В горния пост предполагам защо локомотивите са с по-малки диаметри на колоосите,
но не съм казал да са ползвани за маневрена дейност на пристанището.
Ползвани са изключетилно при строежа му и както се вижда от снимката,
най-вече за транспортиране на готовите каменни блокове.
Самите блокова са доста високи и за тяхното "формиране" или изработване, което ясно показва,
че са съставни или сглобени, тоест са ползвани различни съоръжения, които може би са имали,
изискване за по-ниски локомотиви.
Но това е само предположение, а не указване, че са ползвани за маневрена дейност в пристанището, след построяването му.
Колкото до това кой и как е строил пристанище Варна, предстои да доуточня и публикувам в някой следващ пост.
(Ще е хубаво и точното има на фирмата строител да намеря!!!) Но ето все пак някои данни.
Всъщност това е бил последния (за съжаление) проект на известните пивовари - братя Прошек.
Те са построили не само първия пивоварен завод у нас (1884), но се знаят и като дарителите-строители на
Лъвов мост (1889) и Орлов мост (1891) . А единия е бил първия стенограф на народното събрание.
Познавал се е лично и работил с Левски, още в годините преди освобождението.
Братята са предложили построяването на паметника на В.Левски.
Георги (Иржи) ПРошек е рабитил и пет години в железницата на барон Хирш.
Осъден на смър от султана, за демонтирането на 200 м релси,
за да не може да бъде подсилена турската войска с още оръдия.
награждаван с най-високите отличия от Царя (Освободител),
Първата електрифицирана сграда в София е била именно пивоварната.
Първата печатница е пак тяхно дело.
Въобще братята имат огромен дан за възраждането на България след освобождението.
За жалост пристанище Варна е последния им проект. Според историята, някои подизпълните са ги подвели,
и кейовата стена се е свлякла още преди завъшването на строежа.
Това поболява Иржи Прошек и той почива на 58 години.
Няколко месеца по-късно от мъка по брат си почива и Богдан Прошек (47).
Събирането на данни за строежа на пристанище Варна продължавам.
Може да изскочат още факти около ползваните съоръжения и локомотиви там.
както и на гара Гебедже (Белослав) където са се правели пристанищните блокове.
...
Нито една от пруските разновидности на Т3 няма диаметър на колелата 970 мм.
А ако искате и американски локомотиви ги наричайте...какъв е проблема - не е ясно?!?!?
Да, темата е наречена "Пруският Т3 в България.(Preußischen T3 in Bulgarien)",
но още в първите изречения е казано че започва издирване и изследване:
...
Както мнозина може би са се досетили, става въпрос за
малкия парен локомотив на германските железници
(като по общо обозначение) а именно пруския парен мъник – Т3.
Всъщност локомотива е ползван в много страни, между които вече със сигурност
може да се наредим и ние.
...
Митко показа по-горе, че независимо от това къде е произведен или експлоатиран,
било то Олденбург или Мекленбург, локомотива се води Т3 - да видим немците какво точно пишат(?):
The Mecklenburg T 3 was a German, goods train, tank locomotive built for the Grand Duchy
of Mecklenburg Friedrich-Franz Railway (Großherzoglich Mecklenburgische Friedrich-Franz-Eisenbahn)
from 1884. Originally designated as the Class XVII it had an 0-6-0 wheel
arrangement and was based on the Prussian T 3.
Което преведено означава:
В Мекленбург T 3 е немски тендерен товарен локомотив,
построен за Великото херцогство Мекленбург Friedrich-Franz ЖП
(Великото херцогство Мекленбург Friedrich-Franz ЖП) от през 1884.
Първоначално е определен като клас XVII, с колосие 0-6-0 изработен на основа от пруския T 3.
В добавка, настоящия собственик на снимките с българските локомотиви прави предположение
че те са изработени във вагоно-локомотивна фабрика "Güstrow".Може би заради сходство във вида им с други от там.
А този град е буквално в центъра на Великото херцогство Мекленбург:
Тоест нищо не пречи въпреки това да твърдят че "локомотива е Т3, изработен на основата на пруския"
и това е съвсем логично - все пак пруския е първият изработен прототип.
ПРи 1354 броя (официално преброени) и над 12 фирми производителки, всичките ги наричат Т3.
Първите са пруски, после следват олденбургски, мекленбургски, баварски (едва ли не) и т.н.
И всичките не само ги наричат Т3, но при организиратено на DRG, ги слагат в една серия.
Нашите локомотиви в 95% си приличат на пруския Т3, а когато един локомотив изглежда като локомотив,
движи се като локомотив и го ползват за локомотив, значи той просто си е ...локомотив.
Който иска може да го нарича "български Т3", макар ние да не сме неговите производители!!!!
За мен те си остават локомотиви Т3, движели се по българските земи. 
