Как започна всичко в мащаб ТТ!

[pach]

ТТ –хронология : първите петдесет години!
1945 - фирма WESA от гр.Инквил , в кантон Берн-Швейцария пуска първия модел – Швейцарски четириосен електровоз в червен и зелен цвят заедно с пътнически вагони в ТТ(междурелсие – 13 мм).

Първия модел в ТТ – електровоз Re4/4 на вейцарската фирма WESA от 1945 г.
(от списание ТТ-Тотал –бр.1/2007)
1946 – „HAROLD PRECISION PRODUITS” от гр. Хартфорд – Индиана , САЩ произвежда американския дизелов локомотив Е7 с пътнически вагони в комплект.
1947 – Фирма ROKAL от гр.Люберих – Западна Германия (ФРГ) прави първия парен локомотив (0-2-0) с четириосен тендер , пътнически и пощенски вагон.Междурелсие – 12 мм , но мащаб 1/125.В същата година и фирма “LYTAX“ от Фрайбург прави комплекта „COMET-Bаhn” в който е включен познатия вече швейцарски електровоз Re4/4 но с междурелсие – 12 мм но пък мащаб около 1/110.
1948 – „STAIGER” от гр.Сент Георг , ФРГ прави комплекта „MIGNON-BAHN” включващ парен локомотив 0-2-0 но с двуосен тендер и пътнически вагони от пластмаса и междурелсие 10 мм , в мащаб от 1/120 до 1/140.
Фирма „STARLINE” от Тексас произвежда модел на товарен вагон , също като фирма „JEWEL” от Стамфорд – Кънектикът , САЩ – още един товарен вагон.

Германска мотриса VТ137 – модел на „Рейнската пластмасова фабрика” от 1949 г.
1949 - „Рейнската пластмасова фабрика” от гр.Кетфиг – Есен , ФРГ сглобява комплекта „TAIFUN-BAHN” съдържащ мотрисата VТ137 + допълнителен вагон –първите добре изпълнени точно в 1/120.
През тази година и „LINDSAY” от Лос Анжелис прави парният локомотив „Dockside”.
1950 – Фирма  „EUROPA SPIELWAREN” от Щутгард събира комплекта „EUROPA-BAHN” със скоростен парен локомотив с формула 2-3-2 и четириосен тендер в мащаб 1/110 като аналог на SK800 в НО от фирма „MARKLIN” и релси от фирма „LONMANN”  за участие в конкурса на ФРГ за производители на модели в подмащаба НОm.
По същото време „GANDY DANGER” от Ню Джърси произвежда още един товарен вагон.
 
Модела на скоростен локомотив DL300 (2-3-2) от „EUROPA SPIELWAREN”.
1951 – „KEMTRON” от  Калифорния прави американския дизелов локомотив „ALCO FA/FB”
1952 – „ES.NIELSEN”от  Ню Йорк  пуска на пазара дизеловият американски локомотив от серия №1000 при Централната железопътна компания на Джърси.
1956 – „КИОДО” от Япония за фирмата „JOMA” в гр.Бриджпорт – Кънектикът , САЩ  прави първия полувагон с високи метални бордове .Японците пускат и през 1958-1959 г.  парният локомотив S12-SOUTHERN PASIFIC с четириосен мазутен тендер  за продажба от американската фирма „SCALE RAIL MINIATUREN”.
1957 – „TRI – ANG” от гр.Маргейт , Великобритания правят парния локомотив LMS 3F заедно с крайградските пътнически вагони  в мащаб 1/100 и междурелсия 12 мм.по същото време други англичани от „EASNEL” в Лондон пускат метален модел на товарен вагон с междурелсие 12 мм и мащаб 1/100.
1958 – Появявят се вече и от „ZEUKE & WEGWERTH” – Берлин в Германската Демократична Република (ГДР) с модела на парната машина BR23 (1-3-1)  и BR 81 (0-4-0) , както и дизеловия V200 , четириосни и двуосни пътнически вагони , един двуосен полувагон , двуосен открит вагон , цяла релсова система (да не се бърка с комплект – за първи път в този мащаб се правят геометрично взаимно зависими релси) и се уточнява мащаб 1/120 и междурелсие 12 мм.
През същата година от „K`S” – Лондон произвеждат тендерния парен локомотив на Британските железници – GWR 97xx  и товарен вагон в мащаб 1/100 и междурелсие 12 мм.В същия мащаб и междурелсие, фирмата „ РЕСО” от Девъншир пуска на пазара още един товарен вагон.
 


Първите модели на „ZEUKE” от 60-те години.
1960 – Фирмата „ROSEBUD KITMASTER” от гр.Раундс – Великобритания , събира комплекта „ROAYL SCOT” с парен локомотив 2-3-0 и триосен тендер ,пътнически вагони всичко в 1/100 и 12 мм междурелсие.

(
Моделите на  „ROKAL” от 60-те години на миналия век – най –отгоре са пътническите вагони на влака „Санта Фе”.
 

Още от моделите на  „ROKAL” от 60-те – дизеловият локомотив V200 , Парният BR89 и американския дизелов локомотив от влака „Санта Фе”.

От „ВЕС” – Лондон , пускат парната машина SR G6 + товарни вагони  в 1/100 и 12 мм междурелсие.
По същото време (1960г.) от гр.Нюрнберг , ФРГ фирмата „GROTSCH” също правят дизела V200 с товарни вагони , 1/120 и 12 мм като характерното е , че всичко е от метал.
1961 – „DAHMER” от Бернбург , ГДР пуска товарна платформа с артилерийско оръдие в 1/110 и междуосие 12мм.
От „CHRISTOPH PRODUCTS” в гр.Кларксвил , Тенеси  - САЩ , пускат товарен вагон , а пък тук вече се появява и фирмата „PREISER” от Ротенбург с фигури на хора в ТТ.
1963 – „GEM” от град със странното име Рос-он-си от Уелс , Великобритания пускат в проиводство парният локомотив „Принца на Уелс” 2-3-0 с триосен тендер в мащаб 1/100 на 12 мм.
„GRAFTSMAN MODELS” в Монтана , САЩ най-после правят освен товарни и пътнически вагони.
Годината е вече 1970 – в Залцбург , Австрия на пазара излиза и „ROCO” с два варианта на пътнически влакове от Австрийските железници , с електровоз серия №181 (безмоторен модел!?) и пътнически или товарни вагони в 1/120 на 12 мм.
От фирма”ROWA   ТТ” , ФРГ , пускат първата двуосна платформа с два контейнера на DB .
Идва 1972 – годината на основаването на „Berliner-TT-Bahnen”  в Берлин , ГДР , образувана чрез национализация  на „ZEUKE & WEGWERTH”.
През 1976 – от „KRUGERT ТТ” във ФРГ , пускат първия триосен вагон преустройство на пътнически вагон 2-ра класа тип В3Yg на DB.
1979 – „AIRMODEL” , ФРГ , произвеждат  шест вагонният газотурбинен влак  VТ602/601 включващ два главни вагона (моторен и безмоторен )  и четири междинни секций.По същото време от „KUNZE” – ФРГ , правят двуосен вагон за превоз на автомобили (преработка на полувагона пускан от „Berliner-TT-Bahnen”  ),
1980 – „JEUKE” от Федералната Република Германия  правят модела на немската автомотриса VТ75.9 на DB с прикачен вагон.
1983г. – От „KRONER”  на ФРГ произвеждат модела на немския електровоз  Е44.5 с метален корпус и задвижване на „ВЕМО”.
1985 – Нов електровоз – Е181.2 на DB от фирма „ЕLМО” от Франкфурт , ФРГ.
1986 – „SCHWAETZER” от гр.Именщат , ФРГ товарен немски вагон тип Rlmmp.
1987 – „BECKMANN ТТ”  в Берлин , пуска в производство модел на скоростния влак ICE1 , в комплект от 5 вагона – два главни и 3 междинни.
1988 – „PSK-MODELBОU” от Харлем – Холандия прави модел на D-вагон.
1990 – „VIESSMAN”  в гр.Редигхаузен  , Германия прави 8 различни вида фенери в ТТ.
1991 – „КLOSE” от Алтенбах прави дизеловия локомотив V60 в комплект за самостоятелно сглобяване.
По същото време „ZEUKE”- GMBH , Берлин , става официално право приемник на „BERLINER-TT-BAHNEN”.
1992 – „КЕNI” също от Айзенах – Германия произведат модели на автомобилите – Фолцваген „Бръмбър”(костенурката) и „Голф”, а фирма „РМТ” в град Туров пускат модел на двуосен вагон тип „Ко”. И накрая на годината „ВIMA-ТТ”  от Берлин – легендарния „Трабант”.
1993 – „MATTRA” ОТ Зейбниц  , Германия пуска дизеловият локомотив BR218 на DB.В същата година „ТILLIG” от същия град обединява всички германски ТТ- фирми „ZEUKE”- GMBH, „MATTRA” и „PILZ”.
1994 – „ARNOLD” в Нюрнберг, представя модел на товарен вагон „Коff” ,  берлинската „HOSSE” произвежда мотрисата V135 , а „AUHAGEN” от Мариенберг  приватизирана по това време е въстановено производството на аксесуари за ТТ.
1995 – Появява се руската фирма от гр.Санкт Петербург , Русия , пуска модел на съветския дизелов локомотив TЭП -10, заедно с още една руска фирма от същия град произвежда от метал и пътнически вагон на Съветските железни пътища (СЖД).

В днешно време вече има доста повече фирми произвеждащи модели на локомотиви и вагони в този мащаб 1/120.Вие ги знаете добре – само ще отбележа , че не  минава  и  месец някъде по света , като  най-вече някъде в Европа , да не бъде пуснат на пазара модел в този приятен мащаб ТТ.

[pach]

Как е започнало всъщност всичко?

И така за основоположник на този мащаб сега е прието да се знае едно име – Харолд Джойс, който е роден през 1881 г. в щата Ню Йорк . Работил в проектанско студио за автомобили , а по-късно в хартиения отрасъл . Той дълго време обмислял създаването на нов мащаб в железопътния моделизъм.Точно по това време се появява първия прототип на електровоз – Швейцарския Re4/4 на „WESA” на който челната стена била „украсена” с един огромен фар , което правило сходството с прототипа силно съмнително.Започвайки разработката на новия мащаб още през 1941 г. Харолд вече бил похарчил 35 000 $ , създавайки конструкций – прототипи и към края на Втората Световна война (ВСВ) създава фирмата „HAROLD PRECISION PRODUСTS” в Индиана – САЩ. През есента на 1946 г . Джойс отваря пазара за ТТ мащаба в страната.Прави голяма рекламна кампания  в списанията „Model Railroader”  и „Model Railroader Graftsman” която му носи неочаквани резултати . Купувачите вече харесали новия мащаб и неговите модели .Но новата война – тази в Корея  не позволила да продължи с производството – бизнес партньорите му били въвлечени във войната. На Харолд Джойс се наложило да произвежда уреди за самолетостроенето.След края на Корейската война той отново се връща към своята идея , но тя вече не е с приоритет – и до ден днешен основното производство на тази фирма е за авиационната промишленост.
Моделния пазар през 50-те и 60-те години започва своето формиране и под  натиска от европейските фирми , стеснява силно американския пазар.От големите идеи на Харолд  остават само прототипи и ниско серийно производство.Той самия умира през 1984г.
Какви модели е произвеждал Джойс? На първо място ултрамодерния дизелов локомотив ЕMD E-7 , заедно с вагоните и релсовия материал в комплект. Този „стартов сет” веднага привлича новите ентусиасти в този мащаб ТТ – името му всъщност е съкратена абревиатура от английския език – „Table Top” , което в превод е „на масата отгоре”. (За това се твърди в моделарския фолклор , че това е мащаба на „аристократите” – на нас никога не се е налагало да лазим на колене и лакти под масата , както практикуват в началото моделистите от НО).
Мащаба 1/120 е избран от американската мерна система която не е милиметрова , а инчова.Тоест  1/120 е 1/10 от един инч.
Второто нещо което прави американската фирма – пуска едновременно модел на 40 футов товарен вагон и същия комплект , но вече и като набор за самостоятелно сглобяване.Другото ново нещо в производството е употребата на различни метали и леки сплави които Харолд е изучил покрай автомобилното проектатско бюро в което е работил.Това по-късно ще го насочи и към производството на авиоуредите.Освен употребата на метали и леки алуминиеви сплави , той измисля допълнителните тежести монтирани по рамите на локомотивите му , както и във вагоните които тогава се правят предимно от картон и дърво.Той пръв използва и пет полюсен двигател -  модел на „Pittman”  , който по – късно е взаимстван и в НО.
 Характерното за моделите на Харолд е това , че макар и в нов мащаб са купувани много от ентусиастите въпреки цената им – някой от тях стигат и до 300 $ !!!Изключително скъпи са за онова време ,когато с един долар е можело да се купи половин резервоар гориво!Но причината е една ,тяхната уникалност -  защото са били изработвани изцяло ръчно! Дори сега запазените модели на фирмата „HAROLD PRECISION PRODUITS” изработени от метал изглеждат доста подробни и хубави.Релсовия материал е бил направен за самостоятелно сглобяване от купувача , събиращ релсите върху истински дървени траверси (по-късно заменени от пластмасови).За захранването са били ползвани трансформатори от други проидзводители.
Дизеловият локомотив Е7F е пуснат в производство през 1946 г. а веднага през  март на следващата 1947 г. вече има производство и на парен локомотив „SWITCHER” 0-6-0 (това му е означението по американската ситема където се броели колелата а не осите – тоест на парния формулата всъщност по европеско означение е 0-3-0).
 

Този локомотив имал четириосен тендер.

 

Той също бил предлаган и в набор за сглобяване тъй като котела и кабината ставали и за друг локомотив – „CONSOLIDATION” 2-8-0 , а от 1950 г . с тях вече бил комплектован и трети – „ATLANTIC” 4-4-2 .Тендерът пък се използвал дълги години за още много модели на парни локомотиви.

 


През 1949г. се появил и първият каталог в ж.п. моделизма под името „система за самостоятелно конструиране на домашна железница”.В него освен релси и основните комплекти предлагани от фирмата , имало и доста модели на товарни вагони включително и хладилни.Всичките били четириосни , като винаги се оставяло боядисването им за клиента.
Харолд Джойс гордо показвал мощността на свойте локомотиви – можели да теглят без затруднения композиций от до 40 такива вагона.
През същата година програмата за производство на парни модели вече имала следния вид:
-   „PASIFIC” 4-6-2
-   „MIKADO” 2-8-2
-   „MOUNTAIN” 4-8-2
-   „TEXAS” 2-10-4
-   „ARTICULATED” 4-6-6-4 (локомотив с две двойки цилиндри всяка задвижваща по три колооси)
Последният модел станал базов за доста локомотиви. За машина тип „Малет” , например трябвало наборите на два малки локомотива.В такъв случай се ползвал друг специален тендер – шест осния „LONG DISTANCE TENDER”.
В 1951 г. се появява интересна новост на тази фирма – Парен локомотив с предно разположение на кабината и сребристи вагони с кабина за управление изпълнени като отливки от алуминиева сплав – нещо като днешния „цап” на Мачбокс.Пуснат е и новия „NORTHERN” 4-8-4 с електрически фарове .
През следващата 1952 г. парните локомотиви започнали да преминават в историята . Това се отразило и при моделите.В 1955 г. вече се произвежда още един дизелов локомотив – Е7А с много детайлировка по коша.Каталога за вагоните се разширил с нови попълнения – хопери,платформи за добитък,полувагони и нови хладилници на влаковете „EXPRESS-REEFER”.
Всъщност производството на парни локомотиви не е спряно напълно до 1958 г., защото се появяват и новите машини с колесна формула 4-6-0 . Те били доста изящни модели от ХІХ век , където не ставал мотора на „PIITMAN”.В тях вече се монтирал още по-добър електродвигател – седемполюсният английски „RONFORD”.Но доставките му били затруднени , което предопределило появата на втория подобен модел на локомотив чак през 1961 г. и то в ниско серийно производство.
1960 г. започнала с друга новост – първият 40 футов товарен вагон произведен от пластмаса.Много от феновете на ТТ в САЩ , вече имали надежда че фирмата ще премина на новата технология основана на пластмасата.Но пък Джойс бил привърженик на старато производство , при което небрежно подценявал масовия пазар .Докато произвеждал малките локомотиви за сглобяване проблеми нямал , но с пускането на по-големите и мощни машини , вече не всяко дете и всеки моделист успявали да сглобят добре модела , което предопределило производството му само за най-опитните моделисти.
Не зависимо от това новия мащаб ТТ 1/120 придобил доста голямо разпространение което принудило и европейските фирми да го включат в производствената си листа.През 50-те години на ХХ век , английските моделисти до тогава работещи изключително в 00 , вече имали проблем с мястото в свойте жилища.Докато в САЩ и Германия били организирано производство и в по – малки мащаби и съответния внос , фирмите „РЕСО” и „GEM” започнали производство на релси с 12 мм междурелсие , но то не се развивало много , поради липсата на достатъчно модели на подвижен състав за него.
Англичанина който пръв обърнал внимание на новия мащаб бил Валтер Лейн , който по това време е водещ мениджер на „LINES BROS”group .Той организирал през 1950 г. фирмата „ROVEX SCALE MODELS” която се конкурирала с „ROKAL” в производството на модела „TRI-ANG 00” .

