Автор Тема: Изчезнали ж.п. линии и малко известни съществуващи клонове  (Прочетена 98840 пъти)

Rado

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 151
  • Рейтинг: 89
  Аз съм поредният "новак" във форума, който се престрашава да пусне първата си тема. Незнам дали тук е точното място да пиша за това, но то все пак донякъде е свързано с хобито. Пък току виж някой се амбицирал да направи макет "по спомени" на някоя гаричка по линията Червен бряг - Оряхово да речем. Защото след още едно две поколения почти никой няма да си спомня, че тази линия е същесвувала, че по нея са се движили влакове, че са работили стотици хора... И ако няма някое макетче, единственото което ще напомня за нея, ще е това което открива Google (или това, което вече ще е заменило Интернет и търсачките).
  Може пък някой от прочетеното в темата да се вдъхнови за макет на индустриален клон към някоя петролна база, военно поделение и т.н. Опитвам се например да си представя как би стоял в хола на някого макет на Варна фериботна, заедно с ферибота "Героите на Одеса", в мащаб HO!
Предварително се извинявам, че нямам снимки, но идеята за тази тема ми хрумна наскоро, а зимата не е най-подходящия сезон за обикаляне насам-натам. Затова нека който има нещо по темата - да го качва. Ще бъда благодарен и на тези, които биха коригирали неточности или допълвали темата с каквото знаят.

  За някой от изчезналите ж.п. линии има написано много, а за други почти нищо. Тук ще се опитам да обобщя всичко което знам или съм открил по темата, с по няколко думи.

