Хубавото е, че все пак ни се размина/по Божията милост/ и че в този толкова тревожен ден намирате сили да се шегувате.
Истината която аз осъзнах е, че човек живеейки в много етажна сграда е на практика в капан. Въпреки, че съм на втория етаж и първи от цялата кооперация излязох с още три жени и бебе си давам сметка за многото време, което отне цялата евакуация. При един по - продължителен трус с висок магнитут и епицентър под София, бягство от блок на практика е невъзможно. Помня, нищо че тогава че съм бил малко над три годишен, как при земетресението от Вранча, когато излязохме от къщата в която живеехме тогава в Габрово земята все още бучеше и се тресеше. Няколко метра и намираш спасение на двора.
Още повече, че столичани живеем в зона с максимално висок сеизмичен риск. Преди няколко години ми попадна едно тънко книжле на двама учени от БАН: "Големите земетресения в София". Та съвсем на кратичко - опасността е наистина голяма. Първата половина на 19-ти век е имало поне 3-4 мощни труса, чийто магнитут се предполага че е бил над 7.2 по Рихтер, като на всички от тях епицентъра е бил в софийското поле Най опасен се счита Витошко-бистришкия разлом, но има и други локални разломи около центъра на града и на север от него. Т.е. говорим за много пъти по-мощни земетресения от днешното, като последното от тях се е случило в далечната 1857-ма година, когато рухват всички минарета и някой джамии в София. Жертвите са малко заради фактът, че се случило около обед, когато всички селяни са по "къра". И от тогава почти 165 години мълчание.....с изключение може би на 1917 г. когато силен трус събаря къщи около улиците Венелин и 6-ти септември в това число и сградата на МВР тогава. Да не говорим и за близостта ни до кресненското дефиле, където е регистрирано най-силното земетресение в Европа през 20-ти век.
Честно казано след тази книжка дълго време мислех че не бива да свързвам бъдещето на семейството си с този град. После обаче забравих, докато тази нощ отново ми напомни, че живеем върху подвижни пясъци застроени от престъпници и некадърници.
Та едни такива мисли са ме налазили...