Първите опити за механизирано подаване на въглища са правени в САщ още в началото на 20 век. Още тогава мощността на техните парни локомотиви нараства дотолкова,че да не е възможно ръчното подхвърляне на необходимото количество въглища. Смята се,че е нормално ,огняра да подхвърля до 2 тона въглища на час,но според мен и това е прекалено много. Нормално,без да се преуморява,човек може да хвърли най много един тон въглища.Толкова е и горната граница,за ръчно подхвърлане при стабилните парни котли.
Устройството за механично подхвърляне са нарича стокер,каквато е една от английските думи за огняр.Въпреки,че масовата дума е fireman,каквато е и думата за пожарникар.Първо е изпробван така наречения Ханна стокер. При него огняра ръчно насипва въглищата в малък бункер пред пеща,на дъното на които има ротор с перки,като ротора е задвижван от малка парна машина. Попадайки върху ротора,въглищата се подхвърлат в пеща. Лошото при този стокер е,че огняра пак извършва голям обем тежка работа ,а и въглищата не се разпределят равномерно в пеща. Малките бучки падат по близо ,а по големите се отхвърлят към края на скарата. Ето защо този стокер не е намерил широко разпространение. Около 20-години на 20 век,железопътната компания Пенсилвания въвежда на голям брой свои локомотиви стокера Крауфорд,наречен на неговия изобретател,които в същото време е и главен инженер на компанията. При този вид стокер, скарата в пеща е разделена от надлъжен канал. скарниците от двете страни на канала са с наклон към стените на пеща. С механизъм ,които ,за съжаление не успях да разбера,въглищата се подават в канала и се избутват в горната му част и от там ,бавно започват да се свличат по наклонените скарници ,към стените на пеща.Отварящи се надлъжни скарници,разположени до стените,позволяват да се отдели натрупалата се там сгурия. Този стокер работи сравнително успешно.
Най голямо разпространение получава така наречени Стандарт стокер
При него въглищата се подават от тендера с винтов транспортъор,също задвижванн от малка парна машина.
той подава въглищата върху разпределителна плоча,разположена под пещната врата. На разпределителната плоча,под различни ъгли са разположени парни дюзи,които разпръскват въглищата сравнително равномерно по скарата. Общо взето ,трябва да се подхвърля ръчно,само в задната част на пеща,под пещната врата,защото там не могат да достигат парните струи. Проблема с равномерното подхвърлане на по едрите и по дребните бучки въглища е решен по много хитър начин .На разпрезделителната плоча има ребра. По едрите бучки остават върхеу ребрата ,а по дребните падат между тях . На парните дюзи разположени над ребрата се подава по голямо налягане на парата,а на тези в долната част на ребрата по малко. Така,дори разнокалибрени бучки се подават сравнително равномерно в пеща.
За съжаление и този стокер има много недостатъци. Най лошото при него е,че той раздробява въглищата,докато ги прекарва през винтовия транспортъор. Дребните въгленчета много често изобщо не попадат върху скарата,а от силната тяга директно се увличат в димната камера.Отделно има голям разход на пара за парните дюзи.
поради тази причина,ако един и същи парен локомотив работи с ръчно подхвърлани и с този вид стокер,локомотива със стокер ще изразходва между 10 и 30% повече гориво.Въпреки този недостатък Стандарт стокер получава огромно разпространение при мощните парни локомотиви. И това има своята логика. Например в САЩ са преценили правилно,че им е по изгодно да работят с мощни и много силни парни локомотиви с механично подаване на въглищата,въпреки повишения разход на гориво.
Този вид стокер получава голямо разпространение не само в САЩ,но и в Канада,СССР,Китай ,Чехословакия,Полша и др. Когато с брат ми бяхме в Полша,в музея Хабовка видяхме тяхна Ту-2 ,немска 52 със стокер. Те имат само две 52 със стокери и ние видяхме едната. машината беше в пълна експлоатационна готовност. В Западна Германия на 5 локомотива 44 и 5 локомотива 45 са монтирани стокери. Въпреки огромното облегчение на работата на огнярите и възможността за продължителна работа с максимална форсировка на парния котел,заради повишения разход на въглища ,стокерите не намират по голяморазпространение. В ГДР стокер е монтиран само на машината 25 1001,на там показва още по неуспешна работа,поради това ,че локомотива е работил с брикети,които още по лесно се трошат и разпадат.