  Ще започна с известната предполагам на всички теснолинейка Кочериново - Рилски манастир, с междурелсие 600 mm. Открита през 1924г. в участъка Кочериново - гара Рила - метох Орлица с дължина около 15 km. През 1942г. се открива и участъка до Рилския манастир с дължина около 22 km. Закрита през 1960г. и демонтирана около 1962г. Казват, че една от причините за закриването й (може би главната причина) е, че тогавашната социалистическа власт по този начин се е опитвала да ограничи броя на хората желаещи да посетят манастира. Верояно и до ден днешен няма човек в България, свързан по някакъв начин с железниците, който да не съжалява за изгубването на тази теснолинейка. И въпреки инициативните комитети и говоренето по темата, аз лично съм песимист, че някога ще я видим възстановена...
  Друга изчезнала ж.п. линия е Каспичан - Нови пазар - Ружица - Тодор Икономово (някъде се твърди, че е стигала до съседното село Скала). Също е била с междурелсие 600 mm, а дължината й е била около 56 km. Открита през 1918г. с идеята да продължава до Силистра. През 1935г. се открива клонът Ружица - Каолиново с дължина около 11 km. Линията и клонът са закрити през 1964г. Днес съществува (ако вече не са го демонтирали де) само участъкът до Нови пазар, с нормално междурелсие рабира се.
  Теснолинейката Петрич - Златарево (600 mm) е била построена за целите на армията (както и останалите участъци от онова време на територията на днешна югозападна България) през 1917г. Идеята е била да продължава на запад, в територията на днешна Македония, но... само след 3 години участъкът Петрич - Златарево е закрит. Бил е с дължина около 22 km.
  През 1921г. е открита теснолинейката (600 mm) Долни Чифлик - Солник (на някои места пише, че е стигала до съседното село Дюлино). Дължината й е била около 18 km и се е използвала за превоз на добития в околността дървен материал. Не ми е известно докога е съществувала, но мисля, че поне до началото на 40-те я е имало.
  За тайнствената теснолинейка (отново 600 mm) Ахтопол - Бродилово - Кости се знае много малко. Също използвана за превоз на дървен материал, но с конски впрягове. Демонтирана е през 50-те години.
  Линията, която всички все още помним Червен бряг - Бяла слатина - Мизия - Оряхово, е строена на различни етапи в периода от 1917г. до 1930г. За протокола: междурелсие 760 mm, дължина 102 km. Закриха я през 2002г. Миналата пролет пътувах из този край и навсякъде, където видях беше демонтирана. Поне все още си личи откъде е минавала, но и това ще е до време.
  В този ред на мисли - теснолинейката Пазарджик - Варвара. Междурелсие 760 mm, дължина 16 km. Открита 1928г., закрита 2002г. По късно демонтирана.
  Други отдавна изчезнали и забравени клонове (отново на 600 mm):
      Село Раковски (днес съставна част на Димитровград) - мина "Марица". Открита 1918г. Закрита 1938г. Била е дълга около 6,5 km. Ясно е за какво се е използвала.
      Гара Плачковци - въглищна мина "Принц Борис" (в тревненския Балкан). Построена през 1917г. Дължина около 5 km.
      Костинброд - Пожарево. Построена 1918г. Била е с дължина около 11 km. Не открих за какво са я използвали.
  Може би тук е мястото да спомена и линията Бургас - Поморие (около 22 km). Открита през 1925г. с междурелсие 600 mm. По-късно, през 1939г. преустроена с нормално междурелсие. Някъде около 2007 демонтираха тази част от нея, която беше в самия град Поморие. Предполагам, че сега стига до винпрома, защото от пътя се вижда една купчина камъни, с която вероятно свършва коловоза. Част от линията още се използва, но докъде точно стига маневрата, ще кажат съфорумците от Бургас. Предполагам, че до мина "Черно море". Но факт е че под прозорците на манастира "Свети Георги" вече никога няма да мине влак, а сградата на гарата в Поморие вече прилича на нещо като склад (често пътувам до там, следващият път ще я снимам).
  Клонът, започващ от гара Александър Димитров (до Радомир) и стигащ до селата Кленовик и Житуша (с дължина около 6 km), също вече е в небитието, последвайки съдбата на рудника който обслужваше - рудник "Иван Русев".
Клонът гара Ботев (между Карлово и Калофер) и тракторния завод в село Ведраре (с дължина около 3,5 km) също вече не съществува. Използван в недалечното минало и за служебни работнически влакове от Карлово до завода, обслужвани от електрически мотриси 32-серия. Стълбовете от контактната мрежа май още са там.
  Спомням си, че преди години бях гледал някаква карта на ж.п. мрежата на България, но не си спомям къде. Единствено на тази карта съм виждал нарисуван някакъв малък клон от гара Курило до село Кътина. Днес такава линия няма, но и не намирам никъде нищо написано за нея. Наскоро реших да разгледам района с Google Earth и кто че ли наистина има следи от съществувало някога трасе за линия. Малко след гарата, в посока Мездра, има някакъв надлез, на който ясно си личи, че има място за още един коловоз. По нататък трасето прави ляв завой, почти на 180 градуса, минава през Курило и наистина се насочва към Кътина (по-добре се вижда на по-старите сателитни снимки, на по-новите върху трасето са поникнали къщи). Това което успявам да проследя (или поне така ми се иска) е с дължина около 3,5 km и се размива някъде преди езерата. Моля, ако някой знае нещо за тази линия, да разкаже.
  Имаше един клон с дължина около 5,5 km от гара Летница (по линията Левски - Троян) до авиобаза Каменец - за снабдяване на летището. Днес вече го няма нито клона, нито авиобазата. Линията я демонтираха някъде през 90-те, по-късно закриха и летището. Там вече ни локомотив се чува, ни самолет...
  По същата линия, Левски - Троян, имаше още един клон започващ от гара Дойренци. След около 4 km на изток линията свършваше до един мост на брега на река Осъм. А след моста е входа на Деветашката пещера - днес популярна туристическа дестинация, но допреди двайсетина години - охраняван военен обект. Беше склад за държавен резерв. Когато военните я освободиха в средата на 90-те влизахме вътре и преброих основите на 13 огромни цистерни за горива. Именно за това се е използвала и ж.п. линията - вагоните са закарвани до моста, откъдето по тръби горивата са прехвърляни до цистерните в пещерата. Впоследствие линията тревяса. Може би последното "пътуване" по нея беше през 1997г., когато там снимаха сцените с вагоните в българския филм "Суламит". По-късно демонтираха линията. След това "предприемчиви хора" нарязаха и откраднаха (!!!) моста пред пещерата (а той си беше масивен железен мост, над 100 m, по който са преминавали камиони). Едва миналата година построиха нов мост при заснемането на сцени от небезизвестната продукция "Непобедимите 2" в Деветашката пещера. А за ж.п. линията напомнят само избуелите храсталаци.
  В средата на 80-те с пълна сила се вихреше идеята за строеж на хидро-технически комплекс (ХТК) на река Дунав, в равнината между Никопол и Белене. Щеше да има бараж с шлюзове, а върху стената да има път и ж.п. връзка с Румъния. За целта, На 2-3 km преди гара Белене, насред полето сложиха стрелка и започнаха да прокарват линия през лозята на хората в посока ХТК-то. Някой толкова си беше повярвал, че ей сега ще тръгнат международните влакове, та наравлението към ХТК-то го направиха главно, а това към гара Белене (по което тогава все още пътуваха пътнически и товарни влакове) беше отклонение. Или иначе казано - в разписанието на влаковете между гарите Ореш и Белене на километър еди-койси се появи още едно намаление 40 km/h с причина СОП.... Така и не тръгна никой по тая нова линия, защото работата със строежа на ХТК-то замря. Натикаха там някакви вагони да ръждясват и като дойде демокрацията и започна много да се краде махнаха вагоните, демонтираха линията и остана само насипът и прословутата стрелка, която продължи още няколко години "да спъва" и без това бавните влакчета за гара Белене. Не съм сигурен само дали тази линия въобще успя да достигне до брега на Дунава, където беше площадката отредена за ХТК, защото тогава все още бях дете и не съм ходил чак до там. Разстоянието от стрелката до там е около 8-9 km. Днес отново само храсталците край насипа напомнят за всичко това...
  За изчезването на така наречената Софийска околовръснта линия и гара Пионер мисля, че съфорумците от София могат да кажат много повече.
  Чух, че е започнало демонтиране и на част от линията Юнак - Старо Оряхово, но не съм сигурен. Вероятно същата съдба очаква и участъците Горна Оряховица - Елена, Хан Крум - Велики Преслав, Ореш - Белене... Дано все пак се окаже, че НЕ съм прав!

  За изгубените линии толкова. Следващия път като ми остане време ще напиша за някои по-малко известни, но съществуващи и действащи индустриални клонове (по-скоро клончета).

niki

  • Гост
  • Trade Count: (0)

bdz43r

  • Trade Count: (5)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1012
  • Рейтинг: 257
    • bgrail.info
Юнак - Старо оряхово е демонтирана отдавна ако не бъркам.

В някои източници се среща информация за "разтоварище Кирилова поляна" по линията за Рилския манастир, дори имам една снимка на въпросното от ~1935 г . Много е вероятно линията да е продължавала като клон и нагоре, макар и не до самата Кирилова поляна, която е доста след и над манастира. Това си е достатъчен повод за нарочна експедиция. Пак там е имало и клон по долината на Илийна река с неизвестна за мен дължина. При една експедиция беше проучван, но с неубедителен резултат, защото следите се размиват.

Линия Курило - Кътина е имало и дори има един стърчащ еднокрил семафор. На място обаче се откриват следи най-вече около Курило. Нататък почти нищо не личи.

Плачковци - мина "Принц Борис" почти цялото трасе личи с подпорни стени, насипи и водостоци. Остатъци от съоръженията в края на линията обаче не успях да открия (разтоварище и бремсберг до самата мина).

Заслужава да се спомене клонът Кунино - кариера Карлуково, част от старата ІІ линия, закрит около 2003-2004 мисля. С това, този участък е най-късно демонтирания по първоначалното трасе след удвояването.

Друг демонтиран клон, за който не съм срещал нищо е Хан Аспарух - кариера Братя Кунчеви.

Изчезната е и южната околовръстна линия на Пловдив, която заобикаля гара Пловдив и излиза направо на р. п. Кръстовище. Използвана е от транзитните товарни влакове от София за 8-ма линия, които не са се обработвали и не са имали работа в Пловдив-разпределителна.