 


По време на едно от пътуванията си в Германия през 1953 г. Лейн закупил комплект на „ROKAL” в ТТ и в следващата година започнал производството му в град Маргейт.През 1957 г. на панаира за играчки в Лондон вече били представени два нови комплекта от подвижен състав .
Единия съдържал тендерния локомотив F3 на британската железница „LMS” с името „JINTY” и два крайградски пътническа вагона  в зелен цвят, характерен за южна Англия.Този комплект бил снабден с релсов кръг и захранващ трансформатор.
Другия сет съдържал  локомотив и четири товарни вагона.Освен това се продавали самостоятелно и двуосни цистерни с различни надписи.
Всички модели били в мащаб 1/100 по причини , че английските влакове са по обемни от немските и за това фирмата ги правела в малко по голям мащаб запазвайки междурелсието от 12 мм.Задвижването им било изключително просто – един триполюсен двигател монтиран под ъгъл спрямо носещата рама , чрез червячно колело придавал движението направо към една от осите с преводно отношение 1/30 до 1/40.Значително по-късно се правят удължени и хоризонтални червячни винтове които вече задвижват повече от една ос.Кошовете на всички модели имали различно оцветяване като някой от тях дори се лакирали.Травелсите се боядисвали в истинските им цветове на дърво , метал или бетон.Колелата се произвеждали като при „ROKAL” – от бакелит.Вече към средата на 1957 г.бил произведен и първия скоростен локомотив  тип „CASTLE” на британските железници BR (бивши GBR) с осова формула 2С (2-3-0) и триосен тендер в комрплект с новия пътнически вагон на BR в червен цвят.
Така новият мащаб ТТ придобил популярност в Англия.
През 1958 г. в каталозите вече присъствали шестнадесет различни товарни вагона -  хладилни,за насипни товари , фургони за животни както и вагон-ресторант в различни варианти на оцветяване.През следващата година се увеличил асортимента и при локомотивите.Пуснат е дизеловия „DIESELHUNTER”  
 

 както и нов скоростен парен –„MERCHAT  NAVY” от серията SR с формула 2С1 (2-3-1) който поразил моделистите със своята обтекаемост

 
 

.Към края на същата година излезнал още един дизелов локомотив – „BRUSH” от тип 31 (A1A-A1A) заедно с различни товарни вагони комплектовани с товар и първата  четириосна цистерна.

 


Примера с „TRI-ANG 00” станал заразителен .През 1960 г. фирмата “KITMASTER” пуска парния локомотив “REBUILIT ROYAL SCOT”  с осова формула 2-3-0 и триосен тендер.Прототипа все още бил в експлоатация за скоростни влакове (до към края на 60-те години).Той бил произведен за линията “LONDON MIDLAND & SCOTTISH RAILWAYS” в периода 1927-1929 г.Предлаганият модел  №46110 с име “GRENEDIR GUARDSMAN”се числял към първите от 1927г.Първите 25 шотландски локомотива от всичко 70 бр.са имали имената на шотландски герой – гренадири .Всичкитае локомотиви били предназначени за експлоатация по линията Лондон-Глазгоу. През ВСВ те били значително амортизирани и при последвалата реконструкция с модифициран котел им вдигнали мощността.След национализацията на частнатакомпание те били и пребоядисани.Първоначално били тъмно червени , по време на ВСВ станали черни , а след национализацията вече били зелени.Разбира се че такъв славен исторически локомотив е “обречен” на търговски успех.
Самият модел представлявал нещо като конструктор за сглобяване , като двигателя всъщност бил разположен в първия вагон.Инструкцийте били написани на английски и немски език.
За съжаление , на пазара те се задържат само около две години.В днешно време тези модели могат да бъдат закупени само на скъпи аукциони.

