Портали,подпорни стени,мостове,кантони....

[vesko76]

При това намаление имало ли е случай влак да остане в тунела

[pach]

Милене, ако искаш можеш да намериш всичко по въпроса ти, в частта за България,
в наредба №58, чл.чл.31 до 35 и по специално в приложенията към нея с №№1 до 4 което е  в PDF-формат.
Наредбата третира  "правилата за техническата експлоатация,
движението на влаковете и  сигнализацията в железопътния транспорт",
но точно в нея са указани и нужните ти параметри по габаритите на превозните средства,
както за нормалнорелсовите, така и за теснолинейните железопътни линии.
Приложение №1 е от 110 стр. и следват по реда на номерата си.
за останалото можеш да се обърнеш и към "Наредба №55"

[liro4605]

http://prikachi.com/images/773/8427773m.jpg
http://prikachi.com/images/774/8427774t.jpg
http://prikachi.com/images/775/8427775M.jpg
http://prikachi.com/images/776/8427776Y.jpg
http://prikachi.com/images/777/8427777V.jpg

http://prikachi.com/images/790/8427790s.jpg
http://prikachi.com/images/791/8427791T.jpg
http://prikachi.com/images/792/8427792p.jpg
http://prikachi.com/images/793/8427793M.jpg
   На този комп имам само тез,на другия са 100тици ,не лични,но там е малко сложна.Пламен ти дава добър съвет с наредбите,но в мноооооого случай нещата са „частен случай“.
   Например по 4та линия имаше един тунел в който при свален пантограф,но не прибрал се плътно(10тина см)започваше да токоснема и ставаха едни дъги,едни огньове-ден в тунел.Факт е и,че на бившето депо Плачковци минаващи основно в това трасе рогата на каретките бяха по свити(по прибрани),за намаляне риска от счупване.Швейцарците именно за това са с по-малки(по–къси каретки).Много хора се заблуждават,че локомотивите с 4 пантографа са поради многото системи,и това го има,но не точно.Например едносистемен локомотив с 2 пантографа работещ между SBB и DB е с две различни каретки назад в годините.При моделите на швеицарските локомотиви,зависимо от фирмата производител в прикачните има 2 вида каретки ,къса и дълга.

[pach]

Питане към професионалистите - Е, ли е възможно ако не е с пантограф,
а с т.н. лира, за да се прибира по-плътно към копруса на подвижния състав?
Тоест има ли разлика в габаритите при постоянно прибрани пантограф и лира?
И дали това е едно възможно решение на проблема с ниските тунели у нас?
 (ама няма да казваме, че е трамвай обаче  )

[bdz43r]

Няма зависимост между типа на пантографа и височината му в свалено положение.
Ето това е лира и у нас в железницата не сме имали такова, освен по мините.

[liro4605]

Колеги правят опити за въвеждане на лирата в железниците,но казват,че не е препоръчително.

[bdz43r]

При това намаление имало ли е случай влак да остане в тунела

Проблемът с този тунел беше, че контактната мрежа е твърде ниско и ако се наложи пантографът да се свали вътре, запалилата се дъга няма да изгасне и освен, че свалянето ще е безполезно, ще прогори проводника. Затова вероятно идеята беше пантографът да се сваля преди тунела, така че вътре в него веригата вече да е прекъсната. Иначе не беше проблем при нужда да се мине и бе сваляне.
За щастие проблемът там вече е решен, но пък по софийско си имаме един тунел преди Дупница, където ако се премине с вдигнат пантограф и локомотива се заклати повече, закачва в свода и се чупи, а в по-леките случаи само запалва дъга и заземява.

