Автор Тема: "Пруски" Т3 в България.("Preußischen" T3 in Bulgarien)  (Прочетена 13851 пъти)

pach

  • Trade Count: (37)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10652
  • Рейтинг: 717
  • "Малко се пие в тая държава!"
    • За моделизма
bg&flag

        Във връзка или пък не, с най-топлата тема http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,4299.0.html
чак жареща до червено, се сетих за един малко известен факт за употребата на парната тяга в България. Факт, който някои не го забелязват въобще, други не смеят да го коментират,  а трети като многоуважаемият инж.Димитър Деянов, просто не отбелязват. И то напълно логично, защото става въпрос за малък парен локомотив , ползван доста често у нас, но не в тракцията на БДЖ с която сме запознети благодарение на него, а от частните предприемачи, строили някои от железните пътища в страната ни, или фабрики, пристанища, а може би и мини – тоест организационни системи извън БДЖ, които обаче не са предмет  на търсенията на инж.Деянов.
Както мнозина може би са се досетили, става въпрос за малкия парен локомотив на германските железници (като по общо обозначение) а именно пруския парен мъник  – Т3. Всъщност локомотива е ползван в много страни, между които вече със сигурност може да се наредим и ние. Например в Полша, под тяхното означение TKh1(3F) са позвани най-малко двадесет.


        Първият произведен такъв локомотив е дело на фабрика „Henschel“ през 1882 г. Годината е достатъчна да се предположи че от този модел вече шест години по-късно е бил ползван от предприемача Иван Грозев – строителя на първата държавна железопътна линия открита през 1888 г. Цариброд-София-Вакарел.


     Малко технически данни за локомотива.
Първият е произведен през 1882г от  фабрика „Henschel“. Първоначално за Пруските Кралски железници (K.P.St.E.). Официално общо са произведени 1300 броя. Отделно има още много произведени бройки и за други железници, като Мекленбургските, и Олденбургските, за провинция Брауншвайг и други. Последния е бракуван през 1968г. Тук разбира се не влизат локомотивите които и сега се движат като възстановените музейни или на различните клубове в Европа.


Дължината му според модела ................................  8300 до 8951 мм.
Теглото също...........................................................  28,9 до 31,9 т. 
Натоварване на ос................................................... 10 до 12 т.
Максимална скорост ..............................................   40 км/час.
Максимална мощност ............................................   213 кВт.
 Диаметър на колелата............................................ 1100 мм.
Диаметър на 2-та цилиндъра..................................  350 мм.
Ход на буталата.......................................................  550 мм.
Максимално налягане в котела ............................... 12 bar.
Площ на скарната повърхност................................  1,82 кв.м.
Обща нагревна площ (пещ и тръби).......................  55,67 кв.м.
Воден запас ...........................................................     5 куб.м (1903г)
Въглищен запас ........................................................ 1,9 т. (1903г.)
Спирачната система на  локомотива е от полувъздушен тип (?).

       Тъй като това е началото на търсенията за ползвани такива локомотиви на българска земя, но за сег ане е уточнено с точност кой, кога и от кой модел е купувал за България, може би трябва да отбележим, че след 1904г. фабрика вече „Henschel & Son“ произвежда „усилен“ вариант на локомотива, предназначен именно за промишлени предприятия и пристанища. Ще се върнем по-късно на това. Произвеждан е от 1904 г до 1924г. Ползвали са го доста немски минни предприятия, малки железопътни компании (регионални железници), захарни фабрики и пристанища. Съответно е с малко по-високи технически характеристики:


Дължината му според модела ................................  8700 до 9020 мм.
Теглото също........................................................... 35 т. .
Натоварване на ос................................................... 14 т.
Максимална скорост ..............................................  40/45 км/час.
Максимална мощност ............................................   400-450 кс.
 Диаметър на колелата..........................................  1100 мм.
Диаметър на 2-та цилиндъра..................................  430 мм.
Ход на буталата.......................................................  550 мм.
Максимално налягане в котела ...............................   13 bar.
Площ на скарната повърхност................................  1,6 кв.м.
Обща нагревна площ (пещ и тръби).......................  66,92 кв.м.
Воден запас ...........................................................  4 - 6 куб.м.
Въглищен запас ........................................................ 1,4 -1,6 т.
Спирачната система на  локомотива е от полувъздушен тип (?).
Добавена е и система за управление на въздушна влакова спирачка.

