Променлив ток, три релси, Мерклин...

[Rado]

Най-малко съм искал да влизам в конфронтация с когото и да било с поста си от вчера. Просто коригирах едно грешно твърдение. Нали затова е форумът - да се учим един от друг. При това - без да се сърдим. Все пак голяма част от функционалността на един макет се дължи на познанията ни по електротехника и електроника. Затова мисля, че понякога е по-добре да се разводняват темите, отколкото някои от четящите да остават с грешни схващания.

Извинявам се за офтопика в темата за Мерклин.

[Boris 2-12-4]

Без да съм разбирач и профи, ще добавя само, че в трите списания, за които съм абониран, редовно излизат сериозни тестове на всички нови машини от основните производители. Минимум 4 страници цели... Понякога и комбинирани сравнения на една и съща локомотивна серия от различни производители.

Мерклинските модели не отстъпват на другите. Гонят се по външен вид, детайлност, ходови качества, начин на обслужване и поддържане.

Списанията са MIBA, Eisenbahn Magazin, 0,1,2 Express. Същото важи и за Modelleisenbahner, Eisenbahn Journal, Eisenbahn Kurier , които не следя редовно...
 

[Best Ripper]

Класическият M профил на Мерклин е пуснат за първи път през 1953 г. Представлява доста модернизирана предишна система. Релсата се състои от:
Метална призма от огъната ламарина, релефна и боядисана на белезникави и жълто-кафяви петна, имитиращи баластра. Сечението на призмата е правилен трапец с долна основа 37,5 мм, горна основа 32 мм и височина 7,5 мм /без релсите. Височината на траверсите е 1 мм, а на релсата – 2,5 мм. Обща височина на профила /призма+релса/ - 11 мм.



Релсите са кухи, от огънат листов материал, с форма, имитираща истинските релси – Т профил. Монтирането им става чрез нанизване в специални процепи.
Накрая завършват със съединителни щифтове, обхващащи релсите отдолу и от двете страни. Релсите и щифтовете са оксидирани в черно. Междурелсово разстояние – 16,5 мм. Третата релса е изместена отдолу, по дължина на профила.
Реално тя е пластина със стърчащи зъби като гребен. В средата на всяка траверса има отвори, през които върховете на гребена се подават леко над призмата. Релсата е закрепена с изолатори към призмата, като в двата края са занитени специални огънати пластини, осигуряващи защипване и контакт. В началните варианти пластините са оксидирани, но скоро стават никелирани. В по-дългите линии има по два диагонални отвора върху горната лицева страна на призмата, през която тя може да се закрепи с винт към основата.



Правите линии са 6 различни стандартизирани дължини – от 180 до 22,5 мм.
Кодовете им започват с 51хх. Има и права захранваща линия с дължина 180 мм.
Кривите линии са 2 основни радиуса -  R1 – 360 мм и R2 -  437.4 мм. Пълен кръг от двата радиуса се прави от 12 релси. Освен тях има и по-малък радиус – 286 мм, който се води „индустриален”. Кръг от него се прави с 8 релси. Кривите R1 имат кодове 51хх, от R2 – 52хх. Индустриалният кръг е само от един модел релси, които имат код 5120. В R1 има 3 дължини криви линии плюс една захранваща от най-дългите. В R2 има 4 дължини. В правите и кривите има и специални контактни линии. Има два модела кръстачки, два модела отбивачки, малки изравнителни и изолаторни линии. Има и електрическа откачвачка със сигнализация.



Стрелките са съобразени с двата радиуса. В R1 има обикновени ръчни и електрически стрелки и само електрически стрелки в завой и английска стрелка. В R2 има само обикновени стрелки и английска стрелка, както и тройна стрелка, като всички са електрически  Отклонението в R1 е на 30 градуса, а на R2 – на 24 град. За да не се получава късо съединение в стрелките, върховете на третата релса са с постепенно увеличаване на височината си и стават забележими, но целта е плъзгача да мине над основните релси без да се допре с тях.
Към профила има и няколко модела семафори, светофари – със и без линии с изолирани участъци за реално спиране на влаковете.
Системата разполага и с действаща контактна мрежа, съставена от стълбове и мрежови елементи, които се закрепват към призмата и по този начин се застопоряват без друго укрепване. Контактната мрежа е доста груба в началото и нереалистично изглеждаща, но затова пък е много здрава и износоустойчива. С годините тя е усъвършенствана – по-тънки мрежови елементи.
Още тогава съм системата има локомотивно депо с обръщател, електрически бариери и електромагнитен кран за товарене на железни товари.

   Предимства на системата.
   Трирелсовата система осигурява многоточков контакт и отлично токопренасяне и токоснемане. Използването на вградена призма допринася за по-малкото замърсяване на трасето /отчасти/ при поставянето му на пода, както и възможност под линията да бъдат скрити кабели и разни допълнителни модули. Самият метален профил създава резонаторна кутия, която усилва звука от преминаващия влак /особено при твърд под – паркет, ламинат, теракот/ и се определя като първи опит за пасивно „озвучаване” на макета /все пак става въпрос за средата на 20-ти век/. Използването на малки радиуси намалява значително нужното място за нареждане на трасе /било на пода, било на макет/маса/. Качеството на изпълнение е много добро. Неслучайно голяма част от по-старите моделисти продължават да използват тези релси, което е потвърдено официално от Мерклин. Поради този факт целият подвижен състав задължително се тества и върху трасе с М профил. Освен това Мерклин продължава да произвежда преходни линии между М, К и С профилите.

   Недостатъци на системата.
Визуалното оформяне на системата не е добро, призмата е груба, без детайли. Основно е наблегнато на безотказната работа /типично по немски/. Дори и след модернизацията профилът остава с недобър вид, но от друга страна не бива да се сравнява с съвременните релси, произведени примерно след 2000 г. Използването на малки радиуси пести място, но визуално подвижният състав изглежда твърде „начупен” в завоите, особено дълги вагони. Проблем в някои модели създава и малкият радиус R1 – при многоосни парни локомотиви. Немалка част от моделистите не харесват шума,  усилван от призмата – за тях през годините е пусната специална профилна подложка, която да поглъща шума. Но като цяло М профилната система е по-шумна от безпризмените релси. В стрелките върховете на третата релса са доста видими.

През 60-те години Мерклин пуска и „олекотена” версия на М профила. Това е серията "Примекс" /Primex/. Реално това е разновидност не само на релсовия път, а и на подвижния състав. Не разбрах кога е спряно производството й, но най-вероятно е в средата на 90-те години на 20-и век, когато е спряно и производството на М профила.
Разликите не са големи, поне в релсовия път. Primex релсите са напълно съвместими с М профилните – еднаква ширина на призмата, височина, профил и височина на линиите, щифтове, конструкция, щифтове. Дължините и радиусите на линиите са същите. Самата ламарина на призмата е малко по-тънка – по-лека и по-слаба на механични въздействия, имитацията на чакъл е с дребни пъпчици, а цветът е равен светлосив. Стрелките нямат електрическо задвижване, само ръчно. Трансформаторите са по-малки на размери /съответно мощност/. Реално серията е напълно работоспособна, но е предназначена за най-ниската възрастова група моделисти – от 3 до 7 години. Освен това Примекс продуктите са се продавали в неспециализирани хоби магазини – супермаркети, бензиностанции и пр. В подвижния състав положението е различно. В началото нивото им е било много ниско – предназначено за детска играчка и „зарибявка”. С течение на годините детайлността  и окомплектоването се приближават до тези на истинските модели на фирмата. В момента серията Примекс е заменена със серията „Моят свят – My world” и отново е насочена към възрастова група 3-10 г.

Релсов път M-Gleis Primex


Съвместимост между стандартен М профил и Примекс
1 ред – съединени прави линии М профил
2 ред – съединени прави линии М профил и Примекс
3 ред – съденинени линии Примекс
Най-долу – изглед на две съединени линии и стрелка от долната страна на призмата


Каталог на линии в М профил – M-Gleis
http://www.picbg.net/u/53119/60850/824838.pdf

Схема на голям макет с М профилни линии, взет от годишен каталог на Мерклин 1971 г.
http://www.picbg.net/u/53119/60850/824837.pdf
 
Обезшумяващи подложки за М профилни релси.


http://www.picbg.net/u/53119/60850/824843.pdf

[Best Ripper]

Следващата част е за актуалния все още К профил на Мерклин /K-Gleis/.

