Въртим сучем винаги стигаме до съдбовния момент на вероломното нападение и еднстранно обявявяване на война от страна на СССР на Царство България!
Ето ви един сценарий, ако това не се беше случило:
1. Края на Август 1944. Съветския пръв партиен и държавен ръководител отказва да изпълни желанието на Георги Димитров да обяви война на Царство България, защото му се вижда прекалено низко да падне до нивото на "героя" от Лайпциг, който за 10г се превърна в първия човек на коминтерна и най-големия известен коцкар на своето време. Да обявиш война на една държава, която до последно се е противопоставяла на влизането си в оста, и едновременно с това необявила война на СССР, поддържаща малко странна политика на добри взаймоотношения със страна от другата страна на форнтовата линия(СССР), вкл. и с посолство на СССР в София при положение, че никъде в друга европейска държава под немско влияние в този момент няма посолство на СССР. Една малка държава, която нито има желание да воюва нито има ресурс нито тай някакви лоши чувства към СССР. И да се поддадеш на долните желания на един национален предател като Димитров се вижда някак си прекалено за вожда. Затова заповедта е ясна и точна: съветската армия да достигне бреговете на Дунава и да продължи в посока на запад към унгарската граница.
2. В София тръпнат. Ще навлезета ли съветските войски в България или не? Информацията която достига е, че там където стъпи съветски ботуш, трева не никне. Това е достатъчно! Немските войски почти приключват с изтеглянето си. За тях вече няма смисъл да се задържат на тази територия, при положение че е застрашен вече и самия райх. Войната продължава до закономерния си резултат известен и на нас.
3. Годината е 1945. Войната свършва и настъпва след военния период изпълнен с нищета и недостик на основни стоки и материали. Железницата изпитва непрекъснат недостиг на гориво, резервни части и други, но хората без да се оплакват опъват ярема. В края на краищата отърваха окупацията и избиването на хиляди невинни хора+ елита на страната, както и воденето на бойни действия на територията и, сякаш бомбардировките на съюзниците не бяха достатъчни...
4. В НС е приета програма за възстановяване на стопанския и политически живот в страната, като се освобождава бизнеса и инвестициите на частните фирми от данъци за период от 5г. Страната ни е предимно земеделска, което пък е добре дошло във време, когато храните не достигат в цяла след военна Европа. Скоро след това започва да действа плана Маршал, който влива свежи пари в икономиката на странат ни, което пък довежда до преобразяване на пътната и жп нфраструктура. В началото на 50-те, войната е почти забравена, а икономиката ни се развива бурно. Започва механизиране на селското ни стопанство и окрупняване на обработваемите площи. Хората си остават собственици на земята, но окрупняването дава нови възможности за увеличаване на производството и намаляване на себестойността на произвежданите хранителни продукти. Живота в селата закипява с нова сила, тъй като започва изграждане на малки съпътсващи производства за преработка на селскостопанската продукция. Така освободените от земеделска работа хора(заради механизирането) биват наети във въпросните цехчета и така заетостта по селата е пак на високи нива. На практика няма нужда хората да се преселват в големите градове, по простата причина, че на село си се чувстват добре. В железниците започвата да мислят по въпроса за смяна на парната тяга. Специалистите в локомитивна дирекция, обикаляйки по другите европейски страни виждат резултатите от използването на новата тяга(дизел и електрическа). За съжаление не разполагат с достатъчно ресурс(както винаги), но важното е че идеята е на прага на реализацията си. Детето Цар вече не е толкова дете, а юноша, и започва да се интересува не само от полтически въпроси, а и от икономически. Разбира се железницата е гръбнака на икономиката, и за да и се помогне се сключва сделка с Австрия за доставка на първите ни дизелови локомотиви. Разбира се ще плащаме с домати, краставици, жито, тютюн, грозде, вина и други неща към които Австрийската държава има интерес. Спогодбата предвижда и изграждане на малко предприятие на SGP към главна жп работилница за сглобяване на новите дизелови локомотиви, които ще пристигат на модули. Така българския персонал ще усвои по най-добрия начин конструкцията на машините, а за в бъдеще се предвижда производството на ел. локомитиви, които да задоволяват нуждите на БДЖ. Споразумението е изключително добро и за двете страни, и гарантира модерни локомотиви за тракцията на БДЖ за следващите поне 20-30г. Успоредно с това тече строителството на нови жп линии по плана от преди войната и вече е стартирала електрификацията на София-Пловдив и София -Перник - линиите с най-голям товаро и пътнико поток.
5. Годината е 1955та. Съзнавайки ролята на Монарха, се организира встъпването му в 18-ата му годишнина. Съгласно разпоредбите на Търновската конституция при навършване на пълнолетие Монархът полага клетва и с манифест обявява на народа си за това. В същата година и по повод клетвата на Н.В Симеон II е пусната в експлоатация първата електрифицирана ЖП линия София-Пловдив. Цялата страна празнува. Дизеловите локомотиви сглобени в SGP- София вече работят и доказват правилността на решението за подмяна на тягата. Икономиката на страната е в невиждан подем, като се строят стотици МАЛКИ фабрички и цехове от ЧАСТНИ инвеститори по места. Новите реалности след войната и подобрението на инфраструктурата(асвалтиране на пътищата и новите жп линии), дават възможност на хиляди хора да развият идеите си до печеливш бизнес, което не само осигурява работни места, но и внася данъци и прави българските села и малки населени места изключително красиви и привлекателни както за туризъм така и за бизнес. Разбира се е отчетено, че програмата за жп мрежа е с прекалено голяма гъстота и затова остават само главните направления за довършване, както и пускане на жп линии на практика до всеки окръжен град. Започнало е и удвояване на най-натоварените жп линии. Ръководството на БДЖ всячески се стреми да внедрява добрите европейски практики в железницата, въпреки че не винаги има осигурен ресурс за това. Но след като има воля и желание и никой не им се бърка в работата, в края на кращата нещата се случват. Правителствата, които се сменят след всеки избори говорят различни обещания но в края на краищата подчинявайки се на монарха изпълняват правилната линия на постояннен неутралитет и просперитет на царство България. Народа живее спокойно, и работейки осигурява едно по-добро бъдеще на децата си. Полека лека, мечтата "България- Швейцария на балканите" започва да се превръща в реалност, особенно на фона на мизерията и гоненията в околните държави останали под съветско влияние.
