Автор Тема: БДЖ през различните исторически периоди  (Прочетена 64782 пъти)

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #165 -: 22 Август 2012, 19:56:10 »
По добре е темата да не се разделя. А и  нещата се променят толкова бързо,че което днес е  реалност,утре вече е в миналото.Все едно сме се събрали в кръчмата и си говорим за БДЖ.

А по отношение на трицилиндровите машини- нека някои да опише,как се монтира и демонтира вътрешен шатун. Истина е,че трицилиндровите машини щадят рамата. Но това е проблем,само ако преди това сме направили слаба гредова рама,а не здрава листова.

А ето и още един въпрос-кога е трудно да се приложи листова рама и как може все пак да се реши проблема.

Бих искал да дам един пример,относно многоцилиндровите локомотиви. Всички знаем,че Франция е родината на четирицилиндровите компаундови локомотиви. И те дейститело дават известна икономия на въглища. Въпреки това ,вече в 60-години основната работа там се извършва от американските двуцилиндрови локомотиви 141R ,единствено заради много по простата им поддръжка.


За съжаление у нас е голям броя на многоцилиндровите локомотиви и преди новото конструктивно оформление ,17,19,27 серия. И няма никаква здрава логика в това.



« Последна редакция: 22 Август 2012, 20:43:57 от misan »

Сaprycorn

  • Trade Count: (52)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1774
  • Рейтинг: 134
  • НО DRG II епоха София
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #166 -: 23 Август 2012, 01:07:18 »
Цитат на: misan link=topic=3942.msg81144#msg81144 date=1345654570
...

А по отношение на трицилиндровите машини- нека някои да опише,как се монтира и демонтира вътрешен шатун...




Тази операция е описана в книгата "Когато парата движеше влаковете" в разказа "Титуляр помощник машинист"
Разказва се как на локомотив серия 11 заради разплавен лагер на вътрешния шатун, локомотивната бригада демонтира шатуна на открит път между Драгоман и Димитровград ЮЖ. Помощник машинист на бригадата е Димитър Деянов, а времето на действието е 1957 година.
 И най-интересното е, че не някой друг, а самият Димитър Деянов ме е убеждавал в продължение на няколко часа за предимствата на трицилиндровите локомотиви пред двуцилиндровите!
 Вярно е, че и ремонтът и експлоатацията на Дрилинг локомотивите е бил по-труден, но нека проследим историята на Дрилинг в БДЖ.
 През 1934 са поръчани 12 локомотива от серията 01- 4 броя при Хеншел, 2 броя при Борзиг и 6 броя при Винтертур. Фирмата Хеншел предлага на БДЖ два от поръчаните четири локомотива да бъдат изпълнени пробно по системата Дрилинг с три цилиндъра работещи с прясна пара. Мотивът е, че тази система е най-модерната по това време в Германия. БДЖ се съгласява и така през 1935 пристигат първите два локомотива с новата трицилиндрова система на парната машина. Експлоатационните номера са 02.01 и 02.02. Когато попълването на сериите 01, 10 и 46 (трите серии са с напълно еднакви котли) е завършено, БДЖ разполага и с три броя резервни котли за тези серии. През 1938 е решено за тези котли да се поръчат локомотивни коли и тендери и да бъдат комплектовани като бързоходни локомотиви тип 1-4-1. За парната машина отново е избрана системата Дрилинг. Така БДЖ получава следващите 3 локомотива от серията 02.
Изминали са едва три-четири години от появата на системата Дрилинг по нашите железници, когато е възприета стандартизационната програма от 1939 година. В тази програма  всички (с изключение на серия 48) локомотиви са трицилиндрови по система Дрилинг.
 От този факт може да се съди, че БДЖ са били много доволни от новата система за да бъде заложена в новата програма толкова мащабно.
 

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #167 -: 23 Август 2012, 11:14:40 »
 

 Да се стигне до внасянето на трицилиндрови локомотиви от серия 02 , причината са били масовите случаи на късане на рамни платна на 01. Дори ако приемем,че не е било възможно да се усили рамата на  01 поради превишаване на осното натоварване,по добре е било да се премине към колоосна формула 1-4-2 .
 Допълнителните поне 15 тона са щели да бъдат напълно достатъчни,за да се направи рамата на 01 по здрава , и така,да няма проблеми ,дори при двуцилиндрови локомотиви.

