Термините в жп транспорта и моделизма

[Gogo55]

Цитирал съм АКАДЕМИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ, не списания и укепедии, всички са НАУЧНИ източници , и от бившите ГДР, ГФР , настоящото ГФР, както и АВТЕНТИЧНИ ОФИЦИАЛНИ ИЗТОЧНИЦИ ОТ НЕМСКАТА ИМПЕРИЯ ОТПРЕДИ  1920 година - казват това, аз просто ги цитирам.
Там няма други трактовки...
Ако не вярваме на тези източници, тогава на какво и кого?!?
И по тази тема няма повече да пиша, просто си е хабене на време...

А не сакън пиши си, иначе винаги ще се намери някои който да обясни нещата по неговия си начин, но и винаги ще има хора който ще четат с интерес. За всеки влак си има пътници. Иначе спор няма, ние Българите тука от всичко разбираме, и най много знаем, най-умните сме, че и даже сме най красиви   , а най много обичаме да дирим кусури на другите-нацианална черта. Затова има и разлика когато си тук и сравняваш с европата.

[mgirginov]

Боре, не обръщай внимание.

[Adrian]

Боре ,
във Facebook-профила ни се появи едно момиче , което прави преводи на жп - тематика и пита ( и ЩЕ пита) за някои термини - ето какво е написала ;

Става дума за описание на катастрофи. И ето го и пъвото понятие: "hot box detector" контекст: "hot boxes monitor the temperature of a train's wheels and axles

[emilchaushev]

Датчик затемпературномпрегряване на буски, оси и молела...
Интересное, че такива има в жп инфраструктурата а от текста не става ясно дали тези датчици са в подвижния състав или по трасето.

Ето малка извадка от един документ за датчици по жп инфраструктурата... Обаче не се вижда да се използва конкретен термин.. Дали има такъв термин и в подвижния състав нека колегите да коментират

Високоскоростните влакове трябва да притежават системи за засичане на прегряването на буксите.
Въпросните следящи системи трябва да проследяват протичащите във времето процеси на покачване на температурата на буксите и да регистрират евентуалното надхвърляне на допустимите прагове. Системите от този тип трябва да излъчват с високо ниво на надеждност предупредителни и алармени сигнали, които, ако това е необходимо, са степенувани в порядък, който инициира процес било на намаляване на скоростта, било на преустановяване на движението на влаковете, в зависимост от сериозността на температурното покачване.
За недопускане на объркване при излъчване на сигналите за покачване на температурата системите за регистриране на температурните аномалии трябва да бъдат инсталирани изцяло на борда на влаковете.
Все пак трябва да се има предвид, че системи за следене на температурата на буксите могат да бъдат инсталирани в наземен вариант тогава, когато става дума за контрол върху влакове, които все още не притежават собствени системи от този тип, или други типове влакове, които се движат по същата линия.
Инсталираните във влаковете системи не трябва да смущават работата на разположените по протежението на железопътните линии от съответните маршрути системи за следене на температурата на буксите.
Ръководителите на съответните инфраструктури трябва да вземат мерки за осигуряването на съвместимост между работата на влаковете от интероперативната система и разположените по протежението на железопътните линии системи за следене на температурата на буксите в съответствие с изискванията, изложени в точка 7.2.6.2 от ТСОС за подсистемата на инфраструктурата.

[liro4605]

Има пътни вероятно има и по съставите.У нас има засега само една такава система.

По парните машини съм чел или гледал ,че на буксите се слага нещо като пиропатрон и при прегряване се пръска което освобождава нарочно поставен газ ,който да бъде подушен от машиниста.100г по-късно като изключим тази система http://econ.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%9D%D0%9A%D0%96%D0%98-%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D0%B2-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8_l.a_i.163469_at.1.html единственното такова нещо по наще състави си остава нюха на машиниста.Слух миризми или както го учихме някога "метода на ловеца".


 Относно термините ще ме извинявате ама за 5-6ти път чувам това "..вагон глава" .Много грубо ми звучи.Може би в буквален превод е така но у нас мисля че името си е "КОМАНДЕН ВАГОН".