Една все още недемонтирана, но изоставена линия е връзката Попово - Попово-товарна, която беше и електрифицирана. Сегашната Попово-товарна е бившата гара Попово по старото трасе, което е минавало през с. Медовина.
« Последна редакция: 24 Януари 2012, 01:43:26 от bdz43r »

TANO

  • Trade Count: (10)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 796
  • Рейтинг: 601
Цитат на: Getinge link=topic=3586.msg71645#msg71645 date=1327351854
  За тайнствената теснолинейка (отново 600 mm) Ахтопол - Бродилово - Кости се знае много малко. Също използвана за превоз на дървен материал, но с конски впрягове. Демонтирана е през 50-те години.
 
Интересна темичка. Тия две картинки ги имам от Стефан Стоичков с твърдението от негова страна, че са от линията Ахтопол - Кости. Определено не е конска тяга, стига наистина снимките да са от там.


Тази е от Бургас - Поморие ( тогава май се е казвало Анхиало ).

lubomir

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Трасето от Ахтопол до Бродилово съм го минавал с ладата през къра, гората и въобще на места дето нямаше никакъв път, но пък беше пълно с диви прасета и билиони хвърчащи буби. Трасето е невероятно красиво, минава прокрай Велека и сега можеше да обслужва стотиците рибари, които ежедневно ходят на риба там, както и селата Кости и Бродилово. Трасето е непокътнато, мостовите съоръжения си седят, също и чакъла, просто ги няма релсите. Невероятното е, че след като линията работи 2г, при доста добро натоварване(пристанището в Ахтопол е било и товарно), изведнаж Общинския съвет на БКП в Мичурин, виждайки че Ахтопол е тръгнал да се развива с по-бързи темпове от общинския ценър, решава да закрие линията, и така за няколко месеца целия труд и материали отиват на вятъра. Не знам кой е мръсника взел това изключително глупаво решение(щеше да е хубаво да го истипосам), но със закриването на линията спира поминъка на много хора от Кости, Бродилово(таме  имало доста дърводелски работилници произвеждащи паркет и др неща от дървен материал) и Ахтопол, и те се принуждават да мигрират, и на практика до към началото на 70-те(когато започва строителството на почивни станции в Ахтопол), районът вече е мъртъв!
Такъв е резултата от завистта жп линията да заобикаля по-големия общински център и да спомага развититето на околните населени места!
Всъщност практиката, чрез налагане на малоумни административни решения обслужващи личните интереси на "решителите", започнала след 09.09.1944г. та и до днес, доведе на практика до унищожаване и обезлюдяване на цели райони от страната. Странджа и Северозападнала България са само 2 щриха от цялата картина.

topalov

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Цитат на: bdz43r link=topic=3586.msg71653#msg71653 date=1327361579
Друг демонтиран клон, за който не съм срещал нищо е Хан Аспарух - кариера Братя Кунчеви.

За този участък Станимир може да даде информация, но тъй като той не влиза тук, ще се наложи Миро да го "интервюира".  :good:
Това, което аз знам е, че линията не се използваше още от около 1990 година, но може и да бъркам.

liro4605

  • Гост
  • Trade Count: (0)
   Клона е демонтиран понеже собственика на кариерата се виждал в чудо.Докато го ремонтират на другия ден джонтовите връзки ги няма.Накрая се отказал от ремонта и го демонтирал.Сега извозва с камиони.
                                                                                                                 Това знам от Станимир.

Rado

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 151
  • Рейтинг: 89
  Тук ще напиша за няколко малко известни клона. Това са най-вече индустриални клонове от по няколко километра, но понякога стигат дори до съседно селище, а същевременно ги няма на нито една карта. А такива клонове има много. Няма как един човек дори да е чувал за всичките, защото са пръснати из цяла България. Затова ще се радвам ако всеки, който може да напише за клона, който "му е под носа", го стори тук. Защото ако такъв клон минава до оградата на къщата ви или работите като машинист в маневрата по него, за вас той си е ежедневие и въпреки това много хора не подозират за съществуванто му.

