Оценка на качеството на парните локомотиви

[misan]

Интересното е,че през 1936 година Борзиг прави проекти за обтекаеми бързоходни локомотиви с колоосна формула 1-3-2  ,машини Дрилинг и четирицилиндров компаунд,но с абсолютно гарбенски парни котли.

Котлите са с дълги,тесни пещи и силно наклонени напред скари,с дължина 3650мм.

[Сaprycorn]

Ице, сложи си ръката на сърцето, и ми кажи може ли да има по-изящна и по-съвършена форма от тази?

Или от тази?

[widowmaker]

Аз ще ти отговоря вместо него:
Да задаваш такъв въпрос е същото като да кежаш,
че курник на колела като 24-ката е красив локомотив
Естествено, че има, примери много,
веднага се сещам за минимум 2 - баденският IVh и баварският S3/6

[mgirginov]

Аз ще ти отговоря вместо него:
Да задаваш такъв въпрос е същото като да кежаш,
че курник на колела като 24-ката е красив локомотив
Естествено, че има, примери много,
веднага се сещам за минимум 2 - баденският IVh и баварският S3/6

 

[misan]

 Но тук не спорим за красотата ,а за техническите качества. Например англичаните имат много сполучливи локомотивни конструкции,ама аз не мога да ги понасям. Грозни са ми и това е.

Между другото ,в Турция, имат една серия 46,която представлява развитие на Р 8 ,но с колоосна формула 2-4-0 и малко по голям парен котел.Ако в Германия не се бяха отрекли от Гарбе,може би това щеше да бъде една много разумна алтернатива,вместо например крайно неуспешните Р 10.

[Сaprycorn]

Нека да погледнем нещата и от още един аспект. Локомотивната концепция "Вагнер" е изключително силно разпространена при машините на БДЖ, доставяни в периода 1930-1943 година. А, според историците, това е периодът на най-голям възход в развитието на БДЖ.Това са БДЖ сериите 01, 02, 03, 05, 10, 11, 12, 14, 36 и 46- десет локомотивни серии, от които 2 (12-та и 14-та) са "непредвидени", останалите са съвсем редовни доставки, или общо 175 локомотива, изработени до последната бурма според вагнеровото конструктивно направление! Сред тези серии са най-големите и най-мощни тендерки в Европа (серия 46), най-бързите парни локомотиви на БДЖ (серия 05), единствената колоосна формула 2-5-0 (серия 11) и още редица "най" и "за пръв път"!
Ето още една причина да бъда пристрастен към Вагнер и неговите локомотиви!

[widowmaker]

Все си мисля, че в тая тема трябва да има обективни оценки, а не субективни пристрастия, Ясене

[Сaprycorn]

Все си мисля, че в тая тема трябва да има обективни оценки, а не субективни пристрастия, Ясене

В такъв случай, бих препоръчал някои интересни книги:

Д.Деянов- Тракцията в Българските Държавни Железници 1866-1946 - София 1988 година
Д.Деянов- Локомотивното стопанство на Българските Държавни Железници 1947-1990- София 1993 година
Д.Деянов- Когато парата движеше влаковете- София 1988 година
Д.Деянов- Тракционният подвижен състав на БДЖ (том 1)- София 1972 година
Ив. Трендафилов- Парни локомотиви- София 1960 година
Hans Wendler- Die Dampflokomotiwen der Deutschen Reihsbahn- Berlin 1960
Maedel- Die deutchen Dampflokomotiven gestern und heute- Berlin 1962
Weisbrod/Muller/Petznick Dampflok-Archiv 1/ 2/3/4 -Berlin 1978

[Сaprycorn]

