След известно закъснение поствам някои коментари и снимки от събитието в Будапеща:
1. Музеят на железопътния транспорт в Будапеща – сниман отвън
Поместените по – долу снимки в никакъв случай не дават представа за големината или видa на музея, а само маркират някои интересни находки.
До колкото успях да прочета в интернет, музеят представлява бивше локомотивно депо с присъединена към него гара, които са били ползвани в миналото. Коловозите все още са свързани с настоящата железопътната мрежа, а голяма част от експонатите са все още действащи машини, в което можахме да се убедим сами
Интересно впечатление ми направи чайката с монтирани колела за движение по железен път. Както стана ясно, тя е била превозно средство за придвижване на ръководната ж.п. номенклатура в Унгария по време на татолитаризма, което се е ползвало при обиколки и инспекции. Сега чайката се използва за атракция на посетителите – любители, които се редят на опашка за кратка екскурзия... Срещу известно заплащане, разбира се...
2. Самото изложение беше разполжено в едно от ветрилообразните депа. Поместените по – долу сники горе-долу дават представа за размера му.
Самото простанство е разделено на две части от бяла стена. Снимките са правени в по – голямата част, която заема около 2/3 от общата площ. Застанал съм точно по средата на тази по – голяма част. Първата снимка показва разположението в едната посока – там се намира и трасето в ТТ, а втората снимка показва разположението в другата посока – там започват модулите в Н0, които продължават и зад бялата стема – тя ясно се вижда в дъното на втората сникла. Отатък тази стена е останалата част на модулите в Н0, което помещение е и третата третина от общата площ.
3. Малко снимки от трасето в ТТ
и разбира се, гара Гавраилово:
4. Карането на влакове се извършваше по разписание и по макетно време. На снимките по – долу се вижда макетния часовник и примерно разписание (това беше първото разписание, което ми се падна за каране
). Самият часовник се движи 3,5 пъти по – бързо от реален часовник, т.е. 1 модулен час се равнява на между 15 и 20 реални минути.
Държа да отбележа, че карането по разписание и в модулно време е изключително интересно и приятно изживяване
5. В края на съботния ден любезните домакини ни поканиха да се повозим на разположената в музея градинска железница. Излишно е да коментирам за какви емоции става дума
...
Само ще спомена, че Стефан още хруска сажди между зъбите
... защото парният локомотив на снимката е истински парен локомотив и въглищара му се разгоряха точно след потеглянето
и горяха през всичките 6-7 минути на обиколката
6. А ето и нашия отбор, участващ в срещата:
7. А сега малко снимки на чужди модули, за обмяна на опит.
Това са снимки с детайли, които лично аз съм намерил за интересни и които биха могли да се взаимстват вбъдеще. Трябва, обаче да отбележа, че модулите, които имаме тук в ТТ и в Н0 много се доближават като качество до това, което видяхме в Будапеща. Излиза, че само след няколко години услия вече сме (ако не на световно, то поне) на европейски ниво
а) Центъра на града:
б) Пищна растителност – объренете внимание колко интересно се е получило наслагването на множество текстури и какъв е ефектът:
в) Една зимна тематика... А казват, че прасета колели само на Балканите...
г) Индустриална тематика – много ми хареса развитието на трасето, разположението на сградите, работата по състаряване и цялостното усещане на диорамата:
д) А ето и някои хрумки за детайли. Обърнете внимание колко добре изглежда водата в една от сцените:
е) А това е диорамата, спечелила първа награда в изложението. Това, което е ценно на тази диорама е, че тя пресъздава абсолютно точно съществуваща в миналото гара. Като доказателсто беше предоставена пълна документация с историята и снимки на съоръжението (за съжаление – само на немски), където можеше да се види непосредствено как е изглеждало то и да се сравни с изработката. Някои от снимките покзват въпросната документация.