  Ще започна горе-долу от мястото, до където стигнах в предното ми постване. Клонът е гара Ореш - площадката на АЕЦ Белене. Тази линия я построиха също през осемдесетте години. От гара Ореш тръгва през равнината на север, към Дунава. След около 5 km е обособена малка гара с 4-5 коловоза. Там бяха започнали да строят и някаква гарова сграда, която така и не довършиха. Сега стои само железобетонния скелет от нея (напролет ще я снимам). Предполагам ,че е имало идея гарата да се ползва и като пътническа, за служебни влакове с работници. В края на гарата коловозите се събират, линията продължава още около километър и отново се разделя - на два коловоза, като единият тръгва на ляво, а другият на дясно.И двата навлизат в двора на площадката на АЕЦ. Вътре има още около 3 km отклонения, които отделно се разклоняват на още допълнителни коловози. Образува се и "триъгълник" с двата коловоза, които навлизат в двора.
  Докато кипеше строителството клонът се ползваше за доставка на материали и оборудване. Предполагам, че по-едрите неща са идвали именно с влак, защото площадката се намира на ръкава на Дунав, южно от о-в Персин, а плавателен е северния. АЕЦ има пристан до който кораби могат да влизат откъм изток, но южния ръкав е сравнително плитък заради натрупването на наноси от реката. През 90-те работата по проекта замря, но клонът продължи да се използва. Извозваше се пясък добиван от дунав (вероятно с драгите, които пък са поддържали дълбочината на ръкава от пристана до главния ръкав на Дунава). Пак по него време имаше и транспорт на оборудване, но в обратна посока. Например - разглобиха някакъв огромен кран и го пренесоха до пристанище Варна с влакови композиции. От там на кораб и... в неизвестна за мен посока.

  Има още едно индустриално клонче в този район. Всеки пътувал с влак до Свищов знае, че след гарата следва пристанището с крановете и там линията свършва. Но не всички знаят, че откъм входната страна на гарата (западната страна) се отделя един коловоз и поема на северозапад, покрай брега на реката. Обслужва завод Свилоза и е с дължина около 3 km. По времето на соца се е използвал и за служебни работнически влакове. Някои от пътническите влакове по направленията от Левски и от Белене, след пристигането си на гара Свищов са заминавали за завода. През 70-те години тези влакове са обслужвани с дизелови мотриси серия 18.

  Още едно съвсем късо клонче, този път в района на Ловеч. Малко след гарата, в посока Троян (след двата тунела), вдясно от линията се отделя един коловоз и през горичката стига до военното поделение известно в района като "Гуровото". Дължината на този клон е не повече от километър и едва ли си струва някой да го споменава, но реших да го включа тук само, за да развенчая мита, че "там в секретното поделение влакът влиза под земята". Чувал съм го неведнъж, но в действителност влакът никъде не влиза :) В двора има само два къси коловоза и една товарна рампа.

  От гара Долапите (последната, преди Русе) се отделя една линия, минава отдолу под тази за Русе и започва да се спуска през лозята в западна посока. След около 3 km завършва с няколко коловоза в двора на петролната база на Нафтекс Петрол, разположена на едно хълмче над река Дунав.

  От другата страна на Русе, под Дунав мост се намира товарна гара Русе Север. От нея на изток тръгва един индустриален клон, който преминава покрай сгуроотвалите на ТЕЦ Изток, преминава между Свободна зона Русе и РСК (и за двете се отделят коловози) и продължава на изток през гората между Дунава и пътя за Силистра. След това навлиза на територията на бившия "Комбинат за тежко машиностроене", където също се отделят няколко коловоза. Основния клон продължава покрай брега достигайки пристанище Порт Булмаркет, където също има няколко коловоза. Още по на изток линията завършва с още няколко коловоза до петролния терминал на Булмаркет и Лукойл - база Русе, само на няколкостотин метра от крайните къщи на гр. Мартен. Дължината на клона от гара Русе Север до края е около 6 km.

  Хайде стига, че ми се доспа вече... Някой ден се надявам да кача и някоя друга снимка тук.
« Последна редакция: 22 Октомври 2014, 00:26:28 от Rado »

XRISTO

  • Trade Count: (18)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2446
  • Рейтинг: 12
  • НО - III-IV епоха,DB и DR Ловеч
Хубава е идеята да има подобна тема.  :good:
И като спомена отбивката за "Гуровото" по линията Ловеч - Троян, да допълня, че между двете гари в самият град, по - точно почти до гара "Север", има още една отбивка. Преди да дойде демокрацията и да се разсипе местният завод "Балкан", по тази отбивка вървяха товарни влакове, които возиха материали за секретният цех към завода, както и съндъци със небезизвестният "сговнич", както му казват някои съфорумци.  :spiteful: Интересното е, че в района на завода има поне още две - три стрелки по мои спомени и съответно линията минава мокрай повечето цехове, които си имат товарни рампи.  :yes:

Rado

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 151
  • Рейтинг: 89
В първия си пост по темата бях споменал за гарата в Поморие - приличаща на някакъв склад. Уви, вече и склад не е, а е просто изоставена...




