Общ форум | Chit-chat > Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby
Оценка на качеството на парните локомотиви
Сaprycorn:
Нека да погледнем нещата и от още един аспект. Локомотивната концепция "Вагнер" е изключително силно разпространена при машините на БДЖ, доставяни в периода 1930-1943 година. А, според историците, това е периодът на най-голям възход в развитието на БДЖ.Това са БДЖ сериите 01, 02, 03, 05, 10, 11, 12, 14, 36 и 46- десет локомотивни серии, от които 2 (12-та и 14-та) са "непредвидени", останалите са съвсем редовни доставки, или общо 175 локомотива, изработени до последната бурма според вагнеровото конструктивно направление! Сред тези серии са най-големите и най-мощни тендерки в Европа (серия 46), най-бързите парни локомотиви на БДЖ (серия 05), единствената колоосна формула 2-5-0 (серия 11) и още редица "най" и "за пръв път"!
Ето още една причина да бъда пристрастен към Вагнер и неговите локомотиви! :)
widowmaker:
Все си мисля, че в тая тема трябва да има обективни оценки, а не субективни пристрастия, Ясене :)
Сaprycorn:
--- Цитат на: widowmaker link=topic=3626.msg73002#msg73002 date=1329051142 ---Все си мисля, че в тая тема трябва да има обективни оценки, а не субективни пристрастия, Ясене :)
--- Край на цитат ---
В такъв случай, бих препоръчал някои интересни книги:
Д.Деянов- Тракцията в Българските Държавни Железници 1866-1946 - София 1988 година
Д.Деянов- Локомотивното стопанство на Българските Държавни Железници 1947-1990- София 1993 година
Д.Деянов- Когато парата движеше влаковете- София 1988 година
Д.Деянов- Тракционният подвижен състав на БДЖ (том 1)- София 1972 година
Ив. Трендафилов- Парни локомотиви- София 1960 година
Hans Wendler- Die Dampflokomotiwen der Deutschen Reihsbahn- Berlin 1960
Maedel- Die deutchen Dampflokomotiven gestern und heute- Berlin 1962
Weisbrod/Muller/Petznick Dampflok-Archiv 1/ 2/3/4 -Berlin 1978
Сaprycorn:
Може би мнението на всеки автор е повече или по-малко субективно. Ще цитирам няколко изречения от учебника на Иван Трендафилов "Парни локомотиви" - София 1960 година. На стр. 422 четем
"... Гредовите рами имат следните преимущества над листовите:
1) Малката височина на рамата позволява използването на блокови или полублокови цилиндри;
2) Дебелината на рамовите платна позволява да се избегнат буксовите лица;
3) Гредовата рама дава възможност да се разположат буксите, ресорите и ресорните балансери в плоскостта на надлъжните греди и с това усилията от ресорите върху буксите и обратно се предават централно на гредите, а не странично, както е при листовите рами;
4) Подбуксовите свръзки имат по-голямо напречно сечение, благодарение на което здраво се свързват към рамовите челюсти;
5) При гредовите рами е по-удобно използването на горно ресорно окачване, което е по-лесно за ремонт, демонтаж и преглед;
6) Обработените плоскости на надлъжните греди позволяват добро свързване с обработените плоскости на междурамовите свръзки;
7) Гредовите рами изискват по-малък ремонт от листовите.
Посочените преимущества на гредовите рами са толкова съществени, че компенсират в по-голяма степен недостатъчната устойчивост на рамата във вертикално положение (при свалени подбуксови свръзки)...."
Очевидно е пълно противоречие с вижданията на бащата на Ицо. Кой от двамата автори е дал обективна оценка за листовите и гредовите рами? Най-вероятно и двете мнения са субективни!
mitko0888:
Аз не виждам някакво противоречие - гредовите рами си имат всичките тези приемущества. Инж. Иванов само посочва, че гредовите рами често се повреждат ... Друг е въпросът че ги нарича "недоразумение" и какво ли още не, но това си е право на всеки автор.
В разните книги май пишеше, че при гредови рами само с някои типове локомотиви има проблеми. Май чепът не ще да е в това дали рамата е листова или гредова, ами в това как е сметната и направена.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия