Отдавна неприкрито критикувам българските правилници, че са твърде общи, сложни, неудобни, объркани и прекалено рестриктивни.
След като изучих чешкия правилник по задължение и имах възможността да го прилагам няколко месеца, това ми мнение се затвърди още повече. Въпреки, че е многократно по-голям и сложен, е написан много просто и интуитивно и се усвоява несравнимо по-лесно.
Влизането на зает коловоз се прилага и сега у нас, основно за изолирани локомотиви, по-рядко за товарни и служебни влакове. По-рано, когато имахме повече движение, се прилагаше доста по-широко, защото е много удобно в много случаи и понякога спестява много неудобства и време. Но понеже е безусловно забранено, или е влаган ресурс за техническо заобикаляне на забраната в някои гари (с обособяване на бутафорни "приемни" коловози, след които движението вече е маневрено), или се прави в пълно нарушение с устна уговорка между участващите, или е толкова традиционно на някои места, че дори не се прави уговорка, просто се прави по подразбиране. Аз съм влизал така десетки, ако не и стотици пъти, но винаги е по-добре такива неща да се правят по правила, когато така или иначе се налагат.
Опцията с трите жълти съществува само на теория и не ми е известно някога да е прилагана редовно с това предназначение.
А за подминаването на затворен светофор, имах предвид без чакане на разрешение от някого. В Чехия, Словакия и Германия обикновените проходни светофори на автоблокировката не забраняват безусловно преминаването, когато са затворени. Можеш свободно да ги подминеш и да продължиш без да питаш никой... това си има своето просто обяснение. Там трафикът е такъв, че почти винаги, влаковете се движат гъсто един след друг. При повреда на проходен светофор, ако трябва движението да е на междугарово разстояние, линията ще се задръсти, а ако трябва диспечер или дежурен ръководител да разрешават на всеки влак по отделно да минава на червено, трябва само с това да се занимават. Затова е разрешено да подминеш и продължаваш по видимост - така че да можеш да спреш зад предния влак. В резултат, ако някой входен светофор на гара се задържи затворен (входния не можеш да подминаваш), пред него за 5 минути се нарежда опашка от няколко влака, спрели непосредствено един зад друг. При нашият замрял трафик това естествено не е необходимо.
Въпреки, че чешкият правилник много ми хареса, има и някои неща, които не мога да приема... дори за мен са твърде смели. Едно от тях е, че максималната скорост при движението по видимост след подминат затворен проходен светофор е... 100 км/ч. Естествено, почти никога не можеш да се движиш с толкова, защото трябва да можеш да спреш в рамките на видимия участък, но все пак ми се струва твърде неразумно да се гласува такова доверие на машинистите, че могат да си преценят скоростта така добре. А и да си призная, не съм изобщо впечатлен от тамошните машинисти, чак се изненадвам, че успяват да движат 25 пъти повече влакове от нас така сполучливо с такъв персонал. Но пък се работи изключително спокойно... чак влудяващо спокойствие цари, въпреки че работих в гара три пъти по-малка от София, с два пъти повече влакове.
