Във връзка или пък не, с най-топлата тема
http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,4299.0.html чак жареща до червено, се сетих за един малко известен факт за употребата на парната тяга в България. Факт, който някои не го забелязват въобще, други не смеят да го коментират, а трети като многоуважаемият инж.Димитър Деянов, просто не отбелязват. И то напълно логично, защото става въпрос за малък парен локомотив , ползван доста често у нас, но не в тракцията на БДЖ с която сме запознети благодарение на него, а от частните предприемачи, строили някои от железните пътища в страната ни, или фабрики, пристанища, а може би и мини – тоест организационни системи извън БДЖ, които обаче не са предмет на търсенията на инж.Деянов.
Както мнозина може би са се досетили, става въпрос за малкия парен локомотив на германските железници (като по общо обозначение) а именно пруския парен мъник – Т3. Всъщност локомотива е ползван в много страни, между които вече със сигурност може да се наредим и ние. Например в Полша, под тяхното означение TKh1(3F) са позвани най-малко двадесет.
Първият произведен такъв локомотив е дело на фабрика „Henschel“ през 1882 г. Годината е достатъчна да се предположи че от този модел вече шест години по-късно е бил ползван от предприемача Иван Грозев – строителя на първата държавна железопътна линия открита през 1888 г. Цариброд-София-Вакарел.
Малко технически данни за локомотива.Първият е произведен през 1882г от фабрика „Henschel“. Първоначално за Пруските Кралски железници (K.P.St.E.). Официално общо са произведени 1300 броя. Отделно има още много произведени бройки и за други железници, като Мекленбургските, и Олденбургските, за провинция Брауншвайг и други. Последния е бракуван през 1968г. Тук разбира се не влизат локомотивите които и сега се движат като възстановените музейни или на различните клубове в Европа.
Дължината му според модела ................................ 8300 до 8951 мм.
Теглото също........................................................... 28,9 до 31,9 т.
Натоварване на ос................................................... 10 до 12 т.
Максимална скорост .............................................. 40 км/час.
Максимална мощност ............................................ 213 кВт.
Диаметър на колелата............................................ 1100 мм.
Диаметър на 2-та цилиндъра.................................. 350 мм.
Ход на буталата....................................................... 550 мм.
Максимално налягане в котела ............................... 12 bar.
Площ на скарната повърхност................................ 1,82 кв.м.
Обща нагревна площ (пещ и тръби)....................... 55,67 кв.м.
Воден запас ........................................................... 5 куб.м (1903г)
Въглищен запас ........................................................ 1,9 т. (1903г.)
Спирачната система на локомотива е от полувъздушен тип (?).
Тъй като това е началото на търсенията за ползвани такива локомотиви на българска земя, но за сег ане е уточнено с точност кой, кога и от кой модел е купувал за България, може би трябва да отбележим, че след 1904г. фабрика вече „Henschel & Son“ произвежда „усилен“ вариант на локомотива, предназначен именно за промишлени предприятия и пристанища. Ще се върнем по-късно на това. Произвеждан е от 1904 г до 1924г. Ползвали са го доста немски минни предприятия, малки железопътни компании (регионални железници), захарни фабрики и пристанища. Съответно е с малко по-високи технически характеристики:
Дължината му според модела ................................ 8700 до 9020 мм.
Теглото също........................................................... 35 т. .
Натоварване на ос................................................... 14 т.
Максимална скорост .............................................. 40/45 км/час.
Максимална мощност ............................................ 400-450 кс.
Диаметър на колелата.......................................... 1100 мм.
Диаметър на 2-та цилиндъра.................................. 430 мм.
Ход на буталата....................................................... 550 мм.
Максимално налягане в котела ............................... 13 bar.
Площ на скарната повърхност................................ 1,6 кв.м.
Обща нагревна площ (пещ и тръби)....................... 66,92 кв.м.
Воден запас ........................................................... 4 - 6 куб.м.
Въглищен запас ........................................................ 1,4 -1,6 т.
Спирачната система на локомотива е от полувъздушен тип (?).
Добавена е и система за управление на въздушна влакова спирачка.
Тук ви предлагам един епизод от германското предаване „Eisenbahnromantik“, където ще се разходите с един възстановен локомотив Т-3, който е построен в далечната 1901г. времетраене – от началото на клипа до 5,50 мин.(след това е за едно малко дизелче от същия клуб).Приятен клип с този мъник:
http://www.youtube.com/watch?v=0RMF5JBzMhg А който иска да види продължението на „един ден в музея на AHE“, където има и други интересни атракциони за посетителите (дори ръчна дрезина карат) нека си изгледа и втората част на филмчето:
http://www.youtube.com/watch?v=tnkz-F_SsKE 
Пък в България и някои бюрократични среди все още битува мнението, че малките локомотиви
на са достатъчно атрактивни за феновете на железниците. ... щото явно гледат за големите печалби и скорости.
Ето как доста музей и клубове, опровергават това и печелят макар и в пъти по-малко пари, все пак са достатъчно атрактивни!
Още малко технически справки. Котелът е нитен с обща дължина 3240 мм. Първоначално е бил без парен дом, който е добавен веднага след прототипа. Пещта е медна с размери 1500 мм. Водопадоването става посредством две парнозадвижени всмукателни помпи . Някои от локомотивите са оборудвани с инжектори. Водният резервоар е монтиран между рамните листа под кабината, като е изпълнен от стоманени листове с дебелина 10 мм. Както става ясн оот таблицата първоначално спирачката е само ръчна, след това се добавя и спирачка тип „Knorr“. Въглищните бункери са различни са от двете страни на котела, като някои благодарение на удължаването си могат да качат почти с 1 т. въглища повече. Доста от моделите не са с монтирана камбана отпред, но пък имат пясъчни сандъци.
Локомотивите от този модел и неговите производни са произвежда от доста фабрики в Европа:
„Lokomotivbau Hohenzollern" – от Дюселдорф.
„Borsig Lokomotivwerke” - от Берлин.
„Henschel & Son“ – от Касел.
„Lokomotivwerke Hagans“ – от Ерфурт.
„Maschinenbau Aktiengesellschaft Hanomag” – от Хановер.
„Orenstein & Kopel“ – от Потсдам.
И още доста други...
Всъщност нас ни интересуват годините на производство от 1868 до към 1908 г. когато доста български предприемачи са купували от този мъник както за строителството на новите железопътни линии, така и за употреба в захарни заводи, руднични мини и други големи предприятия. Впрочем единствено за фирма „Lokomotivbau Hohenzollern" съм намерил данни от произведени локомотиви за България, като официално отбелязани в нейната история.
Производител.............................. брой
Henschel .........................................385
MF Karlsruhe .................................. 10
Hanomag .........................................106
Union-Gießerei .................................126
Schichau .........................................105
Borsig ...........................................76
Hagans (Wolf) .................................100
MF Esslingen .....................................4
Вулкан - Шчечин ..................... ......30
Schwartzkopff ............................. ......30
Hartmann .............................................4
Grafenstaden ............................. ......93
Hohenzollern .............................. .....93
MF Güstrow .............................. .......1
Jung ...................................................73
Humboldt ...........................................44
Orenstein & Коpel ..................... ......51
Linke-Hofmann ...................................10
Freudenstein ............................. ..
....13 Общо ...............1354
Ето е сравнително кратка и надявам се точна хронология на този модел локомотив:
1881г. – В Кралската Железопътна Дирекция (КЕД) Бидгошч се прави първият проект дал основите по-късно на пруският локомотив Т-3 известен като „Проект-12“.
1882г. – Първият произведен от „Henschel & Sohn“ в Касел, Т-3 за Кралската Пруска Железопътна Администрация (K.P.E.V.) за употреба в Хановер.
1883г. – Т-3 вече има нова разработка под името „Проект 12 – ІІІ-4е“.
1890г. – Локомотива вече се произвежда с лети стоманине колела заедно с противотежестите.
1893г. – На световното изложение в Чикаго, Т-3 печели награда за „Henschel“.
1895г – Великото Херцогство Мекленбург закупува до 1906г. 61 броя от Т-3.
1898г. – Великото Херцогство Олденбург купува до 1908г. 15 броя от Т-3.
1903г. - Хановерската фабрика Ханомаг, пуска в производство „усилен“ проект на Т-3, като „Проект-12-ІІІ-4Т“.
1904г. – максималната скорост на Т-3 е достигнала 50км/час.
1906г. – На изложениете в Милано Т-3 получава клапаново разпределение.
1906г. – Вече са произведени 1345 локомотива от различните модели и фабрики.
1910г. – Закупен е последния произведен от пруската серия локомотив.
1911г. – доставине още три броя от Т-3 от Orenstein & Коpel.
1913г - локомотиви от лекия модел (бромбърг) с №№6135 и 6141 са сдвоени, като изълнението на проекта е възложено на фирмата „Cassel“.
1916г. – за улеснение на железопътните връзки между Германия и Швеция, на последната са предадени 8 бр. Т-3.
1920г. – в новосъздаденото DRG, машините от модел Т-3 наброяват внушителните 587 броя.
1924г. - Последният изграден от модел „Проект 12-ІІІ-4е“ отива в Италия, за Alta Valtellina Ferrovie.
1925г. – при преномерирането на серийте, Т-3 са включени като локомотивите серия BR-89.7.
1940г. – в Нарвик все още се ползва машината BR-89.7250
1943г – в помощ на BR-98, в голям рудник в Германия, освен BR-89.7533, са запалени отново още две Т-3.
1950г – в ГДР са присвоени истинските номера н амалките прусаци под общата сериа BR-89.6
1954г. – Луксембъргската железница взима заема от DB, BR-89.7566 , работил до март 1955г.
1961г. – DB запазват на съхранение няколко локомотива в Касел и Дуисбург.
1962г. – Снабден с триосен тендер е BR-89.6009. Снабдени с такива тендери са още три броя.
1967г – Пребоядисан е BR-89.6225 за снимки.
1971г – BR-89.6009 все още е в движение.
1973г. – в разгара н апетролната криза музейният локомотив BR-89.7159 e временно командирован в стоманодобивното предприятие „Südwestfalen AG Hüttental Geisweid“
1979г. – бракуван е последния използван до тогава локомотив Т-3, който е работил в захарната индустрия.
Малко парни локомотиви по света, могат да се похвалят с такава дълга история от 97 годишна служба!!! Такааа, сега да пристъпим към двете
неоспорими доказателства, че този модел (или негови производни) са ползвани поне на две места в България. Едното е снимка от далечната 1905 г. В град Варна при строежа и разширението на пристанището, за транспорт на големитге каменни блокове до самият кей, се е ползвала ето тази машина.
Тя дори си е имала име, което обаче за сега не мога да разчета. Така без да съм специалист бих я определи от типа BR-89.70-77, които впрочем имат най голамя бройка от произведените. Като това е нейният чертеж за сравнение:
До тук всичко е достатъчно ясно. Предстоят издирване на допълнителни подробности, като къде, от кога и до кога с аработили такива локомотиви у нас. Колко ли са били закупени за различните цели и какво е станало с тях...макар последното да е ясно – прост оса бракувани и нарязани още в „тъмни“ времена. Те така или иначме не са били на служба в БДЖ, където единствено е имало някакъв ред и съхранена история. И все пак до голяма степен увереност, че са ползвани такива локомотивчета у нас ми дава и още една снимка, собственост на Регионалния Исторически Музей в Кюстендил:
За съжаление снимката освен, че е стара е и с много лошо качество, но все пак основните черти на малкия работяга се различават достатъчно добре, което ми дава основание да го причисля към модел от горе упоменатия тип.
Всъщност има и още една снимка, която е с грешен адрес и текст, но искам все пак да проверя дали съм прав...и тогава ще я публикувам тук.
Ами, това е за сега приятели. В ачалото информацията е доста оскъдна, но все пак трябва да се почне от някъде. Модела е доста приятен и се произвежда в трите основно застъпени мащаба у нас. Останалото е въпроса на интерпретация, към коя фирма или мина в България, да го зачислите когато мъникът попълни вашите домашни железници.
Ползвани материали:http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:DRG_Class_89http://de.wikipedia.org/wiki/Diskussion:Preu%C3%9Fische_T_3http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Prussian_T_3http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:0-6-0T_locomotiveshttp://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Steam_locomotives_of_GermanyPKP class TKh1 (3 F)
Една съвместна публикация с BGTT - http://bgtt.eu/forum/index.php/topic,61.msg1064.html#msg1064 