На снимката са показани използваните в момента три профила.


Разликите между К и М профилите са повече от видими. К профилът няма вградена призма и прилича на релсите на другите производители. Разликата е отново само в наличието на „трета релса” – черните пъпки по средата на всяка траверса. От самото си създаване през 1969 г. профилът е с пластмасова траверсна скара – за разлика от М профила тук третата релса не е по дължина на линията отдолу, а е оформена като решетка, която е като арматура на траверсите, за да не се вижда между тях. Реално третата релса е залята с пластмаса и е оформена цялата линия. Тъй като траверсите са от изолационен материал, няма нужда да се оставят процепи около всеки зъб, както е при М профила. Цветът на траверсите е черен. Към тях са отлети имитациите на крепежните елементи от реалната жп линия, които служат за закрепване на релсите към траверсите чрез нанизване. За разлика от М профила тук релсите са от плътен материал и са галванизирани. Връзката между отделните звена се прави с помощта на съединителни щифтове със същата форма както при М профила, а третата релса се съединява със специални рамки, която се монтират отдолу и стърчат леко извън релсовото звено – кат.№7595. Чрез тяхното контактуване се предава токът по третата релса.
 

Сравнение на външен вид между К профил на Мерклин и стандартна Роко линия.



Височината на линията е 5,2 мм, като самата релса е 2,5 мм /код 100/, а траверсите – 2,7 мм. Ширина на траверсната скара – 30 мм, междурелсово разстояние – 16,5 мм.

През 1969 г. са пуснати първите три радиуса, които са точно съответствие на трите в М профила. Още на следващата година са пуснати още два по-големи.
Тук “индустриалният” R0 e 295,4 мм, R1 – 360 мм, R2 -  424,6 мм, R3 – 553,9 мм и R4 – 618,5 мм. Прави впечатление, че радиусите могат да бъдат разделени на две групи – малки и големи радиуси с ясно изразено отстояние между тях от 129,3 мм. Както и при М профила в R0 се прави кръг от 8 линии, а във всички останали – от 12. В последните години беше пуснат и R6 – 902,4 мм.

Класическо трасе на Мерклин в К профил.


Обозначението на релсите е с 4-цифрен код 22хх /преди 1980 г. са били 21хх/. Трета цифра определя линията:
0 – права линия
1 – крива линия R0
2 – крива линия R1
3 – крива линия R2
4 – крива линия R3
5 – крива линия R4
7 – крива линия R6
Правите линии са около 10 различни дължини – от 217,9 мм до 22,5 мм, като за стандартна е приета линията с дължина 180 мм. Освен тях има и флекс линии с дължина 900 мм – кат. № 2205. За връзка с другите два профила се произвеждат и преходни прави линии – към М профил линия кат. № 2291, а към С профил – кат.№24922. И двете са с дължина 180 мм.
В кривите линии в най-малкият радиус отново има само един размер линия, а в другите – от три до пет дължини.
         Стрелките са съобразени с радиусите. Те са с две основни ъглови отклонения – 22,5 градуса и 12,5 градуса. От първите има електрически и ръчни, английски стрелки, кръстачка /има и кръстачка на 45 град./. Стрелките в завой са на R1 и са електрически.
Във втората група има електрическа тройна стрелка, а обикновени и английската са ръчни заводски с възможност за добавяне на електромагнитен механизъм.

Снимка на електромагнитен механизъм за стрелка в К профил – кат.№7549.


Постепенно повдигане на върховете на третата релса в стрелка в К профил, за да може плъзгача да мине над релсата. Заб.: Стрелката е допълнително преправяна за добавяне за друга функция.


Подобно на механизмите на други производители и поради липсата на призма механизмът е направен за странично монтиране до стрелката. През 70-те до 90-те години електромагнитните механизми са били вградени към стрелките. В последните години се пуснаха в продажба и стрелочни фенери, както и специално преходно устройство за монтаж под плот /при макет/ - кат. 7547 и 7548 съответно.
Към релсовата система има отделна контактна мрежа, съобразена с релсовия път, така че основите на стълбовете да бъдат застъпени от него и да не се обръщат – фактически разликата е само в стълбовете, жиците на мрежата са еднакви. Голяма част от допълнителните аксесоари, сгради, светофари и т.н от М профила могат да се използват и тук.
       От 1970 г. Мерклин започва и продажбата на т.нар. „разширяващи сетове”, съставени от релси и стрелки. Това е част от програмата на фирмата за привличане на децата към ЖП моделизма и въпросните сетове са вързани към стартсетовете. Програмата е от 5 различни сетове, наречени с буквите K,O,M,B,I = KOMBI.
   Сет K е фактически сетът с релси, който се продава заедно с подвижния състав и захранване като основен стартсет – той има няколко разновидности, като най-елементарната е проста елипса, а най-сложната – с 4 или 5 стрелки /от големите стартсетове с по 2 композиции подвижен състав/. Другите 4 сета с номера от 29815 до 29818 вкл. съдържат различни комбинации от стрелки, релси, отбивачки, захранващи линии и др. Стрелките са с ръчно задвижване с възможност за добавяне на електрическо. Кривите са от R1 и R2. С помощта на сетовете могат да се изградят нелоши начални трасета.

Като недостатъци на системата се отбелязват невъзможността линиите да се запояват, опасност от лесна повреда на рамката на третата релса, както и проблем с механизма за обръщане на стрелките /зацапва се/.

Описания на сетовете от поредицата КОМБИ и трасета с тях.
http://www.picbg.net/u/53119/60850/824853.pdf
http://www.picbg.net/u/53119/60850/824854.pdf

Актуален каталог на Мерклин в К профил – K Gleis.
http://www.picbg.net/u/53119/60850/824852.pdf

[Best Ripper]

       Най-новият профил на Мерклин е С профилът – C-Gleis. За първи път той е представен през 1996 г. като продължение на класическия М профил на фирмата.

Сравнение между C и K профили на Мерклин.


   С-профилът на Мерклин се явява връх на фирмата в дългогодишната й практика. Външният вид бележи качествен напредък по отношение както на по-реалистично и детайлно отражение на истинските ЖП линии, така и като конструкция и технология. Металната призма е заменена с пластмасова, която е със много добро релефно покритие, имитиращо чакъла на реалната призма /естествено става въпрос за състояние на призмата в държавите с поддържани ЖП трасета, а не българските/. Цветът на призмата е тъмносив. Третата релса отново е в класическия си вид по дължина на линията /както в М профила/, чиито оксидирани върхове плътно минават през средата на всяка траверса. Релсите са плътни и галванизирани, с Т-образен профил и височина 2,3 мм /код 90/. Ширината на траверсната скара е 27 мм, траверсите са оцветени в тъмнокафяво. Призмата е равнобедрен трапец с основа 40 мм / с 2,5 мм по-дълга от М профила/, горна основа – 28 мм и обща височина /призма+релса/ - 10,3 мм /с 0,7 мм по-ниска от М профила/. Междурелсово разстояние – 16,5 мм.
    Уникалното на системата е свързването на линиите една към друга. За разлика от другите системи /със или без призма/ С-профилът на Мерклин се различава по липсата на класическите съединителни щифтове. Да, няма! Цялата електрическа и механична връзка се прави от долната страна на призмата. От горната страна двете релси се допират една до друга, без реално да са свързани. Чрез специална патентована система от пластмасови водачи и електрически контакти, се осигурява 4 точково заключване на звената едно към друго, което осигурява много добра механична устойчивост на връзката и електропреносимост. Системата е така направена, че релсите се сглобяват една към друга винаги точно и без разминаване. Изключено е съединителният щифт да не попадне на правилното място, както често се случва в другите системи, което води до вертикално разминаване на линиите и образуване на ръб – просто защото щифтовете ги няма. Ликвидиран е и другият много опасен момент – повредата на въпросните щифтове, от които зависи както механичната здравина на връзката, така и токопредаването. Благодарение на хитроумната система разглобяването е без никакви проблеми, дори може да се върши от съвсем малки деца без родителски надзор. Единственото общо с другите системи е, че релсите се свързват чрез хоризонтален натиск една към друга. За разлика от другите системи линии, където разглобяването става само с дърпане на линиите в противоположни посоки, тук това става изключително лесно и безаварийно чрез завъртане на крайната линия хоризонтално в една посока, както и чрез повдигане на крайната нагоре! Естествено, може да се разглобят и чрез дърпане в срещуположни посоки, но това е на практика най-трудно, тъй като в тази посока снадката е по-здрава за осигуряване на стабилност на връзката.

Изглед на релси С профил.


Изглед на релси С профил отдолу /несъединени/


Изглед на релси С профил отгоре /съединени/


Изглед на релси С профил отдолу /съединени/


Разглобяване на релси С профил чрез странично завъртане.


Разглобяване на релси С профил чрез повдигане /сгъване/.


Изглед на стрелка в завой кат.№ 24672 отдолу със заводски монтирани цифров декодер №74461 и електромагнитен механизъм № 74491.


Права релса № 24188 с монтиран защитно-филтриращ модул № 74046 за аналогово управление.


Захранваща линия 24088 за включване на Мобилна централа 60652 към С профил.


Дясна стрелка кат. № 24612  в С профил на Мерклин. Виждат се идеално зъбците на третата релса и тяхното постепенно удължаване за повдигане на плъзгача.


Релси тип Geoline на Роко за сравнение с С профила на Мерклин. Както се вижда, свързването им няма нищо общо.







Добре се вижда, че в С профила на Мерклин може без никакви трудности да се прокара дублиране на захранването /препоръчано от всички производители/, което да е напълно незабележимо, както и да се направят необходими изводи към външни модули, докато при линиите на Роко е невъзможно – отдолу при тях няма никакви електрически изводи, свързването на линиите е с класически щифтове в пластмасови легла-водачи.

Релсовият път е с кодово обозначение 24ххх – 5-цифрено. Отдолу на всяка линия са обозначени последните три цифри от кода за по-бързо определяне. При правите линии последните три цифри означават дължината на релсата в мм /закръглено/. Тоест, код 24188 означава права линия с дължина 188 мм, код 24094 означава права линия с дължина 94 мм /изравнителна/. Всяка по-дълга линия има два замаскирани отвора за закрепване към основата чрез винт за дърво, както и по няколко прикрити странични процепа за извеждане на кабели при нужда. Въпросните отвори се разкриват само при необходимост. За връзка с другите профили се произвеждат преходни линии – към М профил права линия с кат. № 24951 и към К профил права линия с кат. № 24922.
Кривите линии са общо 6 радиуса – от R1 до R5 плюс R9. Тук „индустриалният” R0 вече го няма. От всички радиуси кръг се прави с 12 релси. За прегледност и по-бърза  ориентация са въведени и цветни кодове за тях.

R1 – 360 мм /цикламен/
R2 – 437,5 мм /зелен/
R3 -  515 мм /жълт/
R4 -  579,3 мм /виолетов/
R5 -  643,6 мм /сив/
R9 - 1114,6 мм /тъмносив/



При кривите линии третата цифра означава радиуса, а последните две – завоя в градуси, които тя прави. Тоест, код 24330 означава крива линия R3 с 30 градуса завой. /Завой на 90 градуса = 3 релси по 30 градуса или 6 релси по 15 градуса/. За разлика от другите два профила тук разстоянието между петте радиуса е почти еднакво, което позволява да се направят до 5 концентрични кръга или 5 успоредни трасета.

Стрелките са с основни ъгли на отклонение 24,3 градуса и 12,1 градуса. От първия тип има обикновени, тройни, английски стрелки и стрелки в завой. От втория има само обикновени. Заводски всички стрелки има ръчни механизми за обръщане, които не се налага да се демонтират при електрифицирането на управлението им. Тоест, ако електроуправлението отпадне по някаква причина, временно може да превключвате стрелката и ръчно. Електрическото задвижване на всички стрелки става с един стандартизиран електромагнитен механизъм с кат. № 74492 /стар модел 74490 и 74491/, който се монтира под призмата към механизма за ръчно задвижване /за тройната стрелка са нужни два такива/. Електромагнитният механизъм има крайни изключватели и се ползва и за аналогово, и за цифрово управление. При цифрово управление се ползват външен декодерен блок k83 /4 декодера в обща кутия – кат.№ 60830/ или индивидуален декодер за монтаж под линията – кат. 74461 /предишен модел 74460/. За тройна стрелка се ползва специален двоен вграден декодер – кат. № 74465.  Предлага се и модул стрелочен фенер – кат. № 74470.

Декодер №74460 за монтаж към стрелки в С профил.


Подобно на К профила и тук има сетове с релси и стрелки за разширяване на стартсетовете. Тук те просто са номерирани от C2 до C5 /кат. № 24902-24905/. Напоследък се предлагат и сетове релсов материал + подвижен състав/инфраструктура.
Сет С е в няколко варианта, като чистото С е само една елипса, а другите са с 1-5 стрелки. Тези сетове се водят за детската група – от 3 до 10 г. и са под името „My world – Моят свят”. Кривите релси са от R1 и R2, стрелките са с отклонение 24,3 градуса и без електрическо задвижване. Всички неща са абсолютно съвместими за по-нататъшно включване в профи серията.

Каталог на Мерклин с разширяващите сетове С2-С5.
http://www.picbg.net/u/53119/60850/824889.pdf

Трасета със сетове в С профил.
http://www.picbg.net/u/53119/60850/824890.pdf





Като недостатъци на профила някои моделисти посочват невъзможността линиите да се запояват. При наличието на пластмасова призма запояването не е желателно, тъй като то може много лесно да увреди призмата. Като неразделна част от системата за свързване са езици за кабелни обувки, които са на двата края на всяка по-дълга релса. Те дават отлична възможност както за включване на различни модули и устройства под линията, така и да се дублира захранването /въпреки отличното токопредаване Мерклин също препоръчва дублиране на захранването през няколко релси/. Като друг визуален недостатък се посочва малко тясната траверсна скара, която е с 3 мм по-тясна от тази в К профила – вероятно тук е леко стеснена за получаване на малко по-малък наклон на призмата. Наличието на призма също води до увеличаване на шума и грохота от движението на моделите /подобно на това в М профила/, особено при твърда основа – паркет, ламинат, теракот, мрамор, дървени плоскости и др. Засега не се произвежда обезшумяваща подложка. Поради масовото използване на различни електронни устройства под линията, както и преместването на механичните и електрически връзки отдолу, е невъзможно и поставянето на такава подложка в самия профил. От Мерклин препоръчват използването на стиропорни и коркови ленти, които се продават отделно от други фирми.

Актуален каталог на С профил на Мерклин.
http://www.picbg.net/u/53119/60850/824891.pdf

Благодарности на Boris-2-12-4 и liro за помощта.

[Best Ripper]

Цветни С профилни линии...

[zazo]

Венци, тия са баш като за теб. Няма опаснот и капчица риЪлизъм да се промъкне незабелязано. 

[fpk1999]

Кефят ме жълтите.Сериозно!
Да не би тези релси да са за подземната част на макета?

[Best Ripper]

zazo, би ли превел на български какво искаш да кажеш, че нищо не схващам от написаното ти...

fpk1999, интересно откъде ти дойде таз гениална идея с подземията... Сигурно в тъмното виждаш цветове???

[fpk1999]

Всъщност идеята беше точно,че не се виждат цветовете,нали са в скритата част.Ако някой иска цветни релси на макета,обаче държи да е реалистично поне видимото,цветните може да са в скритата част.
Ама нали пък човекът трябва да ги вижда и да им се радва...
Не знам.

