Малкото червено под светофора е табелка с номера му. Понеже е входен на посредна гара по еднопътна линия, номерът му е само от една буква - S или L, съответно четен или нечетен. По същия начин у нас входните се означават с Ч или Н. В Чехия обаче има значение и цвета на табелката, както и цветната лента на стълба - в случая означава, че това главен сигнал, важи само за влакове и подминаването му в забранително положение е забранено.
Понеже гарата е без централизация на стрелките и заетостта на коловозите не се контролира, технически е възможно даване на редовен вход на зает коловоз. Това обаче се прави само ако в разписанието на влака е означено, че по график влиза на зает коловоз или машинистът е предупреден от предната гара с писмена заповед (rozkaz V), или с телефонограма по радиото (příkaz vlaku), че ще влезе на зает коловоз.
В гара, където има централизация и контрол на заетостта не може да се даде редовен вход на зает коловоз, затова в този смисъл се ползва или поканителен сигнал, или специален редовен сигнал за вход на зает коловоз - редовен вход, допълнен с мигаща бяла светлина или иначе казано, редовен и поканителен сигнал едновременно, като в този случай не е необходимо машинистът да бъде предупреден. Там бялата светлина на сигналите е по средата, а не най-долу, затова няма проблем да се различава отдалече между двете жълти, ако светят едновременно.
Трябва обаче да се уточни, че в Чехия поканителният сигнал не е само за аварийни ситуации при повреда и използването му не се контролира с пломби, броячи и разрешения. Вместо това е редовен влаков сигнал за движение по видимост и ползването му е напълно свободно по усмотрение на ръководител-движение, а за машиниста означава, че трябва да се движи с готовност за спиране пред спрял подвижен състав със скорост до 40 км/ч.
Това, че се приема влак на зает коловоз, явно си е някаква чешка особеност.
По-скоро обратното е българска особеност, много неудобна понякога. Но у нас движението е много слабо. Чешката и другите централно и западноевропейски железници изобщо не биха могли да функционират без възможността за влизане на зает коловоз и редица други удобства, които ние не можем да допуснем, че изобщо някой би си ги помислил, като например свободното подминаване на затворен проходен светофор. У нас понятието "движение по видимост" изобщо липсва.
