Главен форум | Main forum > Фремо | Fremo
FREMO- стандарти и опериране
emilchaushev:
Започвам темата, защото по отношение на фремо май ентусиазма ни през последните години е бил в повечко.
След посещението на първата истинска фремо среща ми се иска да нахвърлям лични размисли и страсти, за да започнем дискусия в тази посока.
Като начало започвам с ТТ
За мен референтен стандарт, който трябва да се използва това е FKTT. Първата и единствена причина е, че са най-големите, с най много хора работещи по този стандарт. Втората причинае, че този стандарт е най- отворен- тук имам предвид, че за разлика от Забабов, полските и АКТТ, FKTT имат най- малко изисквания към ландшафта.
Относно механичната част и челата, трябва да отбележа, че има разминаване в планинските модули. Нашите са със заобляне, докато при FKTT планинската част е прав наклон http://www.fktt-module.de/de/node/73
Като наблюдение най-предпочитани са различните разновидности на равнинните модули.
Наблюдението ми е, че нашите модули са с по- дълбоки чела, което позволява изработване на релеф по южната и северната страна чрез изрязване. Тази възможност е голям плюс, защото дава възможност за разнообразяване на релефа извън стандартната права.
Краката на модулите.... Тук наистина може да се коментира много. Спрегнатите крака, моито ползваме не видях да се ползват почти никъде. Не знам дали причините се крият в богатия опит на чужденците и препатили от неравни подове са разработили единични крака във вариант на телескопични или просто с възможност за 10 см корекция при фиксация към модула. И двата варианта са с възможност за фина настройка подобна на тази на нашите крака с навиване на пета с резба в основата на краката.
Връзка на модули... Явно е, че на международни срещи винагии ма издънки, къде от незнание, къде от ентусиазъм, къде от непознаване на стандартите... Винаги мушкайте по някоя стяга в багажа, защото модули могат да се връзват и без болтове, а само със стяги, особено ако проектирането на трасето е било кофти, или съседния модул не е стандартен. Тогава стягите осигуряват добра механична връзка, така, че релсата да е годна да превежда подвижния състав.
Относно пиновете, които улесняват фиксацията на челата едно към друго ни се наложи да ги избием да се вържем в общото трасе.
Механичната част е най- леката част и наистина е хубаво да бъдем точни спрямо стандарта.
Електро част.
Както знаете Фремо разрешава единствената връзка между модулите да е с бананщекери само на лява и дясна релса. Забранени са прехвърляне на всякакви други сигнали , като управляващи локонет/експресбус, ~16V за захранване на принадлежности, дори се забранява върху модула да се монтират съоръжения като трансформатори до които достига 220 V, които трябва да седят на земята.
В този ред на мисли, започна да ми просветва защо управлението на стрелките например не е електрическо в голяма част от изработените гари, а се използват механични превключватели. Това обяснява и защо в повечето случаи по гарите липсва входна/изходна сигнализация, която да ес ветлинна или механична. Когато такава има тя се помества в специални кутии и се захранва с отделна инсталация, която е подвижна.
Тук си мисля, че използваните конектори по нашите стандартни са неудачни. Първо, защото се инвестира излишно в многожилни, многожични кабели, без да има гаранция, че проводниците ще се използват. В стандартите са предвидени проводници за локонет/експресбус, което е в разрез със фремо стандартите, където това е отделна мрежа.
Целта на фремо е лесно и бързо изграждане на трасе, особено когато трасето е голямо, без да се създават излишни проблеми и без да се налага те да се търсят и отстраняват, защото това е изгубено време.... Когато имате само два проводника, най- големия проблем е те да са разменени. Ето защо използването на конекторите в нашите стандарти е препоръчително да се спре и/или ограничи. За срещата в Унгария бяха направени преходни конектори DB25-bananschtecker.
Отделно бустери се слагат на всеки 10 модула.
Локонет мрежа.
Едно изключително удобно творение. Използваните локонет боксове могат да се ползват и за експресбус, като си ги караме с мултимаусите.
Ние опитахме да имитираме локонет с тройници за LAN, които са 8 пинови, за разлика от стандартизираните RJ12 конектори и бяхме смъмрени. Старндартите за това са стандарти за да се спазват. Цената на един LN Box е около 9 евро.
Локонет кабелите са ни готови.
FRED/FREDi - разработка на FREMO ма опростена мишка специално за фремо срещи. Всяка мишка се програмира с адреса на локомотива, които ще управлява. Тук проблема е, че се продават само на членове на ФРЕМО, но мисля, че ще намерим начин да си доставим такива. Разбира се, .е ще се изпозлват само на FReMO срещи, за да се избегне инвестицията за централа, модул за програмиране на FRED.
Ландшафт.
Във фремо наблюдението ми е, че се използва предимно късно лято, колкото и да ми харесва пролетта
Ако трябва да коментирам H0 стандарта, то бих казал, че това е моето много голямо разочарование. Разработеното двупътно трасе е в разрез с всякакви фремо стандарти. Двойното трасе трябва да е симетрично спрямо надлъжната ос на модула съгласно стандарта H0-Europe, като ширината на модула се увеличава до 546 мм, с между осно отстояние на релсите от 46 мм.
http://www.fremo-net.eu/index.php?eID=tx_nawsecuredl&u=0&file=uploads/media/FREMO_H0_EU_3_04.pdf&t=1382388343&hash=921339c5ada0197d991f5ed6cfe0c4ce5fc0f913
Приетия национален стандарт може единствено да експлоатира двупътните модули, като еднопътни, като за целта ще пробваме да ги включим в трасе на международна фремо среща в отделен клон и ако не станат да не проваляме срещата. Явно творчеството предните няколко години е било в творчески запек, след като се е стигнало до това положение. КЖМ спира да прави повече двупътни модули поради тази причина, като сътворените остават за клубно трасе, с лимитиране на участие на фремо срещи. Връзката на съществуващите двупътни модули към отделен еднопътен клон ще се осъществява с нов игрек модул. Ще се разработват единствено еднопътни модули.
Подобен коментар бих направил по отношение на електро частта, която като ТТ стандарта експлоатира конектор в разрез с фремо стандартите.
ОПЕРИРАНЕ НА ФРЕМО ТРАСЕ
Моделно време.
Моделното време, по което карахме беше с коефициент 3,5. При този коефициент не се налага да се юркат локомотивите и се кара наистина спокойно, като за новаци. Дори закъснения от час(моделен) могат да се наваксват.. Много важно е при правенето на разписанието да се има оредвид, че моделното време е приложимо само за междугария. За гарови маневри моделното време не важи и за това в разписанието трябва да се правят по- големи прозорци.
Разписание.
Технологията за правене на разписанието е тънка работа. Първо се строи трасето. Измерват се всички междугария с дължините на модулите и се умножават с коефициента на съответния мащаб на трасето. Например при междугарие от 5 метра, в ТТ, това ше отговаря на 600 м реален участък. Това число умножаваме по коефициента на моделно време 3,5 и получаваме 2100 м или 2,1 км. На база разрешената скорост за участъка и конструктивната скорост на подвижния състав се изчислява времето за пътуване. Например ако влака е с максимална скорост 60 км/ч, то междугарието ни от 5 модула/метра ще бъде изминато за 7,35 минути моделно време или 2,1 минути реално (2,1/60 *60= 2,1 минути).
Това правило важи при правенето на разписанието за транзитни влакове, кото се планират първи про правенето на разписанието. Следват локалните влакове.
За влакове, които имат маневрена дейност се калкулират времената за пътуване в междугарията. За маневрите в междинните гари се предвижда реалното време за извършване на маневрите, според това кои вагони къде трябва да се прекомпозират и се умножава по коефициента на моделно време. За да се предвиди необходимия престой в гара с маневра. Едва след това те се напъхват в разписанието между всички други влакове.
За всяка среща се изработва разписание на всяки клон от трасето-в схематичен вид, разписание на всяка гара, разписание на всеки влак. На всяка гара е добре да има разписание на гарата и на клона за да оже да се проследява движението на влаковете. Разписанията на самите влакове се носят от управляващоте влаковете.
Освен разписанията за движение, всяка гара има и разписание за маневрените дейности, ако са предвидени такива при планирането
FRED карти, локо карти
Всеки локомотив, с предварително определен DCC адрес е придружен от локо карта. Тя винаги седи до локомотива, когато той е в начален гаражен модул или в холдъра на съответния коловоз или в управляващия локомотива, когато той е в движение по трасето. Тъй като веки локомотив пък си има FRED, за всяка среща се изготвя FRED карта, която седи на гърба на Фред мишката с информация за управлявания локомотив и пълното разписание на влаковете обслужвани отт ози локомотив в 24 часовото моделно време.
Вагонни карти.
Вагонните карти се разпечатват за всеки вагон, който не влиза в състав на транзитен влак от край до край. Транзитените влакове изискват само Локо карта, която се носи от управляващия. Всички останали влакове се придружават от карта за всеки вагон, които се носят от управляващия влака, заеднос локо картата, и разписанието на влака. При маневрена дейност и откачане на вагони от състава, се предават на гаровия персонал картите на вагоните, които остават на гарата и обратно, вземат се карти на вагоните които се прикачат към състава на влака. Картите важат и за пътнически и за товарни вагони.
Трябва да се отбележи, че картите имат и цветови код, който зависи от администрацията, UIC номера на вагона и разни други неща, но тука имам да чета още.
Карти на товари.
Карането по фремо изисква сценарии. Знае се предварително коя гара какви товари може да обработва, какви товари може да получава и да и зпраща, какато и техните количества. Съобразно с регистрирания подвижен състав се изпработват карти за всички товари, които ще се разменят между гарите. Самоте товари могат да се поставят и изваждат от вагона, за да симулират заетостта на вагона. Всяка карта на товар описва изпращаща и получаваща станция, вида на товара и неговото количество.
Всички карти седят в холдъри към гаровите/гаражните модули, а FRED устройствата в холдъри за такива устройства.
За финал бих искал да обявя, че КЖМ започва работа по модули в мащаб N, като изцяло и без никакви национализации и изменения приема най- разпространения стандарт в Европа N-RE. Стандарта е наличен на немски, английски и шведски и за сега няма да се превежда и ще се ползва в оригинал. Единствената разлика със стандарта, която ще се допусне е възможността за експлоатация на DCC и DC.
pach:
--- Цитат на: emilchaushev link=topic=4411.msg92052#msg92052 date=1382299557 ---...
След посещението на първата истинска фремо среща ми се иска да нахвърлям лични размисли и страсти, за да започнем дискусия в тази посока.
...
--- Край на цитат ---
Похвална инициатива, в духа на форума. Надявам се, че ще стане истинска дискусия а не .......................
Нататъка за по прегледно и бързо, ще копирам само отделни изречения от изложението на Емчо,
за да се включа с допълнения и уточнения с наличната и до сега информация.
"За мен референтен стандарт, който трябва да се използва това е FKTT. Първата и единствена причина е, че са най-големите, с най много хора работещи по този стандарт. Втората причинае, че този стандарт е най- отворен- тук имам предвид, че за разлика от Забабов, полските и АКТТ, FKTT имат най- малко изисквания към ландшафта."
Модулите по BGTT са направени доста по-универсални като в добавка на отворите за този стандарт - FKTT, има свързавщи отвори и по другите два най-разпространени стандта - AKTT и Zababov. За останалите "проблеми" при свързване например с полски модули, сме оставили възможността давани от FREMO стандратите, които препоръчват и допускат направата на тъй наречените "преходни модули" като най-малката препоръчителна дължина на такъв модул е 300 мм. Счита се че при минимални разлики в съединяваните модули, тези 300 мм са достатъчни да бъдат с различни чела и достатъчно близки релсови трасета за коригиране.
Логично всяко чело е по съответния стандарт за модулите при които прави този преход. Но обикновенно преходните модули се правят с дължина около 900 мм. Тогава дори ландшафно може да бъдат "слети" две системи.
Чрез такива преходни модули и ползването на два проводника с бананщекери практически всички системи стават съвместими.
В тази светлина FREMO стандарта наистина е най-отворения към всички. (все пак той е майката в началото)
"Нашите са със заобляне, докато при FKTT планинската част е прав наклон http://www.fktt-module.de/de/node/73
Като наблюдение най-предпочитани са различните разновидности на равнинните модули.
Тук стандарта ни позволява да правим каквото на нас ни харесва. Още повече че немците явно предпочитаа по-плоските модули,
защото ги правят бързо, евтино и най-вече за каране. Докато нашите винаги са част от вътрешна (клубна) система и в тази връзка ние си ги правим с къде повече ландшафт и други подобни "екстри". Типичен немски модул е плосък, с трасе и едни ливади, като често не слагат дори едно дърво или храсче в добавка. Но този модул е свързващ (междугарие) и там само се кара.
На нас в България винаги ни се иска да имаме нещо повече по модулите, като на някои от тях дори успяваме да се "олеем" с прокалено много ландшафт, фигури, превозни средства и инфраструктурни сгради, тоест почти стигаме да самостоятелни диорами, та чак изглеждат претрупани.
Може да са ни претрупани малко, но на нас си ни харесват такива и може би за това всъщност представените модули са се харесали и на чужденците от Темофеста. За какво точно е дадено трето място на модулите на КЖМБ се надявам да разберем допълнително.
За краката на модулите - системата е отворена и всичко наистина е въпрос на натрупан опит.
Това за стягите е многофункционалното решение и наистина е добро попадение и напътствие.
Пиновете за фиксация на модулите са си наша българска разработка, доказала своята ефективност в наши условия
още с първите модули в Н0 и сега в BGTT, също върши перфектна работа. Логично е да бъдат демонтирани при липсата на прехидни модули за вклучване в други системи. В BGTT има идея да ги направим на пружини (плоски пластини отвътре на челата),
за да може автоматично да се "прибират" при натиск отвън. Така ще се избегне разбиването на челата при "избиването им" всеки път когато няма в наличност преходен модул.
Електро част.
Както знаете Фремо разрешава единствената връзка между модулите да е с бананщекери само на лява и дясна релса. Забранени са прехвърляне на всякакви други сигнали , като управляващи локонет/експресбус, ~16V за захранване на принадлежности, дори се забранява върху модула да се монтират съоръжения като трансформатори до които достига 220 V, които трябва да седят на земята.
Системата по стандарта на BGTT е направена така, че има такова прехвърляне на сигнали само в рамките на "нашите" модули.
Платка BGTT-М практически е изключително многофункционална, като позволява само с едно превключване на ключетата, при предварително направени връзки от клеморедите и до съответните връзки (били те релсови или други) да се получи именно изолирано управление извън побългарения вариант "рекордомани", тоест свързването чрез "два проводника с бананщекери".
Същото се отнася и за частта с конекторите за ExressNet или LocoNet. Всичко е въпрос на реализация от тези конектори (със съответния брой пинове) до клеморедите на платката и/или преходници до конекторите за нашата система на управление.
Всички проводници от системата на BGTT се ползват в един или друг случай, но е вярно щото не са по FREMO-стандарт. Те са приложени в кабелната форма на модулите по съответния стандарта на NEM. Именно за това са предвидени споменатите ключета на универсалните платки BGTT-M, за да става лесно преминаването от една система в друга.
Разбира се всеки моделист (и клуб) е свободен сам да решава как точно ще реализира модулите си.
От BGTT e дадена възможност за универсалност, подобно на челата ни, която обаче в никакъв случай не е задължителна.
Локонет мрежа.
Едно изключително удобно творение. Използваните локонет боксове могат да се ползват и за експресбус, като си ги караме с мултимаусите.
Ние опитахме да имитираме локонет с тройници за LAN, които са 8 пинови, за разлика от стандартизираните RJ12 конектори и бяхме смъмрени. Старндартите за това са стандарти за да се спазват. Цената на един LN Box е около 9 евро.
Локонет кабелите са ни готови.
FRED/FREDi - разработка на FREMO ма опростена мишка специално за фремо срещи. Всяка мишка се програмира с адреса на локомотива, които ще управлява. Тук проблема е, че се продават само на членове на ФРЕМО, но мисля, че ще намерим начин да си доставим такива. Разбира се, .е ще се изпозлват само на FReMO срещи, за да се избегне инвестицията за централа, модул за програмиране на FRED.
