са тук. Всяка искаше да знае дали мъжът й, баща й, брат й, любимият й са живи.
После идваше сцената на ужаса. Всичките тези трепкащи "животи", тези малки светове щяха да бъдат мъртви и неподвижни след няколко часа... Щяха да са пепел... Трябва сърцето да загрубее... трябва да се превърнеш в автомат, да не виждаш, да не чувстваш, да не знаеш.
Краката и ръцете заработват, всеки е разпределил работата си... Дърпат, изскубват труповете от тази камара, един за ръката, друг - за крака, както е най-удобно... Влачат трупове по ледения плъзгав цимент... Две замръзнали очи се вторачват в теб, сякаш питат: "Какво ще правиш с мене, братко?". Често виждаш познато лице, с което си прекарал известно време преди смъртта му... Трима се занимават с подготовката на телата - единият със студени клещи отваря устата да търси съкровища - златен зъб - и когато го намери, го изскубва с плътта. Вторият с ножица реже косите на жените. Третият бързо изтръгва обеците им, пръстените; които не падат сами, са разкъсвани с клещи... Двама влачат телата на платформата и като се натрупат 7-8, по сигнал асансьорът се издига... Горе чакат четирима. Двама влачат телата към "склада", други ги влачат към пещите - като оставят по двама пред всяка "паст". Децата се трупат на камара, а после се хвърля по едно върху двама по-възрастни... Огънят на ада обгръща телата... първи се възплменяват косите, кожата се надува на мехури, които се пукат за няколко секунди. Ръцете и краката се оплитат, нервите и мускулите се напрягат и телата се размърдват... Стомахът избухва, вътрешностите бързо изгарят, главата отнема повече време, за да изгори. Две пламъчета горят в орбитите на очите... целият процес трае 20 минути и едно тяло, един свят се превръща в пепел...".
EMPEROR:
ilfil таз последната снимка за телена ограда се е "УтепАло" :yes: Евала!
zazo:
Жоро, евала!!!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия