Много е хубаво,че благодарение на брат ми,Владо и Красен имахме възможност да видим и българските отоплярки. Аз намерих снимка и на котела на 15-45,които предполагам,че още стои в депото в Червен бряг. Интересното при него е,че котела е повдгнат високо и под него е монтирана пещ от огнеупорни тухли и верижна скара. Верижната скара представлява буквално верига от скарници ,която е монтирана на ролки и която се задвижва от електромотор и редуктор. Въглищата се изсипват на скарата от бункер с регулиращ шибър. Когато влязат в пещта,те се самозапалват от високата температура
,изгарят и се изсипват от другия край на веригата под формата на сгурия. Този вид абсолютно механизирани пещи са измислени още през 50-те години на 19 век и масово са монтирани при стабилните парни котли. Проблема при тях,е че прясното гориво не попада върху горящи въглища и така по трудно се запалва,а и не изгаря достатъчно пълноценно .
А за нас,любителите на парни локомотиви,тази пещ има един огромен недостатък......няма ръчно подхвърляне на въглища и романтиката се губи почти напълно.
Една интересна отоплярка в депо София е била и 435.60. Теснолинейното локомотивче се е използвало за производство на пара ,с която са се изпробвали отремонтираните инжектори,кнорови помпи,турбогенератори и фридманови ръкави за парното отопление.
