Една интересна статия на Иво Инджев която си заслужава прочита
Крисия и Кличко, две момиченца
Понеже споделям мнението, че побоят над един мъж води до психическа травма като изнасилването за една жена, за себе си не признавам по принцип бокса за спорт. Но положението в момента е на ръба на изнасилването: човек и дълго да мълчи, пак се чувства въвлечен в разговора за боксовия мач между Кубрат Пулев и Владимир Кличко.
Премълчаването на нещо, което смяташ за нередно, да не кажа за достойно за презрение, явно няма да реши проблема с неговото реално съществуване. Защото се оказа, че да налагат и унижават един българин пред целия свят е голяма гордост за милиони българи. До там сме я докарали нашата „гордост”!
Много пъти съм писал, че не приемам за спорт стремежа да размажеш, да разпукаш ( както се изрази в един от тв репортажите един български запалянко), да усмъртиш от бой ако може едно човешко същество. Най-гот е ако може някой да пукне направо на ринга, майсторски да бъде убит и това ще е върховно „спортно” постижение. Иначе мозъчните сътресения, кървищата и фрактурите не стигат за пълно щастие на феновете.
Не приемам и гледната точка, че това бил древен спорт и че гърците, родоначалниците на западната цивилизация, както и англичаните като техни наследници в по-ново време, много обичали да се боксират. Те и други неща са обичали- например робството ( и едните и другите), но с израстването на същата тази цивилизация и те, и ние дори- всички отричаме човешкото унижение ( под формата на робство), нали!?
Сега го удряме на патриотизъм колко мъжествено носи на бой нашият сънародник. Пада цели три пъти, плези се на един крак, преди да си получи порцията мозъчно сътресение. Истински българин, умиляват се супер патриотите, за които всеки опонент по темата е предател, отрепка и т.н. Съответно ни убеждават, че да си втори в това състезание по нараняване не е грях, а си е направо сребърен медал със стойността на златото, защото Пулев все пак е оживял и обеща още на ринга да смачка ( пак?!) всеки, който му застане следващия път на пътя.
Не знам дали руснаците, които са гледали побоя, но мразят по национален и политически признак този хохол Кличко, са започнали да го уважават след като прегази българина, който му се заканваше да го прегази. Защото в Русия от векове властва максимата „бий, за да те уважават”. Самият Кличко обаче изтъкна липсата на уважение към него от страна на Пулев като причина да го набие за назидание.
Има ли неутрален арбитър в тази мелница на насилието, в която попадаме вкупом? Може би това са германските домакини? Ако е така, меродавният „Ди Велт” ( не е жълт вестник, а тъкмо напротив) , определи заканите на Пулев преди мача като „идиотски” и констатира, че перченето не е достатъчно за победа. Чак да ти стане едно драго, патриотично!
Също така не знам дали господ е българин, както в момент на екзалтация от друг спортен пик от нашето патриотично битие ни бе съобщено по телевизора. Но виждам, че невидимата ръка на съдбата си направи шега в един и същи ден да изпитаме паралелната емоцията от международно изригване на българския дух покрай съвпадението на детската Евровизия и въпросния боксов побой. А щом е паралелна, не можем да не направим сравнение.
И малката Крисия, която наистина достави голяма радост ( не само на българите) с песента си и с второто си място на конкурса, и Кубрат Пулев не спечелиха. Само че супер патриотите тук обявиха Пулев за победител, който обвини за загубата си късмета на Кличко, мафията му и т.н., докато малката Крисия прие с радост второто място и поздрави победителя за първото му място.
Ще кажете- ама това са различни неща. И аз така казвам, различни са. Едно е да обявиш предварително световния шампион за „момиченце” и да му откажеш уважение след като категорично те е победил, а съвсем друго е да си момиченце, което пя като световен шампион и се държа достойно спрямо победителя, макар с нищо да не му отстъпваше.
Р.S. Хохол е презрителна дума на руски за украинците, нещо като жид за евреите.