[Loco-motion]

"hot box detector" контекст: "hot boxes monitor the temperature of a train's wheels and axles


Аз предлагам "Датчик (или система) за наблюдение (или мониторинг) на температурата на колоосите на влака".
По-скоро клоня към "система", защото пише box, тоест кутия, в която има сбор от уреди.

Още повече, че по-нататък пише "горещите кутии (тоест кутиите с топлинни детектори) наблюдават температурата на колелата и осите на влака". Значи не става дума за една кутия, която командва цялата система от датчици, а от множество кутии, всяка от които съдържа датчици. Затова предлагам събирателното "система".

[piko1]

англиския и българския се различават доста но по принцип Емил и Лиро са прави в буквален превод изречението гласи следното

датчика за прегряване следи температурата на буксите и колосите
единственото което не виждам е " и спирачните дискове "   в изречението
и да за инфраструктура е въпреки че по новият подвижен състав има вградени устройства за следене с температурни датчици
 

[optron]

Американците наричат "hot box" буксова кутия, която е прегряла. Оттам и устройството, което открива прегрели кутии - "hot box detector".
Самото устройство представлява два  инфрачервени температурни датчика, монтирани от двете страни на линията - при преминаването на влака тези датчици мерят температурата на буксовите кутии. Ако някоя е драстично по-топла от останалите, устройството сигнализира. Старите системи са рисували върху хартия графика на температурите, при което дежурен оператор, след като прегледа резултатите от измерването, съобщава на машиниста по радиото при необходимост. По-съвременните са снабдени с автоматична радиостанция и съобщават веднага, щом измерят по-висока температура от безопасната. Последните разработки имат и повече датчици, за да мерят температурата и на спирачките.
Обикновено тези устройства са част от цялостна система за проверка на влака по време на движение - наричат се детектори за дефекти (defect detector). Проверяват температурите, габаритите, тегло, скорост, състояние на колелата, дали няма разместен товар или висящи детайли и други. Снабдени са с автоматично радио или са свързани в централизирана диспечерска система, в зависимост от реализацията.
Пример за съвременен hot box detector - https://www.youtube.com/watch?v=h53_qNaZ4Ok
Той е част от тази система за контрол на трафика и проверка на влаковете - https://www.youtube.com/watch?v=7JSNhysI3oE
Тук ентусиаст прослушва съобщение от автономен детектор на дефекти - https://www.youtube.com/watch?v=VpTjc-grpJA

[LDimitrov]

Понеже темата е за термините и в моделизма, а аз идвам от друга негова област, ми се ще да си изясня някои понятия, за да говорим на един език, иначе иди разбери дали са компютри или компоти...
Към момента са сещам за тези:

1. Донор – стендов пример: купувам си няколко модела на един самолет, но от различни производители. Като цяло, един от тях е оптималния избор, обаче при другите има някои по-добре и правилно изглеждащи детайли. Тези модели са донорите, тях осакатявам и си остават без жизненоважни органи.
Имайки предвид цените на локомотивите, тук едва ли е точно така. Правилно ли предполагам, че под „донор‟  се има предвид ходова част (талиги) или цяла рама с двигател/трансмисия и ходова част, продавани готови?

2. Ходови качества – способността на модела (тягов) за плавно и контролирано потегляне и спиране, равномерно движение с различни скорости и отново плавен преход между тях.
Вероятно тук се включва още и стабилното токоснемане, безпроблемното изкачване и спускане по наклоните на макета, възможността да тегли дълги влакове...
Като цяло, характеристики зависещи от маса, мощност, сцепление, подходяща трансмисия, прецизно (цифрово) управление?

3. Вписване – това го разбирам почти като при истинските: габарит на подвижен състав, строителен габарит и безконфликтно съществуване на двата при движение. Говорим основно за напречни размери, височината приемам за постоянна.
- в прави:
При локомотиви и вагони е ясно – имат някакви гранични размери, леки колебания при движение и това е. Строителния габарит (разположението на обектите около релсите) е лесно да се спази.
- в криви – болка във всякакъв мащаб:
Подвижният състав омита площи (обеми) извън габарита си в права. Какви, колко, в коя посока, зависи от конструкцията и размерите на возилото, както и радиуса на кривата. И тук зависимостта на двете ограничения се фокусира в едно.
Задачата обаче се решава по два начина, в зависимост от условията:
*при готов макет, просто съмнителния подвижен състав се тества по него и това е. Физическа проверка, ако стане - стане.
*при макет в проект, бъдещите строежи се съобразяват с возилата които ще минават по тях.