      Тук ви предлагам един епизод от германското предаване „Eisenbahnromantik“, където ще се разходите с един възстановен локомотив Т-3, който е построен в далечната 1901г. времетраене – от началото на клипа  до  5,50 мин.(след това е за едно малко дизелче от същия клуб).Приятен клип с този мъник:

http://www.youtube.com/watch?v=0RMF5JBzMhg

       А който иска да види продължението на „един ден в музея на AHE“, където има и други интересни атракциони за посетителите (дори ръчна дрезина карат) нека си изгледа и втората част на филмчето:
 
http://www.youtube.com/watch?v=tnkz-F_SsKE

 :scratch_ones_head: Пък в България и някои бюрократични среди все още битува мнението, че малките локомотиви
на са достатъчно атрактивни за феновете на железниците. ... щото явно гледат за големите печалби и скорости.
Ето как доста музей и клубове, опровергават това и печелят макар и в пъти по-малко пари, все пак са достатъчно атрактивни!  :sarcastic:

         Още малко технически справки. Котелът  е нитен с обща дължина 3240 мм. Първоначално е бил без парен дом, който е добавен веднага след прототипа. Пещта е медна с размери 1500 мм. Водопадоването става посредством две парнозадвижени всмукателни помпи . Някои от локомотивите са оборудвани  с инжектори. Водният резервоар е монтиран между рамните листа под кабината, като е изпълнен от стоманени листове с дебелина 10 мм. Както става ясн оот таблицата първоначално спирачката е само ръчна, след това се добавя и спирачка тип „Knorr“. Въглищните бункери са различни са от двете страни на котела, като някои благодарение на удължаването си могат да качат почти с 1 т. въглища повече. Доста от моделите не са с монтирана камбана отпред, но пък имат пясъчни сандъци.

Локомотивите от този модел и неговите производни са произвежда от доста фабрики в Европа:
 „Lokomotivbau Hohenzollern" – от Дюселдорф.
 „Borsig Lokomotivwerke” - от Берлин.
„Henschel & Son“ – от Касел.
„Lokomotivwerke Hagans“ – от Ерфурт.
„Maschinenbau Aktiengesellschaft Hanomag” – от Хановер.
„Orenstein & Kopel“ – от Потсдам.
   И още доста други...

       Всъщност нас ни интересуват годините на производство от 1868 до към 1908 г. когато доста български предприемачи са купували от този мъник както за строителството на новите железопътни линии, така и за употреба в захарни заводи, руднични мини и други големи предприятия. Впрочем единствено за фирма „Lokomotivbau Hohenzollern" съм намерил данни от произведени локомотиви за България, като официално отбелязани в нейната история.

Производител..............................   брой
Henschel   .........................................385
MF Karlsruhe  ..................................   10
Hanomag   .........................................106
Union-Gießerei   .................................126
Schichau   .........................................105
Borsig   ...........................................76
Hagans (Wolf)   .................................100
MF Esslingen   .....................................4
Вулкан - Шчечин   .....................  ......30
Schwartzkopff   .............................  ......30
Hartmann   .............................................4
Grafenstaden   .............................   ......93
Hohenzollern   ..............................   .....93
MF Güstrow   ..............................   .......1
Jung   ...................................................73
Humboldt   ...........................................44
Orenstein & Коpel   .....................   ......51
Linke-Hofmann   ...................................10
Freudenstein   .............................   ......13
                       
                         Общо   ...............1354

                      Ето е сравнително кратка и надявам се точна хронология на този модел локомотив:
1881г.  – В Кралската Железопътна Дирекция (КЕД) Бидгошч се прави първият проект дал основите по-късно на пруският локомотив Т-3 известен като „Проект-12“.
1882г. – Първият произведен от „Henschel & Sohn“ в Касел, Т-3 за Кралската Пруска Железопътна Администрация (K.P.E.V.) за употреба в Хановер.
1883г. – Т-3 вече има нова разработка под името „Проект 12 – ІІІ-4е“.
1890г. – Локомотива вече се произвежда с лети стоманине колела заедно с противотежестите.
1893г. – На световното изложение в Чикаго, Т-3 печели награда за „Henschel“.
1895г – Великото Херцогство Мекленбург закупува до 1906г. 61 броя от Т-3.
1898г. – Великото Херцогство Олденбург купува до 1908г. 15 броя от Т-3.
1903г. -  Хановерската фабрика Ханомаг, пуска в производство „усилен“ проект на Т-3, като „Проект-12-ІІІ-4Т“.
1904г. – максималната скорост на Т-3 е достигнала 50км/час.
1906г. – На изложениете в Милано Т-3 получава клапаново разпределение.
1906г. – Вече са произведени  1345 локомотива от различните модели и фабрики.
1910г. – Закупен е последния произведен от пруската серия локомотив.
1911г. – доставине още три броя от Т-3 от Orenstein & Коpel.
1913г - локомотиви от лекия модел (бромбърг) с №№6135 и 6141 са сдвоени, като изълнението на проекта е възложено на фирмата   „Cassel“.
1916г. – за улеснение на железопътните връзки между Германия и Швеция, на последната са предадени 8 бр. Т-3.
1920г.  – в новосъздаденото DRG, машините от модел Т-3 наброяват внушителните 587 броя.
1924г. - Последният изграден от  модел „Проект 12-ІІІ-4е“ отива в Италия, за  Alta Valtellina Ferrovie.
1925г. – при преномерирането на серийте, Т-3 са включени като локомотивите серия BR-89.7.
1940г. – в Нарвик все още се ползва машината BR-89.7250
1943г – в помощ на BR-98, в голям рудник в Германия, освен BR-89.7533, са запалени отново още две Т-3.
1950г – в ГДР са присвоени истинските номера н амалките прусаци под общата сериа BR-89.6
1954г. – Луксембъргската железница взима заема от DB, BR-89.7566 , работил до март 1955г.
1961г. – DB запазват на съхранение няколко локомотива в Касел и Дуисбург.
1962г. – Снабден с триосен тендер е  BR-89.6009. Снабдени с такива тендери са още три броя.
1967г – Пребоядисан е BR-89.6225 за снимки.
1971г – BR-89.6009 все още е в движение.
1973г. – в разгара н апетролната криза музейният локомотив BR-89.7159  e временно командирован в стоманодобивното предприятие „Südwestfalen AG Hüttental Geisweid“
1979г. – бракуван е последния използван до тогава локомотив Т-3, който е работил в захарната индустрия.

Малко парни локомотиви по света, могат да се похвалят с такава дълга история от 97 годишна служба!!!

        Такааа, сега да пристъпим към двете неоспорими доказателства, че този модел (или негови производни) са ползвани поне на две места в България. Едното е снимка от далечната 1905 г. В град Варна при строежа и разширението на пристанището, за транспорт на големитге каменни блокове до самият кей, се е ползвала ето тази машина.
 

        Тя дори си е имала име, което обаче за сега не мога да разчета. Така без да съм специалист бих я определи от типа BR-89.70-77, които впрочем имат най голамя бройка от произведените. Като това е нейният чертеж за сравнение:
 

До тук всичко е достатъчно ясно. Предстоят издирване на допълнителни подробности, като къде, от кога и до кога с аработили такива локомотиви у нас. Колко ли са били закупени за различните цели и какво е станало с тях...макар последното да е ясно – прост оса бракувани и нарязани още в „тъмни“  времена. Те така или иначме не са били на служба в БДЖ, където единствено е имало някакъв ред и съхранена история. И все пак до голяма степен увереност, че са ползвани такива локомотивчета у нас ми дава и още една снимка, собственост на Регионалния Исторически Музей в Кюстендил:
 

     За съжаление снимката освен, че е стара е и с много лошо качество, но все пак основните черти на малкия работяга се различават достатъчно добре, което ми дава основание да го причисля към модел от горе упоменатия тип.
               Всъщност има и още една снимка, която е с грешен адрес и текст, но искам все пак да проверя дали съм прав...и тогава ще я публикувам тук.
         Ами, това е за сега  приятели. В ачалото информацията е доста оскъдна, но все пак трябва да се почне от някъде. Модела е доста приятен и се произвежда в трите основно застъпени мащаба у нас. Останалото е въпроса на интерпретация, към коя фирма или мина в България, да го зачислите когато мъникът попълни вашите домашни железници.

