Общ форум | Chit-chat > Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby
Интересни снимки на български подвижен състав
CaLLlo:
Мауууу, големи писатели, голямо нещо... явно тук ще радаваме Пулицър...... ;D &bgflag bg&flag
CaLLlo:
--- Цитат на: Petko Ivanov link=topic=3529.msg109331#msg109331 date=1509180701 ---Интересно е обяснението под табелката "Въглища 7т". Според продавача тя му е подарена от "министъра на транспорта на България ???" и е от музейната колекция на депо София.
--- Край на цитат ---
По тая система, от функционери преди време са раздадени безценни тракийски артефакти, златни накити с килограми, дори огромни статуи и кой знае още какво....
А тая табела е правена от Мафай - производителя на локомотива, има-няма 110 години, трофей тип боклук за министъра, а може би сувенир, но както се вижда и за продавача щом я продава...
Гледам, обаче и 15.86 ..... голям резил ...... Оригиналната табела, с която е дошъл локът от Германия понеже е цяла отливка, от трошлив материал е строшена, от нея са изпилени цифрите и са турени на стоманена плоча със същия размер, това първо. После единицата е паднала и са заковали стандартна месингова, а накрая някъде по трасето е изпаднала и изпилената 6-ца......
&bgflag bg&flag
pach:
pach:
ÖBB 2020
Всъщност се оказва, че историята на дизеловите локомотиви от Австрия серия 2020 започва доста по-рано от очакваното.
През 1927г. вагоната фабрика от Грац съвместно с AEG сглобяват първия австрийски дизелов локомотив. Той е логично от (AEG) дизел електрически тип. Със собствената маса 39 т. разположена върху три колооси. От тях са задвижени посредством електромотори само крайните две. Двигателя е шестцилиндров дизел с мощност 148 кW, свързан с електрогенератор. На този локомотив е дадена за пръв път серия ОВВ 2020. С максимална скорост от 45км/ч локомотива е предназначен за лека служба по второстепенни тракционни рамена.
Този ( или тези) първи австрийски дизелов(и) локомотив(и) така остава(т) и единствен(ите) по рода си в Австрия до края на Втората Световна Война . Това дава една добра основа на последващи разработки за дизелови двигатели от Австрия.
В ОВВ подобно и на други железопътни администрации една серия понякога бива присвоявана на различни във времето локомотиви.
С натрупания опит (тук някъде се появява първия двигател Т12А) години по-късно заради натиска от Хеншел, чийто локомотиви са с прототипи на двигатели от Дженерал Моторс, както и пускането на DB серия 220, от Семеринг Грац Паукър пускат двигателя Т12b, проектиран вече за серийно производство.
Първоначално той е бил монтиран ( това подлежи на проверка) на по-леката австрийска серия дизелови локомотиви 2045 през 1952г. В него има един двигател, куплиран отново с електрогенератор, захранващ два тягови електромотора в талигите.
Т12b вече е V- образен 12 цилиндров с обща мощност 370 kW. Така локомотив от серия 2043 е с обща мощност 740 kW, при 90 км/ч. и по-голямата му маса (70т?) се оказва, че е много подходящ за терените на южна Австрия. ( Подобни са и нашите - планини и равнини)
През 1958г. същите двигатели са монтирани на бъдещата серия ОВВ-2050,
като са куплирани не към електрогенератори, а посредством хидравлични предавки към талигите.
Идеята е да се започне серийно производство на дизел-хидравлични локомотиви за Австрия във фабриката от Флорисдорф. Съответно двигателите са с увеличена мощност - 2х625 kW при маса вече от 76 т.
Локомотива се явява и нещо като прототип и на бъдеща серия 2050, а който са предвидени още по-модернизирани двигатели от този тип (Т12b) с мощност вече 2х810 kW.
Проекта на 2050 е изпълнен "на живо" в първия локомотив, а именно бъдещият прототип на БДЖ-04, тоест 2020.01, през 1960 година!!!
Двигателите са с допълнителна компресия, която им дава специфичен разход на гориво 225 до 250 гр. на kW/h.
което за времето си е било доста благоприлично!
