Ми чак сега си спомних, че тук сме обсъждали тази книга.
Хубаво е че Rado, изяснява една заблуда сред читателите.
Може би защото съм се ровил по въпроса из английските
парламентарни архиви, цифровизирани и публикувани в
мрежата от ония времена, не съм обърнал внимание на конкретната книга. Практически работа по ровенето в тези
архиви е много трудоемко и понякога с несигурен резултат.
Пустите му "ингилизци" имат понякога странни виждания
за това кое, как и в какъв ред да бъде публикувано в мрежата.
Това е меко казано за тях. Все пак тези парламентарни протоколи
от скандала "за пари" около българската железопътна линия,
имат друга цел, спрямо нашите нужди.
Тук ще си позволя да публикувам малка извадка
от един по-рано публикуван мой материал в:
http://railwaymodel.blog.bg/hobi/2013/06/25/pyrvata-jelezopytna-liniia-v-bylgariia.1123888 )
Тенденцията да се вземе решение за прокарването на железопътни връзки, се засилила много след поражението на Цариград в поредната Руско-Турска война на Кримския полуостров през 1853-1856г. Така се стигнало до решението за строеж на първите железопътни линии в поробените земи, което гарантирало бърз и лесен транспорт на войски и оръжие, в защита на границите на Империята и най-вече ефективно подтискане на поробените народи. А везирите както винаги виждали още една възможност да забогатяват от западните търговци, чрез подкупи и съучастия в проектите.
Карта на балканския полуостров – 1878/1910г и трите основни направления за жп-връзка според Цариград.
Турция на първо време решава, че ще трябват три основни направления - Цариград-Белград, Одрин-Провадия и Русе-Варна. Ясно е, защо тези направления имат не само военно-стратегическо значение, но и чисто политическо. Посоката към Белград е най-практично насочената – за връзка с всички богати страни от Европа. Одрин-Провадия освен връзка към житата в Добруджа, гарантирала и сравнително лесно маневриране с войски в защита на западните черноморски брегове, които при едно завладяване от страна на Русия, биха били добър изходен пункт за завладяване на Босфора и отрязване на Империята от поробените и земи на Балканите. Третото направление Русе-Варна, правела лесна и бърза връзка с река Дунав по която идвали всякакви стоки от Европа и предполагало също идеалната защита при нахлуване по суша от североизток – посоката която на Балканите била доста често употребявана за военни набези още през ранните векове след Христа.
Първата построена железопътна линия в България - карта от Ф.Каниц, издадена през 1880г.(1870-1874).
Така се стига до строежа на първата железопътна линия в нашите земи, започнал с издаването на ферман от Султана през септември 1861г. Но Турция нямала нито парите, нито кадрите да се справи сама с тази задача. Първите „кандидати“ които искали да и помогна в този строежа и експлоатацията на линията били Стефан Богориди и Димитър Гешов, които си били дори осигурили подкрепата на великия везир Рашид . Но английските съюзници на Портата, виждали как печалбите напускат джобовете им и под техен три годишен натиск (в Османската Империя нищо не става бързо), проекта бил даден на сънародниците им, братя Бъркли.
Хенри и Тревор Бъркли и тяхното акционерно дружество „Rustshuk - Varna Railways Company”, получили 99-годишна концесия през октомври 1863 г. и започнали строежа в следващия сезон – на 21 май 1864г. първата копка направил сам валията на Русе – Ариф паша.
Идеята е чрез книгата на Баркли в оригинал, да проверим
какво от горния цитат и пост в блога, ще се окаже вярно,
или поне близко до действителността от онова време!?
Специални благодарности на Митко за бързите и точни
линкове и към двете книги в оригинал.
Файловете са надлежно записани и вече тече превод на
книгата която ни интересува всъщност
"БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ВОЙНАТА" - от Хенри Чарлз Баркли.(1837-1903)( може би ще бъде публикувана на части в едно списание).
За сега всичко е на етап превод.
Eто началото за нетърпеливите - да разберем
за какво ще става на въпрос:
Всичко е в доста суров вид, защото има стремеж да се
запази оригиналния изказ на автора в максимална степен.
(Понякога сякаш Йода се е постарал и обучил
)