6. Годината е 1966-та. Железниците са удвоили и електрифицирали София-Пловдив- Бургас, Пловдив-Свиленград, София-Варна, София-Видин, електрифицирани са и много други основни жп линии, като на дизелова тяга остават локалните жп линии и клонове. Парни локомотиви почти не се срещат вече, като за сметка на това има останали действащи екземпляри за прекрасния жп музей, като идеята е да се ползват и за туристически носталгични пътувания за в бъдеще. Ръковдството на БДЖ е със западна закалка и най-добре знаят какъв нешлифован диамант са този тип туристически пътувания. Пътуването с железница от столицата до морето е въпрос на няколко часа, които не се усещат в комфортните и безшумни вагони. Само за пример София-Пловдив се пътува за 1ч и 30мин. Построен е мост на Дунава при Видин, въпреки упоритата съпротива на Румъния, под давление на Масква моста да е на Русе. Но тъй като основния стокообмен на България е на запад, Русе е оставен за в бъдеще. В Масква отчитат като грешка пропуснатата възможност да бъде заграбена цъфтяща България през 1944-та. Масовото навлизане на леки автомобили и увеличаване на дела на автомобилния транспорт изисква започване на строителството на нови пътища наречени магистрали. В Германия този тип пътища са се доказали вече. Програмата предвижда до 1980 страната да е построила всички основни направления с магистрали или скоростни пътища! Програмата е изпълнена предстрочно, заради влизането на странат в ЕИО през 1975!
Междувременно по-големите градове в страната са се развили до ниво на плановете правени от немски архитекти в годините преди и по време на войната. Пловдив, Варна, Русе и Бургас са се сдобили с трамваи, с които да се обслужва населението от прилежащите крайни квартали от еднофамилни къщи, както ида свързват индустриализираните райони. Част от трамваите са сглобени в SGP-София, а друга част са си чисто български, произведени във фабриката за релсови транспортни средства - София. Конкуренцията между двете фирми, ги кара да предлагат най-доборото! Градовете са чисти и подредени по немски и австрийски образец. Притокът на хора от селата е незначителен, тъй като живота на село не отстъпва по качество на градския живот, при това при доста по-голямо спокойствие. Бандити и крадци без оглед на произход са по затворите и бачкат на 3 смени за просперитета на Царство България и неговия народ. В железниците кипи непрекъснато нагаждане към промените в превозите на товари и пътници при постоянна висока взискателност към служителите. Да си железничар е толкова гордо, колкото и през 1939-та.
В света има голямо противопоставяне между западния свят и соц. режимите, но Царство България стои в страни от тези съвсем излишни дрязги и възползвайки се от географското си положение събира такси и от едните и от другите за преминаващите им камиони, вагони, кораби и т.н. Това дразни изключително много, особенно на североизток.
7. 1969г. България е поканена да влезе в ЕИО, но към момента Царя и Правителството не виждат особен смисъл от влизането на страната в тази организация, тъй като тъй или иначе България не граничи с нито една от страните в ЕИО.
8. 1975. След втора покана България влиза в ЕИО(Гърция вече е член), което допринася допълнително за подобряване на инфраструктурата с пари от организацията. Изграждат се допълнителни отсечки магистрали и се отремонтират някои жп линии, за по-високи скоростни параметри.
9. Годината е 1989. Усеща се напрежение по границите, въпреки че живота в България продължава нормално. Започват политическите промени в соц държавите. Зад желязната завеса, се чува боботенето на котела на народното недоволство. Има информация, че магазините там са празни и хората просто няма какво да ядат. На фона на тези информации, преливащите от стока магазини в България са като от някакъв филм приказка за рога на изобилието. В БДЖ само преди няколко години са навлезли нови електрически локомотиви за 160км/ч., еднотипни с 1044 на ÖBB, а пътуването от София до Пловдив е малко над 1ч, а до морето се пътува за 3ч.
Машините са произведени в завода на SGP в София в сътрудничество със SIEMENS, ELIN и BBC, и са изключително модерни за времето си. Чуват се приказки за предстоящо обединение между SIEMENS и SGP.
10. 2000г. Царство България посреща новия век с гордо вдигната глава! Емигранти напъват от всички страни, за да дойдат да живеят и работят в една от най-хубавите и спокойни страни в ЕС. Швейцария на Балканите е вече реализирана мечта, плод на труда на цял един народ под управлението на Цар и политическа класа, надраснала дребнавите дрязги, интриги и далавери в името на едно по-добро бъдеще на България!
На някой може и да му е смешно, но пък това беше само едно предпложение какво би представлявала България днес, ако го нямаше 9-ти септември 1944г. Възможно е картинката да изглежда и по-добре, както и по-зле. Кой може да знае?
P.S. Възможни са някои фактологични грешки и дати, поради не достатъчно добра осведоменст на автора
