
От 16,53 часа в събота до 22,20 в неделя - това беше пътят
- дълъг , с много закъснения на БДЖ...
Но въИобще не съжалявам.

Щастлив и благодарен съм, като малко дете с много подаръци по Коледа!
НЕВЕРОЯТНА АТМОСФЕРА, ПРЕКРАСНИ ДОМАКИНИ, ГОТИНИ КОЛЕГИ, НИКАКВИ ИЗХРЪВЛЯНИЦИ КОЙ Е НАЙ-НАЙ-ПО... Времето направо свърши,като барутен заряд на противоградушна ракета.
Можеше да си хортуваш на каквато си искаш тема - от елетроника, месингови модели ,през 1:1, и от епоха Първа до Шенкерите в НО.
Децтенце на шест, с невероятно търпение за неговите годинки, как само чакаше да му пуснат влака.

После други дечица, част от които бяха и на пулта. Тихи , спокойни, възпитани...

Приятелки, съпруги - усмихнати, ведри, все едно, че мероприятието беше за тях - без отегчени физиономии и "Айде ела да ме караш до мола!".

Един невероятен Миро, предвид сполетялата Го загуба...

Железничари, моделисти, железничари-моделисти...
Като ливадата на Господ бяхме - най-различни цветя, растения, създания - за всички имаше място, любов , внимание, слънце и вода...

Ще си позволя една препоръка:
1. Да има готови за попълване нагръдни табелки, ленивците им викат "баджове". Щото Разсейковци, като моя милост, колкото щещ, та да си запомняме по-лесно имената...На ръка ще се попълват - напълно достатъчно.
Искам Още и Пак и Отново...
Препоръчва се Пак и Още и Отново...
Предписва се Отново и Още и Пак...
Благодаря Ви от сърце:
Борис