 


Горе долу по това време се появява и фирмата “ROKAL” във Федерална Република Германия .Името на тази фирма завинаги ще се свързва с първите продажби на ТТ в мащаб 1/120 и 12 мм междурелсие в Германия .Началото е поставено от Ерик Енгелхарт веднага след края на ВСВ с разработката на първите модели.Те трябвало да бъдат в “идеалния” мащаб който ще позволе сглобяването на  железница  на масата.Първият прототип бил на един парен локомотив получил името “BABY 1001” който въпреки че бил сглобяван от отпадъчни материали и стари зъбни колела (в края на ВСВ материалите били силно дефицитни) работел добре и се държал доста прилично върху релсите. Енгелхарт се увличал по електрификацията на железниците и желаел предприятие , което да може  да произвежда големи серий и на електровози.Точно в този момент се появява фирмата “ROKAL”.Роберт Керман , роден през 1887 г. в Литва , основава през 1914 г. в Дюселдорф първата си фирма “ROBERT KARMANN & Ko”.След двадесет години я пренася в град Люберих и я преименува на “ROKAL”.Всъщност това е абревиатура от трите имена на собственика и града .Фирмата се занимавала с производство на лети резервни части  за автообилната промишленост от леки сплави (цап).Така фирмата попада в полезрението на Енгелхарт който се среща с Керман в Люберих. Литовеца намирал удовоствие в заниманията с моделната железница и след кратък размисъл заявил , че ще организира серийното производство.Нито една друга фирма не е успяла да пусне такива големи серий от  ТТ мащаба.
Първите  били на четириосен пощенски вагон , следвал четириосен пътнически и един куриерски парен пътнически  локомотив с тендер.
В края на  40-те години Енгелхарт напуска фирмата но това въобще не я затормозва.Произвежданите модели винаги плътно повтаряли истинските прототипи по които са създавани.голямо значени се давало както на сигурността при движение така и на комплектността с релсова система.През 60-те године на разположение на германските моделисти вече били BR89,V200,VT95,E10,E40,VT12 и ET56.Появяват се нови все по детайлизирани модели като американския двусекционен дизел F7 , швейцарски и немски електровози Е03 и E05, както и парните серий като 03 , 24 , 85 и пруският Т3.Също така V60 и много различни вагони.

 


 


Въпреки че системата ТТ получила много широко разпространение , новоизлезлият мащаб “N”  започнал да стеснява пазара.Имало застой и в автомобилната промишленост а кредити не намалявали , въпреки въздържането от производство на нови модели и релси фирмата започнала да изпитва трудности . Направени са опити да се произвежда съвместно със “ZEUKE & WEGWERTH” от ГДР на няколко товарни и пътнически вагона с означението на DB , но това не спасило “ROKAL”.Тя била продадена на “ROWA” , която преработва производсвената прогрома и вкарва нови модели .пуснат е първия и последен модел на двуосна платформа с два контейнера  . Но нещата не потръгват и на свой ред “ROWA” е продадена на “ROCO” от Англия която освен производствената програма закупува и матриците  на “ROKAL”.Но така и не се решава да започнат производство в ТТ което предопределя съдбата на мащаба в Западна Германия (ФРГ).
А какво става в източната част на Германия (ГДР) по същото време?

[pach]

“ZEUKE-ТТ-BAHN”
Веднага след края на ВСВ се възобновило производството на моделни железници в западните окупирани зони (ФРГ) .Същото става и в източните части , които започнали производство в старите познати мащаби “О” , “S” и “НО” .в сравнение със западните си колеги , тези от източна Германия срещали още по-големи трудности с доставката на материали.Отказали се от употребата на метали , те ползвали изключително дърво , картон и бакелит.Обръщането им към пластмасата , довело по-късно до много по-добри резултати от западняците , защото те вече имали нужние опит.
Фирмата „ZEUKE” правела различни електромеханични играчки като кораби и камиончета с електродвигатели , както и железопътни модели в мащаб 0 .Била собственост на Вернер Цойке и носела неговото име . Правели също и релси и сигнализация за този размер някъде до средата на 50-те години.Бързо схванали ,че бъдещето не е в този мащаб.Бързо развитие започнала фирмата , след предаването и от частни в държавни ръце.Тя е една от първите предприятия в която държавата вземала финансово участие.Така било и решено да се премине в по-малък мащаб , като правителствените представители избрали ТТ.Така станало ясно развитието на този мащаб в ГДР.Започнало съкращение на производството в 0 и накарая за лайпциския панаир на играчките „ZEUKE & WEGWERTH” представила парния локомотив 2310 и дезеловия на DB –V200, както и няколко товарни и пътнически вагона.на фирмата от самото начало е било ясно ,че могат да бият западните си конкуренти само с уникално качество на изработката.И до ден днешен шедьовър в това отношение е товарния двуосен вагон , на който обшивката се правела дъска по дъска от дървен материал.

    Вернер Цойке.