Иначе демонтажаи монтажа в деповски или заводски условия безсъмнено е по лесен,отколкото го описал инж. Деянов.Те са извършвали тази работа букволно на полето. Все пак ,може да се използва кран,поне да вдигне шатуна и да го подведе към челната площадка.  От там шатуна,вече ръчно трябва да се прекара покраи вътрешния цилиндър и да се намести в кръстоглава и коляновата ос. Тепърва трябва да се набива кръстоглавния болт и  да се монтира  задната част на главата на шатуна. Пак ръчно трябва да се монтират и всички части на пароразпределителния механизъм. Но поне това е могло да се избегне,ако е приложена системата,при която пароразпределението на вътрешния цилиндър,се командва от  пароразпределителните механизми на външните. Но дори без последната операция,монтажа и демонтажа са си много тежки в тясното и неудобно масто между рамните платна.

Смазването също е много неприятно. Особено безброините места за смазване по пароразпределителния механизъм.

Тук е мастото да кажем,че още през 30-години ,поне пароразпределителния механизъм е можело да се нарави с търкалящи лагери.

Така,че системата Дрилинг само е оскъпявала значително както доставката,така и ремонта и експлоатацията.


Ето отново и един цитат от вестник "Локомотив" от 1929 година.

" В миналия брой дадохме данни за работното време на машинистите и огнярите, а именно,че ние работиме средно по 305 часа месечно,докато другите държавни служители ,включая тия по БДЖ,работят по 8 часа дневно,събират им се  по 208 часа или по малко 97 часа.  Годишно следва,че работим повече  о тях 1164 часа,работа дневна,нощтн,празнична,което обърнато дни се равнява на 145 дни или 4 месеца и 25 дни.

По нататък в нашето изложение до министъра се казва

" Работим на открито на локомотиви,зиме в най голям студ,лете в най голяма горещина,нощя и деня ,делник и празник,изложени на всемъзможни атмосферни влияния. Благодарение на тия условия на труд,ние сме изложени винаги на простудни заболявания.
Смело можем да твърдим,,че болшинството от локомотивния персонал,страдаме,боледуваме,като започнем от ишиас ,ревматизъм и други болести от простуда и стигнем до невралгия.
Затова локомотивния персонал даваме най голям процент болни и смъртни случаи. Затова се изтощаваме рано и в най зрялата възраст сме изцедени като лимони и захвърлени."
« Последна редакция: 23 Август 2012, 12:06:26 от misan »

Сaprycorn

  • Trade Count: (52)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1774
  • Рейтинг: 134
  • НО DRG II епоха София
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #168 -: 23 Август 2012, 13:56:26 »
Цитат на: misan link=topic=3942.msg81148#msg81148 date=1345709680


 Да се стигне до внасянето на трицилиндрови локомотиви от серия 02 , причината са били масовите случаи на късане на рамни платна на 01...
Не мога да се съглася с това твърдение, тъй като до окончателното попълване на серия 02 (1938 година) все още няма случай на скъсани рамни платна при серия 01. Първият такъв случай датира от 1939 година с локомотив 01.05

CaLLlo

  • Trade Count: (13)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2604
  • Рейтинг: 202
  • Dampf Ep.1&2 bis ÜK
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #169 -: 23 Август 2012, 18:46:12 »

Ето какво се случва със смотаните 3-цилиндрови
машини - Лошият чичко ги отписва от списъка!



Да, машината е получила номер с боя по новата система от '68,
но никога няма да получи истинска метална табела с номер,
тя бездейства така от '58.


                                                       Споко, тоя е фотографчия 
« Последна редакция: 24 Август 2012, 15:05:33 от CaLLlo »

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #170 -: 24 Август 2012, 10:10:00 »
В интерес на истината,проблема с извънредния труд  продължава да съществува ,чак до  80-години.

Отново,за да сме справедливи,трябва да се признае и че затварянето на локомотивните кабини се извършва чак през началото на 60-години,когато на парната тяга не и остава много живот. Все пак са затворени кабините на голям брой локомотиви от сериите 17,27,28 ,01,10 .

Но например на  03,05 ,11 ,12,13,20 серии кабините никога не се затварят.