Снимките ги правих на 07.02.2012, когато беше голямата зимна буря по черноморието.

Колкото до:
Цитат на: Getinge link=topic=3586.msg71645#msg71645 date=1327351854
...
  През 1921г. е открита теснолинейката (600 mm) Долни Чифлик - Солник (на някои места пише, че е стигала до съседното село Дюлино). Дължината й е била около 18 km и се е използвала за превоз на добития в околността дървен материал. Не ми е известно докога е съществувала, но мисля, че поне до началото на 40-те я е имало.
... 
вече мога да съм по-категоричен, че линията е била до Дюлино. Това се доказва донякъде от следващата снимка:

Картата е от 1959г., което означава, че линията е съществувала поне до тогава.
« Последна редакция: 22 Октомври 2014, 00:27:20 от Rado »

topalov

  • Гост
  • Trade Count: (0)
А защо гарата в Поморие изглежда все едно "аха, тъкмо си тръгнаха майсторите". Мазилката изглежда чисто нова, ненадраскана, а прозорците здрави и тук-там се виждат остатъци от несвалено фолио (ако изобщо е с нова дограма).

gregary

  • Trade Count: (37)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2029
  • Рейтинг: 1418
  • SBB, BLS, RhB, DB, БДЖ
Линията Алдомировци - Болшевик съществува ли все още?
Ако съществува,то тогава извършват ли се пътнически превози или са само товарни? :hi:

Rado

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 151
  • Рейтинг: 89
Да, нова е дограмата. Част от покрива също. Но пък част от вратите вече липсват (приличат на изкъртени). Може би някой е купил сградата след демонтирането на линията, ремонтирал я е и скоро след това се е отказал от бизнеса си, какъвто и да е бил.

topalov

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Не е точно за тук този въпрос, но ще питам.
Някой попадал ли е на материали за планираната ЖП линия започваща от Орхание (Ботевград)-Брестница (Тетевенско)-Севлиево-Велико Търново-Осман пазар (Омуртаг)-Ески джумая (Търговище)? Предвид терена е щяла да бъде една доста сложна и живописна линия, успоредна на София-Карлово-Зимница и най-вероятно носеща името "предбалканската".
По-интересно е отклонението Орхание (Ботевград), което е трябвало да бъде на линията Мездра-Орхание (Ботевград)-Макоцево (или някое село, подходящо за отклонение в участъка Макоцево-Златица, но не и Златица).
Благодаря!
« Последна редакция: 14 Март 2012, 01:58:04 от topalov »

pavel75

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (18)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1812
  • Рейтинг: 264
  • HO; IV и V; BDZ, BG; София
Цитат на: topalov link=topic=3586.msg74899#msg74899 date=1331680998
Не е точно за тук този въпрос, но ще питам.
Някой попадал ли е на материали за планираната ЖП линия започваща от Орхание (Ботевград)-Брестница (Тетевенско)-Севлиево-Велико Търново-Осман пазар (Омуртаг)-Ески джумая (Търговище)? Предвид терена е щяла да бъде една доста сложна и живописна линия, успоредна на София-Карлово-Зимница и най-вероятно носеща името "предбалканската".
По-интересно е отклонението Орхание (Ботевград), което е трябвало да бъде на линията Мездра-Орхание (Ботевград)-Макоцево (или някое село, подходящо за отклонение в участъка Макоцево-Златица, но не и Златица).
Благодаря!
Според това което знам това е бил първоначалният вариант на северната линия. След това се решава линията да се измести на север и да свърже дунавската равнина с пристанище Варна. Не е била идеята за втора линия в тази посока. Ако не се лъжа това решение взима правителството на Петко Каравелов.