За да получат поръчки от западния пазар , от ръководството постояно пускали реклами в специализираните списания „MODELLEISEBAHNER” , „MIBA” и „Железопътно ревю”.Зад граница освен в Швеция , Белгия и Англия , много се рекламирали и в съседните социалистически държави.Заваляли поръчките и се принудили да си построят нова фабрика с по-голям капацитет.Новите водещи локомотиви в началото на 60-те били моделите на Е94 , Е11/42 , LVT и новите четириосни пътнически вагони на скоростен влак .Характерното е че първи именно от тази фирма започнали производство на теснолинейки в НОm на базата на ТТ в сътрудничество с фирма „HERR”.
През 1966 г. започнали да продават и на пазара в ФРГ.Два стартови комплекта – единия с тендерен локомотив и три товарни вагона , а другия със същия локомотив но с три пътнически вагона.добавяли пулт за управление и релсов овал на сензационната тогава цена от 12,90 DM!!!В качествата си на допълнителни комплекти продавали още един набор от релси на цена 7,90 DM , и мрежов трансформатор със стойност 15,90 DM. Тези цени не са били променяни до 1990 г. (!!!)
В мартенския брой на „MODELLEISEBAHNER” от 1972 г. излиза реклама на новата (вследствие на промени в „ZEUKE & WEGWERTH”) фирма наследник на старата в ТТ мащаба – „BERLINER-TT-BAHNEN”.След национализацията , фирмата става изцяло държавна собственост , а собственика и г-н Цойке е принуден да напусне.Логично рязко спада излизането на нови модели , което си личи дори и в рекламите , но пък производството се удвоява поради нарасналия износ за Съветския съюз и другите социалистически страни.След залеза на „ROKAL” във ФРГ , се забелязва нежелание да се ползва продукцията на Източногерманците , но въпреки това те разширяват магазинната си мрежа търгуваща с ТТ и така постепенно овладяват по-голяма част от пазара.В останалата по-малка пазарна ниша се настаняват и дреги фирми като „KRUEGER” , „BECKMANN” , „KUNZE” , „SCHWAETZER” , „JEUKE”,”UNION-TT” и „PSK” (Холандия).Това беспорно е радостно за моделистите в този мащаб.
Въпреки , че много от моделите се произвеждат и с означението DB ,най-голямото перо в продажбите по това време заема Съветския съюз.На ден от фабриката се излизали като гаотова продукция 1780 локомотива и 5880 вагона !!!Работели общо около 800 души на две смени!Някъде по тово време се пуска в производство и парната машина серия 01.За годината се спори , едни твърдят 1987 , а други 1988г.
След 1989 г . започват проблемите на ВТТВ .Распада се социалистическия блок от държави , хората срещат голями трудности с оцеляванито си и не им е до моделни железници.За западна Германия пък бил недостатъчен асортимента в DB. 75 % от продукцията се правила в DR , която след 1990 г. вече била история.Фирмата с помощта на колектива от работници създава ООД и г-н Цойке се завръща като търговски директор.Започват скоростно преобразуване с цел отговор на новите пазари , пускат се три хладилни вагона със сцени от срутването на Берлинската стена , нови каталози и нови опаковки.Въвеждат като допълнително производство релсовата системма на ”РILZ”.След година през 1991 започва тотална разрпродажба на складовете на търговците и вече нормална цена за BR250 била 5,00 DM!!!Дъмпинга на търговците свива оборотните средства на предприятието Цойке напуска директорския пост и предава всичко в ръцете на на Карло Перайсел , който прави невиждана до тогава рекламна кампания за да върне купувачите в нормалните магазини.

 


Започва широко сътрудничество с „BECKMANN” , „ВЕМО” и др. включително и с завод за оръжие от Санкт Петербург (Ленинград).към която ще се върна по-късно.Най-после пробиват и на пазара в САЩ-в 1992г.По същото време се обединяват  със „VERO” която ние в България добре познавахме като производител на сгради за трите разпространени мащаба у нас. Но настава 1993 г. – най-черната година за ТТ мащаба .ООД-то не успява да се справи с три заема по неясни и до сега обстоятелства , и изпада във фалит. Първоистанционния съд в Берлин назаначава търг за управление на фирмата и оздравителна програма.заявка подават всички , включително и конкурентни фирми.търга е спечелен от фирма „MATRA” в съглашателство с ”РILZ”и собственик Ханс-Юрген Тилиг!

 

За есенния панаир на играчките в обединена Германия – гр.Щутгарт се обявява новото име на фирмата правоприемник на старите три независими - „MATRA”, ”РILZ” и „BERLINER-TT-BAHNEN”.Новото име в началато е „TILLIG-BAHN und GLEISE & Ko KG” от град Зебниц .Филиалите им са закрити като остава само най-големия , този в Берлин.

 


През 1994 г. на панаира в Нюрнберг са представени новите попълнения – BR120 , BR218 – DB, както и новите вагони тип КОЕF в сътрудничество с фирма „ARNOLD” , като модела на този вагон става „модел на годината” в ТТ и е награден със златен медал.сътрудничеството продължава – въвеждат цифровизацията в този мащаб, и започват разработката на модела „EUROSPRINTERS BR127”.
Следва поредния удар – след 6 месеца „ARNOLD” като АД са агресивно изкупени от италианците от „RIVAROSSI”.Италианците променят производствената програма във N , като дори разговорите за ТТ са силно ограничени.  Така през 1996 г. се представят с новото име „ARNOLD- RIVAROSSI  ТТ-КОЕF” .На следващата година пускат производство и в НОе , под ръководството на Карло Перайсел,и нов изцяло италианска разработка – модел на пруския парен локомотив АТ3.
От фабрика „KUNZE” правят ЕDK 80/3 а рез 1998г. продават и Е04.
На пазара се появяват и от „JA-TT” която носи името на собственика си , бившия директор на „ВЕМО” – Юрген Ягошински (JUERGEN JAGOSCHINSKI.)

 
   

Първите им модели са на дизеловите V60,V106 и V346. а от парните пускат два модела – BR89 и BR89 с прикачен тендер.по късно произвеждат BR38 , BR91 ,BR78 и „летящият хамбург” SVT137.Правят релсов овал, локомотивно депо и голям кран за въглища. Характерното е добрата детайлизация на моделите , станали класика за ТТ.влизат в производство и още от локомотивите и мотрисите като BR62 , BR18 , VТ137 и 140 DB.
 


Вече се правят и вагони за Интерсити , кована двуосно цистерна от пруските железници . Като допълнение има обръщателен кръг и различни ландшафтни аксесуари.Обявяват и подготовката на V10.
Друга но ниско серийна фирма , по това време е „HOSSE” от Берлин.Произвеждат много добро копие на VТ135-535 с прикачен вагон СV33 .През 1999 г. се обединяват с друга фабрика като взимат нейното име – „ТТ-CLUB”.собственик и бивш сътрудник на  „BERLINER-TT-BAHNEN”.той разширява асортимента в съвместна разработка със чешки и руски производители.От тях все още се очаква нов двуетажин вагон , обявен още през 2001г.
През това време фирма „ROCO” също не изоставя пазара на ТТ и представя модел на товарен вагон с характерното за нея качество.Това се оказва щастлив ход и рез 1998 г. въпреки минималната програма в ТТ , от „ROCO” пускат вече и BR132 , който на свой ред става модел на годината.