Ползвани материали:
http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:DRG_Class_89
http://de.wikipedia.org/wiki/Diskussion:Preu%C3%9Fische_T_3
http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Prussian_T_3
http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:0-6-0T_locomotives
http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Steam_locomotives_of_Germany
PKP class TKh1‎ (3 F)

Една съвместна публикация с BGTT - http://bgtt.eu/forum/index.php/topic,61.msg1064.html#msg1064

 &bgflag
&bgflag
&bgflag
« Последна редакция: 28 Декември 2015, 09:05:25 от pach »

misan

  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 339
  • Рейтинг: 28
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #1 -: 20 Май 2013, 17:04:43 »
 Изключително интересна информация и снимки.  Локомотивите на българските снимки определено са

Т3 ,които имат страшно много модификации.

Като цяло ,локомотивите Т3 са изключително много разпространени  по  второстепенните  линии в Германия. Впоследствие до средата на 70-те години работят като заводски локомотиви в много индустриални предприятие. Като цяло са много прости,надеждни и лесни за обслужване и ремонт локомотиви.  Например при тях от самото начало се прилага външен пароразпределителен механизъм,докато по това време все още твърде много локомотиви се строят с вътрешен . А това е кошмар,както за обслужване,така и за ремонт. При Т3 неудобство  само представлява загребването на въглища от страничния въглищен бункер. 

Boris 2-12-4

  • Trade Count: (7)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 454
  • Рейтинг: 123
  • Еп. І,ІІ,III; вагонни фабрики; кранове; военни
    • rocklokomotive.blogspot.com
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #2 -: 20 Май 2013, 17:46:50 »
Похвално! Похвално!

Покойният Стойко Алексиев беше започнал сериозно да копае тази тема,
беше и започнал да прави чертежи в 1:20, мащаба в който  работеше през последните години. Помагаха му Данчо Финтата и Стефан Чернев. Говорих със съпругата му, нещата не са у нея. Някой е бил бърз и тих...
Големите авторитети по онова време, въобще не се трогваха от заводски машини...
Това по думите на Стойко. В България е имало поне два типа Пруски Т 3...Пак по негови думи. Търсеше трети тип...

Давай Пламене, дано не си останеш самотна птичка в търсенията си...


 ///А някой хора даже ги имат и в 1:32 (KPEF) и 1:45 (DRG).///


mitko0888

  • Trade Count: (34)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1768
  • Рейтинг: 499
  • H0, еп. II, III, IV, София
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #3 -: 20 Май 2013, 18:41:28 »
Айде бояджиите ... в момента е без пари от тук.
« Последна редакция: 20 Май 2013, 18:43:25 от mitko0888 »

Vlado

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (2)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4789
  • Рейтинг: 287
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #4 -: 21 Май 2013, 11:03:19 »
Уви, и в този случай, аналогично на другите, отнасящи се до аналози на бг машини, има разлики, които не са за пренебрегване, например парният дом е по-назад от този на снимката от "Изгубената България". Няма истинско щастие. Това е!

pach

  • Trade Count: (37)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10652
  • Рейтинг: 717
  • "Малко се пие в тая държава!"
    • За моделизма
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #5 -: 21 Май 2013, 11:44:55 »
Разбира се, че ще е различен, щото е обявен като:
"Dampflokomotive "EA 11" der "Porto di Savona"- Privatbahn (Italien), Epoche III"
А ІІІ-та епоха е доста далеч от нашите.
Всъщност чертежа от горния пост доста добре ориентира, кой точно модел ни трябва ===> поправка!
Той също не отговаря точно на нашите модели (поне Варненския). Издирванет продължава.
Но пък тая цена ..."преглъща" рязането и напасването на парния дом, ако други разлики не се откриват! ;)
Всъщност парния дом направо с целия пръстен трябва да мине една позиция напред ако искаме точност!!! ;)


Не знам Митко какво има предвид ...бояджийте, щото едва ли е бил в по-различни цветове от оригиналните.
Все пак говорим за периода преди 1900-ната година!