Може би мнението на всеки автор е повече или по-малко субективно. Ще цитирам няколко изречения от учебника на Иван Трендафилов "Парни локомотиви" - София 1960 година. На стр. 422 четем
"... Гредовите рами имат следните преимущества над листовите:
1) Малката височина на рамата позволява използването на блокови или полублокови цилиндри;
2) Дебелината на рамовите платна позволява да се избегнат буксовите лица;
3) Гредовата рама дава възможност да се разположат буксите, ресорите и  ресорните балансери в плоскостта на надлъжните греди и с това усилията от ресорите върху буксите и обратно се предават централно на гредите, а не странично, както е при листовите рами;
4) Подбуксовите свръзки имат по-голямо напречно сечение, благодарение на което здраво се свързват към рамовите челюсти;
5) При гредовите рами е по-удобно използването на горно ресорно окачване, което е по-лесно за ремонт, демонтаж и преглед;
6) Обработените плоскости на надлъжните греди позволяват добро свързване с обработените плоскости на междурамовите свръзки;
7) Гредовите рами изискват по-малък ремонт от листовите.
 Посочените преимущества на гредовите рами са толкова съществени, че компенсират в по-голяма степен недостатъчната устойчивост на рамата във вертикално положение (при свалени подбуксови свръзки)...."
Очевидно е пълно противоречие с вижданията на бащата на Ицо. Кой от двамата автори е дал обективна оценка за листовите и гредовите рами? Най-вероятно и двете мнения са субективни!
 

[mitko0888]

Аз не виждам някакво противоречие - гредовите рами си имат всичките тези приемущества. Инж. Иванов само посочва, че гредовите рами често се повреждат ... Друг е въпросът че ги нарича "недоразумение" и какво ли още не, но това си е право на всеки автор.

В разните книги май пишеше, че при гредови рами само с някои типове локомотиви има проблеми. Май чепът не ще да е в това дали рамата е листова или гредова, ами в това как е сметната и направена.

[liro4605]

[CaLLlo]

Robert Hermann Garbe 9.1.1847 - 23.5.1932 Richard Felix Paul Wagner 25.8.1882 - 14.2.1953 Friedrich Witte 23.2.1900 - 25.12.1977

Яско, не се впрягай чак толкова, ние все пак сме само фенове, не сме произвели нито едните, нито другите локомотиви, добри или лоши - да му мислят господата горе! Пък и отдавна всичко е нарязано, останали са тук-таме само по някоя музейна бройка. И дори един ден пак да почнат да ги произвеждат, ние отново нито ще проектираме или произвеждаме, нито ще караме, пак само ще зяпаме и ... цъкаме ...

[misan]

 Самият факт,че след Втората световна война  принципите на Вагнер са тотално отхвърлени и в двете Германии е повече от показателен.Голям брой  вагнерови локомотиви и в двете железопътни администрации са модернизирани с нови парни котли. Новите  парни котли не са правени по конструктивните принципи на Гарбе,но поне при тях е спазено изключително важното съотношение между повърхностите  на пещта и на
скарата да е както при гарбенските локомотиви. В резултат рязко се подобрява тяхната паропроизводителност ,съответно и мощноста на локомотива.

[Petko Ivanov]

Въобще не е задължително да харесваме само най-качествените локомотиви. Във Варшава видяхме с брат ми наживо и се качвахме в P6 - локомотивът-еталон според нашия баща. На мен не ми направи особено впечатление. Аз, както и много от вас, обожавам лодките серия 15, които далеч не са най-добрите по качество.
Историята е доказала високото качество на локомотивите на Гарбе. Някои от тях имат напълно съвременен вид - никой не може да каже, че P8, G10,G8, T16-1 са на около или повече от 100 години. Тези локомотиви са абсолютни рекордьори по дълголетие. Не е задължително обаче всички да ги харесват и да им се възхищават. Напълно разбирам Ясен с неговата любов към Вагнеровите локомотиви и се надявам да продължи да си ги харесва. Освен него те имат и още много почитатели в целия свят.

[misan]

Напълно съм съгласен с моя брат. Аз много обичам американските парни локомотиви,въпреки,че със сигурност са имали много проблеми с техните гредови рами.Но това не ми пречи да ги обичам и да им се радвам.Лично на мен много ми хареса рицарския начин,по които Ясен защитава любимите си локомотиви.

И все пак мисля,че темата беше и ще продължава да бъде интересна.

Защото ни накара да мислим,да четем и да спорим.И в крайна сметка да научим малко повече за любимите ни парни локомотиви.