4. В криви, изнасянето на конзолната част заедно с куплунга, към точка 2 или 3 трябва да бъде? Хем е важно за габарита, хем взаимодейства с останалото закачено към него и това да не се изхвърлят вагони, също има значение май...

Това съчиних. Някъде из темите ми се преплетоха ходови качества и вписване и реших - по-добре да попитам. Поправете или допълнете каквото трябва, на мен ми свърши фантазията. Ще съм много благодарен да разбера дали правилно се ориентирам в материята.

[pavlinbg]

Понеже темата е за термините и в моделизма, а аз идвам от друга негова област, ми се ще да си изясня някои понятия, за да говорим на един език, иначе иди разбери дали са компютри или компоти...
Към момента са сещам за тези:

1. Донор – стендов пример: купувам си няколко модела на един самолет, но от различни производители. Като цяло, един от тях е оптималния избор, обаче при другите има някои по-добре и правилно изглеждащи детайли. Тези модели са донорите, тях осакатявам и си остават без жизненоважни органи.
Имайки предвид цените на локомотивите, тук едва ли е точно така. Правилно ли предполагам, че под „донор‟  се има предвид ходова част (талиги) или цяла рама с двигател/трансмисия и ходова част, продавани готови?

И не само. За донор може да се приеме и цял фабрично произведен локомотив или вагон, на който след това се променя ливреята и се преправа в друга администрация. С оглед липсата на български модели локомотиви, това си е доста честа практика.

[pach]

И още ли не си станал...железопътен моделист!?!!!
Нещо ни пращаш за зелен хайвер!!! (шегичка)
 
Много добре си си ориентирал даже!!!
Бих казал, че няма какво да ти разясняваме!!!
Единствено ще добавя, че ние си имаме надлежно
всичко описано в документи, които са резултат на
многогодишен опит и няколко ключови конференции,
на двете най-големи организации - нещо като съюзи
на железопътните моделисти.
Съответно за Европа, тези документ са т.н. НЕМ-стандарти (NEM),
а да Америките, са т.н. NMRI норми. Когато нещо не е описано,
в едните (то май няма вече такова), го намираш при другите.
Взаимно покриващи се са на 90% (може би - статистика не съм правил).  Не си пречат, но са много добри в помощ на моделистите.
Принципно са задължителни ( всъщност са препоръчителни)
за всяка фирма, сериозен производител на жп.модели (без играчки), ако иска да е конкурентно способен и съвместим с
останалите фирми, особено в основите на всеки размер (мащаб)
 до почти взаимозаменяемост  (без резервни части и т.н.).

Но ние, моделистите, също активно ги четем, ползване и
спазваме, без да сме производители, защото препоръките там,
са многогодишен практически опит, доказал своята правата и яснота, а и стандартизацията е основно условие за съвместимостта на моделите ти с фабричните системи.

По конкретните ти въпроси си почти  в час, без да си ги чел.
Има някой неща които ако те интересуват, ще си намериш
съответния номер на документ и ще го прочетеш.

Макар да знаем доста неща наизуст вече (от годините ще да е),
и ние често правим справки с написаното.

Тук съм превел някои от тези стандарти (NEM &NMRA),
които съм качил че са ни най-често необходими или
са една добра основа за начало.

(...  --->натисни тук за СЪДЪРЖАНИЕ НА БЛОГА
или конкретно за съответния NEM от точка 5.0 нататък....)

А тук са съответно в оригинал (немски и английски)
тези по NEM, както и тези по NMRA.

Приятно четене!!!
 

[pach]

И понеже ми изтече времето за поправки и допълнения в горния пост, тук ще публикувам, вече верният
линк към американските документи на NMRA.

цели и виждания

направо техните препоръки и стандарти са тук.

