Да се стигне до внасянето на трицилиндрови локомотиви от серия 02 , причината са били масовите случаи на късане на рамни платна на 01. Дори ако приемем,че не е било възможно да се усили рамата на 01 поради превишаване на осното натоварване,по добре е било да се премине към колоосна формула 1-4-2 .
Допълнителните поне 15 тона са щели да бъдат напълно достатъчни,за да се направи рамата на 01 по здрава , и така,да няма проблеми ,дори при двуцилиндрови локомотиви.
Иначе демонтажаи монтажа в деповски или заводски условия безсъмнено е по лесен,отколкото го описал инж. Деянов.Те са извършвали тази работа букволно на полето. Все пак ,може да се използва кран,поне да вдигне шатуна и да го подведе към челната площадка. От там шатуна,вече ръчно трябва да се прекара покраи вътрешния цилиндър и да се намести в кръстоглава и коляновата ос. Тепърва трябва да се набива кръстоглавния болт и да се монтира задната част на главата на шатуна. Пак ръчно трябва да се монтират и всички части на пароразпределителния механизъм. Но поне това е могло да се избегне,ако е приложена системата,при която пароразпределението на вътрешния цилиндър,се командва от пароразпределителните механизми на външните. Но дори без последната операция,монтажа и демонтажа са си много тежки в тясното и неудобно масто между рамните платна.
Смазването също е много неприятно. Особено безброините места за смазване по пароразпределителния механизъм.
Тук е мастото да кажем,че още през 30-години ,поне пароразпределителния механизъм е можело да се нарави с търкалящи лагери.
Така,че системата Дрилинг само е оскъпявала значително както доставката,така и ремонта и експлоатацията.
Ето отново и един цитат от вестник "Локомотив" от 1929 година.
" В миналия брой дадохме данни за работното време на машинистите и огнярите, а именно,че ние работиме средно по 305 часа месечно,докато другите държавни служители ,включая тия по БДЖ,работят по 8 часа дневно,събират им се по 208 часа или по малко 97 часа. Годишно следва,че работим повече о тях 1164 часа,работа дневна,нощтн,празнична,което обърнато дни се равнява на 145 дни или 4 месеца и 25 дни.
По нататък в нашето изложение до министъра се казва
" Работим на открито на локомотиви,зиме в най голям студ,лете в най голяма горещина,нощя и деня ,делник и празник,изложени на всемъзможни атмосферни влияния. Благодарение на тия условия на труд,ние сме изложени винаги на простудни заболявания.
Смело можем да твърдим,,че болшинството от локомотивния персонал,страдаме,боледуваме,като започнем от ишиас ,ревматизъм и други болести от простуда и стигнем до невралгия.
Затова локомотивния персонал даваме най голям процент болни и смъртни случаи. Затова се изтощаваме рано и в най зрялата възраст сме изцедени като лимони и захвърлени."
