Максималната скорост беше 60 км/ч по цялата линия. В края на махалата имаше една табела за начало на намаление 40, но тя от една страна беше отляво, от друга - нямаше предсигнали, от трета - такова намаление не фигурираше никъде в книгите и аз никога не съм я считал за легитимна и си карах с 60. Много от по-бъзливите колеги обаче не смееха да минават бързо и често имаха премеждия, защото с по-ниска скорост туземците успяваха да се качат на последния вагон, да отворят крана и да спрат влака.
При изкачването в траншеята след Ботевградско шосе релсите постоянно бяха намазани с нещо и с по-тежък влак, трябваше в най-ниската част да си с максимална скорост и напълно разхлабена спирачка, за да успееш да минеш през махалата достатъчно бързо, въпреки буксуването.
Редовен номер беше някой туземец или туземка с бебе да ходят по линията уж, че не усещат, че идва влак, за да го накарат да спре. Решението беше в едно късо изсвирване, така че да разберат, че машиниста ги е видял, но нищо повече, така че да са наясно, че няма намерение да спира. Много бързо се махаха.
Гуми, седалки от коли, варели и всякакви други препятствия бяха редовно явление по линията. В последните години проблемите бяха намалели, защото за всеки влак имаше полиция, която пазеше и докладваше, че терена е чист преди да се пусне влак.
Интересна и вече малко известна подробност е, че двете линии от Биримирци до Пдр бяха с еднопосочно движение. Влаковете от Пдр за Бир заминаваха само на запад, а тези от Бир за Пдр влизаха само от изток, съответно след отпадането на западната линия, заминаващите започнаха да минават през Централна гара. Източната линия беше демонтирана, след като изчезнаха стотина метра релси, когато местните усетиха, че няма движение след закриването на гара Пдр.
Между другото, по трасето на западната линия поне десетина години след закриването му, по стълбовете вървеше един фидер (проводник), захранващ участъка Подуяне - Казичене от подстанция Илиянци. Беше демонтиран след прекарването на нов фидер през гара София.
Иначе сега разбирам, че първо е пресичала Ботевградско шосе, а впоследствие е направено коритото.
Преди коритото и преди да се построи трамвая е имало прелез. Тогава по Ботевградско е имало тролейбус, чиято контактна мрежа се е пресичала с тази на влака аналогично на пресечките между трамвай и тролей, с тази разлика, че влакът е имал участък без напрежение и се е минавало задължително със свален пантограф. Има легенди, че се е случвало при преминаване с вдигнат пантограф, да изгърми мрежата на тролеите, заедно със самите тролеи, но мисля, че са силно преувеличени.