[liro4605]

Май имаме в предвид различни тунели
Годината е някъде към 90та може и по рано,тунела е в междугарието Люляково-Дъскотна.Преминаването с вдигнат пантограф през тунела невъзможно. Поради динамичните колебания каретката се удря в свода на тунела.Поради намалената скорост пък влака спира и застава неподвижно(ни напред ни назад)Вдигането на пантографа води пак до заземяване.Начинът да се премине е с нарушаване на правилата като не се спазва намалението от 25км/ч.Интересно е понякога как се изпращали пак ел.локомотив,който с нищо не е можел да помогне.Варианта при спиране е бил вдигане на пантографа с последвало заземяване на подстанцията,понеже има удар и се повдига макар и леко контактната мрежа.Докато е изключено напрежението пантографа се вдига пак и с идването на напрежението се действа бързо да се потегли и се сваля пантографа до излизане от тунела.След време тунела е вкопан и сега е по-висок и се минава безпрепятствено.Интересно е като се стигне до дъното на подковата и пак е недостатъчна височината.Питах едни отдели занимаващи се с технологията и ми отговориха,че минималната височина на баластовата призма е 15см.

[Best Ripper]

Мостът при Гара Ботево, Добричко. Част от ЖП инфраструктурата на линията Девня - Добрич (59.4 км.), изградена от КД "Герго Попов и сие" и открита на 01.12.1910 г. По време на първата анексия на Южна Добруджа от Румъния (1913 - 1916 г.) тогавашната българо - румънска граница е преминавала на метри от моста, който е останал на румънска територия. Дължина - 80 м., височина 10 м., мостът е имал стратегическо значение за планираните операции на ІІІ Българска армия за освобождаването на Южна Добруджа. С оглед стратегическото значение на моста командващият войските на Варненския укрепен пункт ген.-лейт. Т. Кантарджиев нарежда на командира на 3/15 гранична рота поручик Стоев да превземе моста, за да го предпази от разрушаване. Поручик Стоев усилва граничния пост с 22 граничари. На 31 август 1916 г., към 13.00 ч., командирът на поста младши подофицер Злати Добрев изпълнява заповедта на своя началник и с подчинените граничари заемат позиции от двете страни на моста. Същия ден румънски части предприемат опити за възвръщане контрола върху моста. Българските граничари, подкрепени от части на Конната дивизия и от Варненския укрепен пункт, отблъскват румънските атаки с цената на двама убити. Обезкуражени от провала си към 16.00 ч. румънските войски се оттеглят от полесражението, оставяйки 14 убити и 1 пленен.
 

[vesko76]

Мостът при Гара Ботево по 28-ма линия се намира на км 51.750.Км 59.4 се намира в района на бившата гара (сега спирка) Дончево.

[mitko0888]

За моста писахме преди два - три месеца - започва ето тук. Отворът му е 31.15 метра, общата дължина 61.5 м. Построен 1912 г. Кога е подсилен - не ми е ясно.

[Best Ripper]

За моста писахме преди два - три месеца - започва ето тук. Отворът му е 31.15 метра, общата дължина 61.5 м. Построен 1912 г. Кога е подсилен - не ми е ясно.

Много интересно "написано"... Една снимка без никакъв текст. От която нищо не става ясно... И се коментира подвижният състав по моста, ако нямаш нищо против...

[mitko0888]

Много интересно "написано"... Една снимка без никакъв текст. От която нищо не става ясно... И се коментира подвижният състав по моста, ако нямаш нищо против...

На следващата страница vesko76 пише къде е, а Petko Ivanov писа за подвижния състав, т.е. за локомотивите. А пък gzo отвори приказка за "подпората" ...

[CaLLlo]

Мостовете се подсилват, когато им мине гаранционният срок - обикновено 100 години.
Щом е построен 1912, значи е подсилен 2012, или няколко месеца преди това.

Гледал съм как се става  - всичко се прави наръка, един сегмент тежи няколко стотин кила и преди
да се занити се мери няколко пъти, нитовете се нагряват и занитват ръчно, точно както едно време,
къртовска работа.

[vesko76]

Мостовете се подсилват, когато им мине гаранционният срок - обикновено 100 години.
Щом е построен 1912, значи е подсилен 2012, или няколко месеца преди това=.

Моста е подсилен преди 2000 година.