Още веднъж много благодаря на всички за топлото посрещане.
На въпроса кога съм завършил любимия железопътен техникум, през 1990 година. Когато за пръв път отидох на училище там през 1986,бях направо като попаднал в царството на приказките. Посрещна ме локомотив 47-33 в експлоатация и два работещи парни багери. Отделно вече спрени бяха 47-20,47-30 и 50-05. Като отоплярка се беше използвал 10-13,но и той вече не се използваше. Но и 47-33 се готвеха да я спрат. Това стана през ноември 1986 година. Но още същата зима,доколкото си спомням,докараха от Септеври 50-04 и в началото на 1987 тя започна редовната си експлоатация. Машината вършеше чудесна работа и беше в много добро състояние ,но в началото на 1988 я спряха и нея. С това най вероятно се и свърши редовната експлоатация на парни локомотиви в България. По това време работеше още една 14 серия в мини Перник,но същата година я спряха и нея. На последното не съм очевидец и е по спомените на един мой колега.Характерно и за 50-04 и за 47-33 е,че нямаха въздушна спирачка,а само парна директна спирачка. При разхлабването и кабината се обвиваше в пара.
Като цяло локомотивите серия 50 са едни от най добрите в цялата история на парното локомотивостроене. Имахме прекрасната възможност да имаме запазени цели три локомотива от тази серия и то в много добро състояние. Но сега съществува само 50-01 и то в много лошо състояние.