И така стигнахме до кратка история
( без претенции за пълнота) на ОВВ-2020,
като прототип на БДЖ-04:
- 1960г. е сглобен 2020.01 от фабриката на SGP, във виенското предградие Флорисдорф.
- като собственост на SGP, започва типови изпитания по железопътната мрежа на Австрия и обслужва понякога влаковете
D508/581 между Виена и Рим.
- някъде по това време (!?) идва и до София, за демонстрация по преговорите с БДЖ.
- 1962г. според австрийците са поръчани 50- те броя за БДЖ.
- След 1963г заедно с 2050, са ползвани по железопътните линии на южна Австрия, които още не са електрифицирани.
- през 1964г. е оставен като самостоятелна резервна машина за обслужването на влаковете във връзка със зимната олимпиада в Инсбрук.
- през 1965г. е дислоциран на гара Веина- изток заедно отново с 2050 и LDE-1450 за обслужване на експреса между Виена и Будапеща. Впоследствие към тях е добавен и прототипа на 2041.
(сведенията за вагони от Туристекспрес-а не са потвърдени още)
- 1969г. ОВВ го откупуват от SGP. ( все пак значи е бил и "държавен")
- 1972г от ОВВ го ползват все по-рядко защото двигателите почват да се повреждат все по-често.Необслужван над 300 000км!? Впрочем след частичен ремонт в "Сеинт Пьолтен" (?), той тогава придобива оранжевия цвят на ливреята.
- През 1975г. замислят замяната им с Т12с от серия 2043, които обаче ще намалят мощността и скоростта на локомотива.
- На 1 септември 1977 г. локомотива е спрян заради повреда в двигателите Т12b.(още не са подменени)
- някъде в следващата година замяната на двигателите все пак е извършена и локомотива отново е в експлоатация.
- На 6 май 1980 г. той окончателно е "угасен" след повреда и общ пробег от над 1 150 000 км!!!
- На 28 юни 1980г. е поставен като паметник от страни на старата административна сграда на ОВВ, която по това време е учебно-музеен комплекс.
- На 22 февруари 2002г е предаден (продаден) на Клуб за историческо наследство на австрийските дизелови локомотиви.
- През 2008г. е преместен на гара Амщетен, която по-късно е изолирана от железопътната мрежа на Австрия и закрита.
- към 2017г. локомотива е все още собственост на клуба:
http://www.privat-bahn.de/OeCD.html
По неизвестни начини и причини ( събират си сбирката от клуба) понастоящем е "открит" от Грег в Мистельбах-Австрия.
Нямам претенции за пълнота и яснота по всички аспекти на историьта, но това е все пак за прототипа на БДЖ-04, а не за самата наша серия локомотиви.
ПП. не можах да преценя тази.кратка справка къде и е мястото,
за това я публикувам тук. Ако има по-добро място, моля!
pach:
По горе съм пропуснал да спомена, че локомотивната фабрика във Флорисдорф, се е сляла през 1930 година с фабрика Kraus&Co. с което става най- голямото промишлено предприятие около Виена.
От там през годините на войната излиза последния военен парен локомотив BR-42.2579 на 9 март 1945г. От там излиза и първият
следвоенен, въпреки че фабриката е лишена от основните си машини за репарации към Съветския съюз - BR-42.2701.
Производството на фабриката е спасено благодарение на голяма поръчка за парни локомотиви в Индия. Разбира се изпълнява поръчки и за съветския съюз и приятелските му страни. Може би още тук се оформят връзките ( коствено) с БДЖ, за да може в по-късни дни някои у нас да се чудят как така соц.България си поръчва локомотиви при капиталистите!!!
През 1955 г. съветските окупационни власти предават фабриката на австрийското правителство, което в последствие (1958),
я слива със "Семеринг Грац Паукер" с вече натрупан опит в дизелостроенето.
Сведенията са от архивна книга със спомени на персонала от фабриката налични само в архивите на Австрия:
http://www.bahn-austria.at/k_diesdas_lit_beiuns_Lofag.pdf
ПП. Вижте на стр.70 в книгата...три милиона шилинга!!!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия