Та бат' Стойко, тези гондоли, както ги наричаше, ги направи и в 1:45, типоразмер 0. От бяло тенеке с жълт цвят ги правеше. Големи,около 40 см високи кутии разрязваше, изправяше ги с професионални точилки фурнаджийски с голямо фи и бавно и методично ги разкрояваше. Преди това всичко на милиметрова хартия, детайл по детаил, по детайл беше начертал. И ги поеше с един голям, неудобен поялник...(Как се работи и в НО с този поялник?!?, не питай...) Всичко това на балкона. Никакви екстри в оборудването за направата им...Най ми беше, и сега е така, чудно, как без да прави шаблони за извивката на коша, извиваше ламарината на око!!! Проверочни шаблони от милилитрова хартия залепени върху кортон имаше, но те бяха само сред като го извие, да провери...И всичко бе точно! Та който си го може, си го може...И ресорите пружинираха и вратите се отваряха и цялото окачване беше като по конец, и ходовите качества супер - ходихме да вземаме стари довоенни 0 релси и от Емил Бабев, той имаше смешни разкачвачки,които не вършеха работа, защото витловият спряг си беше истински, само ,че в 1:45 и от Еди Диранов.
Очите ми изтекоха и с ентусиазъм казвам: "Те това е мащабът!". "Не, малък е! Просто реших да се пробвам и тук. Требе да се опита по-голям!!!" И при следващото отиване в София - първо у тях! Чакам да видя нещо в І, 1:32. Гледам ,гледам ми то междурелсието къдее по-голямо от 45 мм - цели 72мм. "1:20, казва, кефът тук е най-голям..."
Напереният чирак, моя милост," Ми то как ще ги караш, това е музеен мащаб, такива релси няма по изложбите в чужбина." "Аз ги правя за себе си и такива гламави като теб:). Има и други моделисти в този мащаб...Наш си е."(Виж и Сашо по-горе и разни други постове отпреди години...).Само дето в 1:20 приоритет имаше пластмасата, като материал...