Една много полезна модернизация,която също е пропусната е монтирането на инжектори с отработила пара на локомотивите от серия 13,14,15,16,20 ,28,дори на 600.76. Това щеше да даде икономия на въглища от 4-5 % на всеки от локомотивите. При това инжектора за отработила нама износващи се части и работи много сигурно.

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #171 -: 26 Август 2012, 13:12:04 »
        Ето още една интересна тема за размисъл. Дали не е трябвали директно да се насочем към спирачки със сгъстен въздух,вместо да доставяме вакуумни спирачки. Първите спирачки със сгъстен въздух Уестингхаус са се появили в началото на 70-те години на 19 век в САЩ.

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #172 -: 26 Август 2012, 20:24:44 »
   За съжаление,имам съвсем примитивна  представа как работят вакуумните спирачки. Даже не знам,дали имат степенно разхлабване или нямат. Ако имат степенно разхлабване,било е оправдано да се вкарват,понеже степенното разхлабване при въздушните спирачки се появява около 1920 година.

mitko0888

  • Trade Count: (35)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2385
  • Рейтинг: 970
  • H0, еп. I, II, III, IV, София
    • Снимките ми ...
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #173 -: 27 Август 2012, 21:07:28 »
Как работя вакуумните спирачки:

http://www.railway-technical.com/vacuum.shtml

Двата вида спирачки (вакуумни и със сгъстен въздух) се появяват по горе-долу едно и също време. В първоначалният си вид позволяват плавно намаляване или увеличаване на вакуума, т.е. възможно е да се намали задържането. Това не е (било) възможно при спирачките със сгъстен въздух. В годините и двете системи се развиват и усъвършенстват. Използавт се UK до преди 30-тина години, май само във варианта с два въздухопровода. Според Гугъл-а съществуват и сега в Индия и Южна Африка. В началото на миналия век определено са имали предимства. Няма идея у нас по кое време е имало вагони с автоматични спирачки, колко са били с вакуумни и колко с въздушни. Било е нормално да си купуваме локомотиви и с двата вида, в Англия това продължава доста дълго в дизеловата тракция.

Jospen

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #174 -: 23 Юли 2013, 21:57:41 »
Цитат на: mitko0888 link=topic=3942.msg80858#msg80858 date=1345061053
Благодарение на тази заслуга на социалистическия режим през седемдесетте години имахме по-хубави влакове от френското TGV, а пък през 1989 една година не ни стигна да изпреварим и немското ICE.


Е чак пък толкоз... ;D :lol:

mitko0888

  • Trade Count: (35)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2385
  • Рейтинг: 970
  • H0, еп. I, II, III, IV, София
    • Снимките ми ...
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #175 -: 23 Юли 2013, 22:11:59 »
Това, което цитираш, съм го писал тук като цитат на друго твърдение. Очакваше се да е ясна иронията в изказването ми. Ако трябва - ще обяснявам.

ПС: В тази версия на форума цитирането стана доста скопено ...
« Последна редакция: 23 Юли 2013, 22:15:03 от mitko0888 »

Jospen

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #176 -: 24 Юли 2013, 13:55:30 »
Цитат на: KRAKOMOBILA link=topic=3942.msg80988#msg80988 date=1345390197
Митко - не си прав. Реално дизел-електрическият локомотив се поддържа много по-лесно, а и могат да се постигат по-добри теглителни сили чрез по-малко натоварване. Износването на един ел. двигател е много по-малко и той е доста по-надежден от един кардан например. Ако погледнеме дизеловите локомотиви на съвременните производители - ще забележим, че дизел-хидравличните локомотиви почти са изтеглени от производство (ако не са съвсем спряни) - примери: Traxx DE; CAF Bitrack; Vectron DE, ER20 и др и др.

От VOITH се опитаха да променят това с Mxima-c40

Jospen

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re: БДЖ през различните исторически периоди
« Отговор #177 -: 24 Юли 2013, 22:20:42 »
Цитат на: mitko0888 link=topic=3942.msg90213#msg90213 date=1374606719
Това, което цитираш, съм го писал тук като цитат на друго твърдение. Очакваше се да е ясна иронията в изказването ми. Ако трябва - ще обяснявам.

ПС: В тази версия на форума цитирането стана доста скопено ...
E,не знам,че цитираш някого,но предположих,че има доза ирония.Както и да е,предизвика у мен положителни емоции  ;D