[widowmaker]

   Всеки грамотен, повтарям ГРАМОТЕН електротехник знае, че в променливотоков режим по една жица със сечение 1 кв. мм номиналното натоварване /тоест, максималното допустимо натоварване, при което кабелът не се нагрява/ е грубо 2 киловата! 2000 вата делено на 230 волта прави приблизително 9 /ДЕВЕТ/ ампера ток! Митко, искрено ще ти се зарадвам и ще те призная за гений, ако успееш да прекараш същия ток/мощност в правотоков режим!!!! НО.. без разни преобразуватели, електроники и прочие...

9 ампера на кв. мм. е сериозна стойност! Ама много сериозна!
При изчисляване на трансформатори, максималният ток през намотката се приема 2,5А/кв. мм. и в никакъв случай не надвишава 3А/кв. см.,
освен ако не сме решили вместо трансформатор да правим котлон.

Явно повечето техници сме неграмотни, щом не успяваме да пуснем 9А/кв. см. ток без да предизвикаме пожар
185кв. см. кабел след 2-3 часа работа при ток от порядъка на 450-500А (т.е. под 3А/кв. мм.) се нагрява до около 90-100 градуса,
лично съм го пробвал многократно.

Загубите при променлив ток ВИНАГИ са по големи, сравнени с тези при правия.
Единствената причина за налагане на променливия ток е лесната му трансформация както по отношение на ток и напрежение посредством трансформатори,
така и трансформирането му отново в механична енергия, посредством променливотокови мотори.
Не случайно най модерните далекопроводи се правят правотокови, което обаче е възможно със съвременните технически средства - мощни инвертори,
управлявани от сложна електроника (нещо, което го е нямало преди повече от 100 години), което обаче оскъпява инсталацията и не е икономически изгодно за малки разстояния.
За невярващите справка в уикипедия:
http://en.wikipedia.org/wiki/High-voltage_direct_current

[Mixy]

185кв. см. кабел...

Къде се ползват кабели с подобно сечение?!? Това е около 15cm в диаметър...

[bdz43r]

Вадите дискусия от миналата година...
9-10, дори 11 и повече ампера на квадратен милиметър е съвсем нормална плътност на тока и няма никакво значение дали е променлив или постоянен.
При трансформаторите е 2,5 А, защото проводниците са плътно навити и няма условия за охлаждане, но това важи само за малките трансформатори без принудително охлаждане. За мощните плътността е доста по-голяма, защото маслото циркулира между навивките.
За закрити битови инсталации е прието 6-7 А на мм², за открити дори 9-10 А, като по-малки плътности се предпочитат при дълги линии за по-малки активни загуби.
При 9 А открит проводник 1 мм² се загрява едва доловимо.
При нарастване на сечението, допустимата плътност намалява, защото намалява и относителната охладителна повърхност. 185 мм² проводник при 500 А ще се нагрее много, но 10 паралелни проводника по 18.5 мм² ще останат студени.

[widowmaker]

Къде се ползват кабели с подобно сечение?!? Това е около 15cm в диаметър...

Грешката е моя, вместо мм съм написал сантиметри, сега ще го оправя.

@bdz43r:
9-10А/мм² единствено при принудително охлаждане.
Дори маслените трансформатори с принудителна циркулация не се навиват така,
освен ако не се пести място и килограми (естествено при по големи активни загуби).
Последно купувахме 3 фазни 690V 1МW Кюстендилски и 1,5МW на италианците от Elletromil,
и двата не надвишаваха 3,5А/мм², макар, че кюстендилският е маслен,
а италианският с принудително въздушно.
Италианецът е навит с 400мм² шина и при 1200А си грее сериозно.

[podpravka]

задравейте колеги, нямате си представа какво удоволстие да слагаш колкото си искаш обръщателни уши в макета, без да правиш никъде галванично прекъсване и обръщане на полюси. в момента строя макет на три нива, с пет подвижни състава и като се замислих комбинациите и посоките по които ще вървят са толкова, че докато се повторят отдавна ще съм забравил наалото

да поясня, строя макет в MERKLIN, старата класическа схема - AC-мотор и реле за обръщане на посоките. модифицирал съм някои неща описани в темата ми и в представянето. третата релса е гениално решение за моделчета по отношение на свобода на схемното решение на релсовия път. казвам го като човек колекционирал преди години в ТТ източногерманско.

поздрави рипър