Търсим модел максимално близо до първообраза от Прусия №1905:

Но с по-голям парен дом...и вече скрити паропроводи към парната машина :scratch_ones_head:
« Последна редакция: 21 Май 2013, 15:11:51 от pach »

pach

  • Trade Count: (37)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10652
  • Рейтинг: 717
  • "Малко се пие в тая държава!"
    • За моделизма
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #6 -: 21 Май 2013, 15:56:53 »
Съжалявам момчета, без рязане Флайшмански локомотив не става.
Ето всичко от "фамилията Т3" което тази фирма е правила през годините (до 2007) на съществуването си:
http://www.effert.de/index.php?option=com_content&view=article&id=77&Itemid=83
въртете надолу със скрола...

Освен ако фирамат не е произвела още нещо (да кажат нейните фенове) след 2007г.
Така че локомотива предложен от Митко, си остава най-актуален ...но не за боядисване, а рязане!!!  ;D

или това:
Westmodell 89 7263 - Bausatz auf Fleischmann Fahrwerk


Westmodellbausatz + Fleischmannfahrwerk = "Ur T3" in H0

Но с "наставяне" на по-голям парен дом и ...отново рязане, на паропроводите до машината.

Подобно е положението и в ТТ-мащаба. Прави го само JATT, но и той само с рязане става... :(
« Последна редакция: 21 Май 2013, 16:04:40 от pach »

Vlado

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (2)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4789
  • Рейтинг: 287
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #7 -: 21 Май 2013, 17:44:45 »
След това твърде интересно откритие на Пламен аз, разбира се, веднага писах на Деянов, защото кой ако не той би могъл да даде повече информация. Ето и неговия отговор:

"Здравей Vlado,

Темата за парни локомотиви използвани у нас извън БДЖ: от предприемчи по строителството на ж п линии и пристанища, захарни и пивоварни фабрики, каменовъглени и други мини, фабрики за тухли и пр. е интересна но трудна за проучване, главно заради липсата на достатъчно информация. Обект на моите проучвания, както правилно отбелязва в темата за пруската машина Т 3 вашият форумен член, са само локомотивите работили в БДЖ. Отбелязал съм само тези закупени "на старо"от предприемачи след края на строителството и преминали на работа в БДЖ, като например локомотивите 47.13 до 47.18 и др.
Темата за локомотивите извън БДЖ е проучвана специално от Стефан Стоичков, който в две статии: сп. "Железопътен транспорт" - брой 4 / 1994 г. (стр. 27) и брой 1 / 1998 г. (стр. 20) представя откритите при неговите търсения такива локомотиви, включително и няколко машини пруски тип Т 3, в таблици: с данни за производството им, колоосна формула, къде са използвани и каква е съдбата им. Там може да се прочете за най-различни типове машини, закупувани, както казах по-горе, от частни предприятия. Имало е например в захарната фабрика в Долна митрополия локомотив строен за първите парни трамваи в чужбина (той самият прилича на парен трамвай), но закупен и дълги години работи маневра във фабриката.
Според мен е похвално, че има членове на форума с изследователски хъс, с желание за проучване на миналото, защото по този начин може да се открият още неизвестни факти за историята на железниците в България.

Приятен ден: Д. Деянов"

mitko0888

  • Trade Count: (34)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1768
  • Рейтинг: 499
  • H0, еп. II, III, IV, София
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #8 -: 21 Май 2013, 18:27:16 »
Сега остана да прочетем и статиите - и всичко е ОК.

Двете локомотивчета от снимките на Пламен, както и чертежът му от първия пост, са на три различни локомотива, (може би ) варианти на Пруския Т3. Мисля че това добре се вижда по разположението на парния дом и (май) пясъчника.

А пък линка го дадох, за да се похваля (макар и още да не е пристигнал но си го бях поръчал преди този диспут :) ) с този красавец. Гледам че отговаря точн она първата снимка (не БДЖ).
« Последна редакция: 21 Май 2013, 18:34:37 от mitko0888 »

misan

  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 339
  • Рейтинг: 28
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #9 -: 21 Май 2013, 22:27:39 »
Още веднъж благодарности за интересната тема. Беше ми много интересно да видя Т3 с  парна помпа за подаване на вода в котела. Изобщо не съм предполагал,че има такова нещо.