[mitko0888]

Тук не броя случаите в които само боядисваш един чужд локомотив в нова окраска. За пример давам дизелов или електр. лок, но не и парен.
1. Донор обикновено е един (не повече, защото е скъпо) цял локомотив.
Шаси, мотор и задвижване обикновено не се купуват отделно, защото на части цената им е доста висока. Купува се един цял локомотив, може да има и повреди по корпуса (и без това се изхвърля), но трябва да не е съсипан в механиката. Най-добре - чисто нов, и без това влагаш много труд и пари в твоя продукт.
- От него се взима най-често цялото шаси със задвижване и талигите, ако те отговарят достатъчно точно на това, което ти трябва. Ако разстоянието между "централните болтове" на талигите е различно, шасито може "лесно" да се скъси в известни граници, или да се удължи на практика без ограничение. Реже се онова голямо метално парче (шасито) и се удължава или скъсява. След това се удължава или скъсява карданчето, от страната на рязането. Ако се реже от двете страни на мотора, се променят и двете карданчета.
- При избор на донор се гледа най-вече разстоянието между осите в талигата и диаметъра на колелата.
Междуосието в талигата се променя само ако имаш триосна талига и едната ос може да остане без задвижване (да и извадиш зъбните колела) и да я преместиш на нужното ти място, като за задвижване останат другите две оси. Ако талигата е двуосна и ти трябва друго междуосово разстояние, значи си избрал неправилен донор.
- Диаметърът на колоосите може да се променя, т.е. можеш да набиеш колела с малко по-малък или по-голям диаметър, но при това трябва леко да пипнеш закрепването на новия кош към шасито, тъй като се променя височината на шасито. Разбира се трябва да гледаш зъбните колела да не допират (ако слагаш по-малки колела) или да не стане много бърз модела (ако слагаш по-големи), като по-големите не трябва да закачат по шасито.
- Блендите на талигата (тези неща, които се виждат отстрани на талигите), най-често се сменят изцяло. Нали за това правиш нов модел, а не боядисваш съществуващ. Слагаш си твоите бленди.
- От донора можеш да вземеш и други детайли - дръжки, пантографи и т.н. Взимаш и LED светлини, платка, кинематики и всичко друго което ти върши работа.
Правиш си нов кош / коруба и си готов.

[mitko0888]

По т.2:
маса, мощност, сцепление, подходяща трансмисия, прецизно (цифрово) управление?

Сцеплението зависи от масата. Зависи и от това как са натоварени / окачени колелата, т.е. до колко масата е равномерно разпределена върху задвижваните колела. Също и до колко при движение колелата остават в необходимия контакт с релсите при преминаване през неравности и различни преходни криве - вертикални и хоризонтални. Използването на всякакви гумени, силиконови или пластмасови бандажи не го броя - използва се само в играчките и в масовите модели. Има и фабрично оксидирани колела, които имат около два пъти по-голямо сцепление, но при каране (което е целта на жп моделизма за разлика от стендовия) колелата бързо се излъскват.

Трансмисията трябва да има минимални собствени загуби (триене). Тогава регулирането на мотора от декодера наистина върши работа. Освен това трабва при едни "нормални" за двигателя обороти при 12 волта да дава скорост малко по-голяма от мащабната, или да е поне 80 - 100 км/ч ако оригиналът ти е прекалено бавен.

Двигателят трябва да е "колкото може по-голям" за да може да има достатъчно мощност при много ниски обороти. Отдавна влакчетата не се карат само "на макс", а се извършват бавни и плавни движения и маневри. Тук цифровото е задължително. Но като златно правило, декодерът се слага и се настройва СЛЕД като сме получили перфектно движение в аналогов режим. И за декодера - за съжаление резличните производители използват различни алгоритми за управление на моторите. А моторите във влакчетата се различават доста много един от друг - като активно/реактивно съпротивление, инерция, дължина/диаметър на ротора, разбира се брой полюси и т.н.

[mitko0888]

По т.3 и 4 най добре вземи нормите (NEM), там си е написано точно колко ти е отстоянието в криви, в прави и т.н. Въз основа на тези норми производителите си правят "компромиси" в някои размери. Всичко се свежда до един размер (в права) по НЕМ 102 към който се добавя изнасянето в зависимост от радиуса на кривата и дължината на вагона - НЕМ 103. В нормите е предвиден и луфта на колелата, и допуските в междурелсието и всичко друго, така че няма смисъл да се импровизира.