Много въпроси се събраха в тази тема...
Откровено казано, ако сега започвах да колекционирам парни локомотиви, едва ли бих обърнал внимание точно на тази серия. Но с годините, постепенно сериите се запълваха, и специално в групата на старите пътнически тендерки (BR 70-BR 79), остана празна само 72-ката. Единствен производител е Вестмодел, и така се стигна до запознаването ми отблизо с тази фирма.
Общото ми впечатление от Вестмодел е, че са много трудни за сглобяване. Разбира се това се дължи и на липсата ми на опит в работата с цветни метали, но се измъчихме и Васко и аз. Снимки не съм правил по време на монтажа защото нямах апарат тогава, но дори да имах, при наличието на проблемен елемент, бих хванал първо пилата, а не фотоапарата... А проблемните детайли бяха много, имаше много пилене, напасване и т.н. Почти никъде не са предвидени някакви "легла" или специални отвори, които да улеснят монтажа, примерно "този детайл ляга върху онзи детайл, или онзи детайл влиза в специалния отвор, предвиден за него"... Всичко трябваше да се измисля на място според случая. Единственият фабрично разпробит отвор с резба в котела, предвиден за свързване с рамата, се оказа разпробит на грешно място, наложи се да се прави нов отвор, но пък материала на котела се оказа много твърд и бургиите се чупеха, вместо да пробиват...Както и да е.
Още не съм мислил конкретно с кои вагони да бъде тази машина, но най-вероятно, те ще бъдат двуосни от пруски произход.
Сега няколко думи за лостовата система на спирачката. Както добре се вижда от материалите на widowmaker, при варианта Т5.2 те са от външната страна на колелата. Такива спирачки се срещат и при други серии- 13, 36, 71.3. На втората снимка вече тези лостове са скрити във вътрешната страна, но кога точно се прави това преустройство мога само да гадая, най-вероятно към края на 30-те години. Но тъй като аз се стремя към вида на локомотива от ранните години на втора епоха (от този период са и табелите с надписите), избрах варианта с външните лостове. Поради същите съображения запазих и надстройката върху покрива на кабината. Както се вижда, в по-късните години, тя е премахната.
Колкото до предавките, мисля че са изчислени добре, въпреки изключително простата трансмисия. А тя е моторче с шнек, едно междинно зъбно колело и редуктора на ведущата колоос. Втората колоос се задвижва чрез щангите. Тук трябва да отбележа, че фабрично не беше дадено никакво токоснемане, а и в инструкциите за монтаж не беше упоменато нищо за токоснемането. Понеже колелата са едностранно изолирани, естествено единия полюс дойде от рамата, а за другия Васко измисли една много простичка (гениалните неща са простички) пластинка, запоена директно върху крачето на мотора и контактуваща с двете двигателни колела.
Ето малко по-подробна информация за съставните части и монтажа:
Както се вижда, вариантите на Вестмодел са K.P.E.V. и DR, а вариантът DRG съм го виждал на снимка в някакво списание (но в кое, не помня) точно с питателен дом, водоподгревател и водна помпа, надстройка на кабината и спирачки с външни лостове. Не си спомням обаче на кое място стоеше табелата RBD Berlin, и дали буферите не бяха от лекия тип.