pach

  • Trade Count: (37)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10652
  • Рейтинг: 717
  • "Малко се пие в тая държава!"
    • За моделизма
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #10 -: 22 Май 2013, 10:31:31 »
Цитат на: misan link=topic=4305.msg89290#msg89290 date=1369164459
Още веднъж благодарности за интересната тема. Беше ми много интересно да видя Т3 с  парна помпа за подаване на вода в котела. Изобщо не съм предполагал,че има такова нещо.
Не съм специалист, така че може нещо при превода (аз интерпретирам полученото от гугъл транслатора) да съм объркал... :blush2:
Надявам се да не съм"изобретил" нещо ново и несъществуващо в парните локомотиви. Нямахме ли подобна помпа на първата ни мотриса?
Дори имах съмнения, че правилно съм "схванал" за водния резервоар, че е между рамните листове (дори май те са му и стени)
но след като разбрах за какво са двете тръби пред двата въглищни бункера (от там се налива водата)
и съответно начина за попълване  на водния запас, вече съм по-спокоен, че водния запас на локомотива е в рамата от вътре.


Благодаря на инж.Димитър Деянов, за хубавите и стимулиращи  думи.  :hi:

Очаквам разрешение за публикуването на  две снимки, които намерих съвсем наскоро след началото
на проучванията ми и които са гарантирано на български локомотиви от ранните модификации на Т3.
 
Тези снимки са правени на пристанище Варна, като едната потвърждава нашата снимка от "lostbulgaria"
и за двата наистина български локомотива има конкретни технически данни (от гърба на снимките).
Докато чакам разрешението за публикуване, издирвам историята на пристанище Варна и частните (може би) фирми
които са работели на него. Една от тях е експлоатирала тези два локомотива. Не знам на пристанището дали не е
имало теснолинейни коловози, но изобщо не би ме учудило да се окаже така.
 Има много модификации на Т3, за теснопътни релси.

Така, че както казва и Владо...очаквайте продължение.

Впрочем ето един приблизителен чертеж на нашите машини, поне докато не ги сравним напълно
става за начална информация:

Тук пък има разлика в наклонената задна стена на кабината.

Всъщност подобен на нашите локомотиви дълги години и ползван за индустриален,
на гара Ерфурт-север. Поне на снимките си приличат.

Както и една снимка от площада пред дирекция на железниците на гарата в Хановер,
правена през 1983г. където предполагам, че са произведени и нашите екземпляри  ;) :

от http://www.diehl-j.de

Колкото до Флайшманския показан в липето от Митко - признавам си доста ме изкушава,
но разбрах че точно от тази фирма доста трудно се модифицират моделите...та не знам какво да правя... :scratch_ones_head:

Времето ще покаже как ще развия тази идея... ;D

ПП. Някой може ли да осигури упоменатите два броя на списанието?!?!?! HELP@@@!!!??? :search:
« Последна редакция: 22 Май 2013, 11:19:50 от pach »

misan

  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 339
  • Рейтинг: 28
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #11 -: 22 Май 2013, 12:33:00 »
 Темата наистина е много интересна. Доколкото до парната помпа- няма никаква грешка.  Вижда се на снимката на локомотив 1703. Най вероятно единия подаващ вода  уред в котела е смукателен инжектор,понеже се вижда неговата водоподаваща тръба, идваща от кабината на локомотива,а другия
е парната помпа. 

misan

  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 339
  • Рейтинг: 28
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #12 -: 22 Май 2013, 20:56:25 »
Дали не е възможно  някои Т3  да е бил предвиден да запълни номер 1001 в БДЖ.  Нали това е тайнствения локомотив ,които  е преди  първия локомотив от серия 47 ,които е с номер 1002.

zazo

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2021
  • Рейтинг: 235
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #13 -: 22 Май 2013, 21:40:36 »
Това е доста интересна идея. Много ми допада като предположение. Опасявам се, че само може да гадаем, обаче.

misan

  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 339
  • Рейтинг: 28
Re: Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)
« Отговор #14 -: 23 Май 2013, 00:50:53 »
Още веднъж ще кажа,че темата ми е страшно приятна.

Доколкото Дали някоя Т3  е била тайнствения локомотив-наистина  трудно ще открием истината. Но все пак е доста вероятно-все пак  колосната формула е една и съща,въпреки,че  теглителната сила е доста по малка.