 


Успеха му малко засенчва двата нови товарни вагона – една открита платформа с контейнери и двуосен вагон с разтварящи се стени.На следващата година – 2000 пускат BR80 и четириосен товарен вагон за тежки товари.

 

По това време най новия член на клуба за производители в ТТ – размер става и фирма „BRAWA”която произвежда електровоза Е95

 



.През 2002 г . фирма „GUЕTZOLD” по рано правила модели за „BERLINER-TT-BAHNEN” съобщава за пуска на BR65-10 както и електровозите Е211/242 и парната машина 755

 
   

 


През 2003 г. от Тилиг пускат дългоочаквания товарен BR52 и електровоза BR101.
Сега да се разходим още по на изток – в бившия Съветски съюз .първите опити за производство на подвижен състав в ТТ в Русия започват още през 80-те години на миналия век.По метода на горещо формоване от полистиролни листа са произведени първите модели на вагон ресторант , поща и багажен фургон от известния моделист от Санкт Петербург – Вадим Воронин.Серийте са от по 50-100 бр. През 1986 г. пуска по голяма серия на кран модел КДЭ 161/151 като половината от тях са продадени във вид на конструктор за самостоятелно сглобяване. Голяма част от тях в последствие се окозват изкупени от германски моделисти.Това слага началото на по голямо серийно производство .Към 1991 г. един от тези кранове попада в ръцете на един от менажерите на „KRUEGER”.През 1992 г . Готфрид Крюгер – собственика на фирмата пристига в Русия и основава заедно с Воронин и друг руски моделист Кукоб , фирмата „ТТ-МОДЕЛЬ” като кръстник е Кукоб.така започва промишленото производство на модели в ТТ в Санк Петербург.Вагоните са правени на основата на прототипи на рами от фирма „ROCO” и наети производствени мощности на бивше предприятие от военната промишленост.В разработка до пускането им на пазара през 1995 г. са предимно пътнически и товарни вагони с отварящи се врати и оцветяване и обозночение на различни руски ж.п администраций.Продават се с променлив успех както на вътрешния така и на външния пазар (извън ФНГ-Федерация на Независимите Държави) в това число и Япония. .Между руската и немска фирма , въпреки че руснаците са изцяло финансирани от немеца , се прави нещо като бартер - те продават немския релсов материал , той пък на свой ред продава техните вагони.
След началото на новия век в Русия има още няколко фирми производители на ТТ модели като най-изявената е  „ПЕРЕСВЕТ” с основател московският моделист –Алексей Земсков. И тук в дъното е финансиране от Кругер – който мечтаел за стартов набор от релси (които той вече произвеждал) руски вагони (каквито правили в ТТ-КЛУБ) и локомотив . Ясно че поръчката за локомотива била дадена на „ПЕРЕСВЕТ” като фирма с най-голяма переспектива.








В днешно време света е пълен с знайни и незнайни малки и големи фирми които произвеждат модели в този прекрасен „аристрократичен” размер 1/120 или ТТ.Всеки ден се появяват нови и изчезват стари производства , като на върха се задържат само тези с най – качествената и атрактивна продукция.Не бих могъл в рамките на няколко страници да опиша (не че го знам цялото) развитието им , и със сигурност съм пропуснал и някой от по-известните . За съжалиние и тук , както навсякъде в материалното производство са валидни законите на пазарната икономика.Това заедно с малкия пазар и големите първоначални инвестиций са в основата на липсата на родна фирма за производство на модели не само в този мащаб , но и като цяло на ж.п.модели . (впрочем същото е и при стендовите авиомодели)
За разлика от родните стотина активни моделисти на железници , както на запад , така и на изток армията на привържениците на ТТ расте . Бившите социалистически страни като Полша , Чехия , Словакия , Румъния , Украйна , Беларус и Русия ентусиастите наброяват повече от няколко стотици или хиляди което предопределя и местни фирми производители на модели в този формат.Характерното е че обикновенно те произвеждат малки но уникални серий с много добра детайлност и ходови качества.
Е разбира се не се минава и без чужда помощ от меценати , богати западняци (за които изтока все още си е екзотика)  и различни малки и големи дистрибутори , собственици на фирими и малки магазини , които не отказват да изложат на свойте сайтове и в свойте магазини продукция на източните производители , като БеТТина  Хохман от Германия например .
Тази кратка история за началото , основаването и развитието на най-успешния от малките мащаби в ж.п.моделизма може да бъде продължена с хронология на доста фирми от изброените по-горе държави , но да ги оставим да покажат и оцелеят на пазара и да видим кое как ще е за в бъдеще.
За финал на този опит да се опише на български език историята на ТТ , ви пожелавам  , както в някой сайтове – щастливо хоби!!!

Край.

Но не и за мащаба!!!                   

Източници :
1.”ТТ-Kurier” бр.10/1996г.
2.кн.”Handbuch fur Modellbаhn-Rokal „– 1988
3. сп.”Локотранс” 1996, № 6 - 1997, № 1
4.Интернет – „12 мм.зу”
5.сп.”Mfdelleisebahnerr” – 1972-1990 г.

[TheJackal]

Здравейте!
Хиляди благодарности на pach за изложената информация за любимият ни размер "ТТ"!
pach, ти имаш ли от тези руските дизелови локомотиви? Малко седят недодялано, не са пипнати поне на картинките, скоро попаднах на един сайт и доста ме озадачи цената им - приемлива е.

[CaLLlo]

Много добре че материалът е преведен, ще гледам и аз по възможност да пускам само преведено инфо!
Поздрави!

[pach]

Не , аз съм привърженик на DR , а отскоро замислям нещо като тониеми , но в ТТ.Руските наскопро ги открих , пък те и прототипите им изглеждат недодялани (преди имаше такъв лаф , хубаво или руско, като руско се ползваше в смисъл грубо и недодялано но здраво и държеливо!!! )
откачи ми се ръката да превеждам , и не е пълно , и сигур има и грешки , но това е положението... :P

[pach]

Като продължение на горната тема ви предлагам линка на полски колега който работи в този мащаб.
http://as.rumia.edu.pl/tt/
Сайта му е много богат на информация , пък в графата на каталога му има списъци със номенкратурни номера , снимки и ттт данни на почти всичко което е в производство за този мащаб (или и било произведено в близките години)
http://as.rumia.edu.pl/tt/kat/?lg=PL(тук си избирате от графите в ляво каквото ви интересува)
а тук има някои CAD програми , една от които е само за ТТ , с която проектирането е песен!
Освен това има чертежи на локомотиви ,мотриси , сгради и други интересни неща , които са в мащаб и готови за направе от по-сръчните
http://as.rumia.edu.pl/tt/plany/bu_dru.htm
http://as.rumia.edu.pl/tt/plany/nastaw.htm
http://as.rumia.edu.pl/tt/plany/Pm36/index.htm
http://as.rumia.edu.pl/tt/plany/EW/skizy.asp
както и всички сканирани каталози от както се издават за ТТ!!!
http://as.rumia.edu.pl/tt/kat/katalogi.asp#plany
Много електроника и съвети за DCC и DC!
http://as.rumia.edu.pl/tt/makieta/sche/
С една дума - супер!
Супер помагало за начинаещи и напреднали (и не само в този мащаб).
Аз не знам полски , но сричайки латиницата на глас (така се откриват познати или близки думи) се оказа че около 65 % от нещата заедно със снимките са ясни!!!
Има и на още два/три езика но не всичко е преведено.
Ами приятни занимания - матириалите са за около седмица четене!!!

[CaLLlo]

Това със сканираните каталози много ми хареса, има и някои без ТТ вътре, което прави сайта интересен и за хората от други мащаби! Възползвайте се!:

http://as.rumia.edu.pl/tt/kat/katalogi.asp?co=KATALOGI[/b]]http://as.rumia.edu.pl/tt/kat/katalogi.asp?co=KATALOGI

Оказва се много важен сайт! Ще е добре да се закачи линк към него в началото на този!

[CaLLlo]

... нещо се омаза линкът, актуален е само едната му половина:

http://as.rumia.edu.pl/tt/kat/katalogi.asp?co=KATALOGI

[pach]

От линк на линк , ето на какво попаднах
http://www.zeuke.nl/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1
Бих казал че това е историята на европейските моделисти в ТТ.
Ще търся обаче и за ROKAL!

[Adrian]

малииий , какви залежи сте изкопали тукааа...бравос!

[pach]

Намерих си тука едни линкове ...
Нямаме си тема за самоделки на подвижен състав ...
Пък тук така или инак става въпрос за ТТ...
...и за началото в развитието на този мащаб.
Та ето моделистите в Кралството продължават да творят в него...
Впрочем , шапка му свалям за миниатюрноста и качеството...
Хм , пък тези които не са толкова умни , че да видят идеи , и тези които не са толкоз сръчни , да си го сглобят - на тях не им остава нищо друго освен да си ги закупят готови ...
Задвижванията са толково мощни и универсални (поради малките си размерите) , че на практика стават и за мотриси , малки и големи локомотиви от трите видове (пара,дизел и електро).
Просто свят ми се изви , всичко е фотоец ,домашни минифреза и струг...
А цените му са направо човешки...Страхотно...
Е , насъсках ли ви !?!?!
ето и линка...който си се и казва "Високо ниво":

http://www.highlevelkits.co.uk/

 
Ето едно също оптимално решение - аз бих ползвал двигателче от помпичка на електронен апарат за мерене на кръвно...

http://homepage.ntlworld.com/gray.hickson/traction-motor.html

Пък този швейцарец направо ме разби с цените си за нещо много необходимо в нашият моделизъм - зъбни колелца,микродвигатели , оси , зегерки , и т.н.

http://www.didel.com/Frames.html?MainFrame=News.html

Бах ма*** - човек само да сглобява любимият си локомотив ...!!!
Очаквам коментари не от колекционерите а от моделистите... :P

[jopeto]

Малий !  Милост, моля !  Спирам да гледам за самоделките, че хобито почва да придобива други размери. Набиват ми се в главата идеи, а време няма! 

[pach]

...
Бих казал че това е историята на европейските моделисти в ТТ.
Ще търся обаче и за ROKAL!

Ето нещо от преди 60 години -когато още някой съвременни фирми не са и били запланувани... пък други се оказват от "преди" новата ера в моделизма - включително и лепилата UHU...





 

[Минчо]

Off-Topic:

На вниманието на колегите, развиващи се в ТТ - bazar.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B0-15878898/22-%D0%B1%D1%80-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B2-1-120-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-25-%D0%BB%D0%B2

Темите за покупко-продажби следва да се публикуват в Оказиона или съответния раздел напр. Зона на търговеца.

Mixy

Администратор на Railwaypassion.com