Именно тези LocoNet box-сове са реализирани на BGTT-M (платката) и именно защото стават да се кара и по системата на ExpresNet - най-разспространената DCC система у нас, заради роковските централи.
Може би тук е мястото да напомня една фактическа грешка в изговора ни, добила популярност в годините когато явно едва
българските моделисти прохождахме в DCC-системите. Всяка "мишка" при по-опростените системи практически се явява централа, която се включва съответно в усилватели за DCC (бустерите). Грешно е да се наричат самите бустери, централа, защото те нито изработват сигнала нито го формират. Те само усилват изработения управляващ сигнал от съответната централа.
Грешката е добила "гражданственост" заради употребата на големите управляващи станции от типа на ESU например, "умеещи" и да програмират, където в една кутия са поместени и централата (формираща сигнала) и усилватела (бустера) като често вътре е и самият захранващ блок, който при по-малките системи е външен траф или адаптор.
По въпроса за FRED и FREDI - сами да си изработим в България и двата вида "мишики". Всеки запознат с електрониката на средно ниво, а такива има много сред нас, може спокойно да "свали" от сайта на FREMO, не само схемите, но и оригиналите на печатните платки, съответно да ги поръча в която иска "платкаджийница" или да си ги направи по един от многото домашни способи с много добро качество, да монтира електронните компоненти (налични също в сайта им) и да стане горд притежател и на този вид централи. Впрочем в сайта на FREMO има дори програмируемия код за изработкат на двата вида, напътствия за оживяване и тестването им и също така ръководство за работа с тях. Тоест всичко необходимо. Въпрос на избор е за да се направят известен брой FRED/I за себестойност всеки от 20-30 лв, да се поръчат и закупят от по-опитни клубове у нас или в чужбина, или дори да се закупят готови "луксозни" такива от Конрад (99 евро)!
Тук трябва да вмъкна, че същото се отнася и за часовинците работещи по моделно време. Има два вида. "Електронни" които се "показват" на екрана на управляващи компютри и "механични", които са преустроенни електромеханични. Преустройството им се състои в елементарна електронна платка свързващат електромеханичния часовник с принтерния порт (най-често там се свързва) на всеки компютър благодарение на което часовника получава тактовия импулс със съответния коефициент.
По въпроса за тези часовници всичко необходимо зе изработката им (или програмата за РС-то) може да се намери в сайта на FKTT. Даже мисля, че в този хфорум вече веднъж съм показвал линка в отговор а подобно обсъжданне за моделното време.
В заключение искам да благодаря на Емчо за споделения опит (направих го и в оценъчната система на форума).
Много интересно и полезно е всичко до края в неговото изложение, за моделното време, вагонните, локомотивни и Фред карти,
коефициента 3,5 , който винаги съм мисли че е "застопорен" в 1 към 4, пък той се оказа също "универсален", както и начина на списване на разписание, карането по разсписание и въобще цялата организация, която явно в България тъперва ще има да усвояваме. Важното е че от КЖМБ направиха първата малка стъпка в голямото каране и се надявам на следваща (догодина) конференция двата клуба (а защо не и третия ...че и четвъртия да се включат) да направим първото (пробно) каране по тези правила!?!!!!!!
Adrian:
Аз си мисля , че смисълът на думата 'стандарт' е напълно ...обез-мислен ! Оказва се ,че вместо да има ЕДНА с-ма , има системен ХАОС ! Всяка с-ма е ПРЕДПОСЛЕДНА .
тотален ХАОС . Има ли смисъл да ги проучвам и прилагам ?! Направих модул - да , ам не става ! Направихте модулите , които стават - ама не стават . Всичко ми прилича на бой на негри в тъмна нощ !
Когато преправите модулите ще има вече ДРУГ стандарт .
pach:
Адри, учим се в движение, но понякога правилата се променят, особено ако се налагат от незапознати с материята,
но се почва винаги с думите "Защо да не ги направим така - по-удобни са и т.н. ..т.н."
Всъщност модулите в Н0 никога не станаха плътно по който и да е стандарт,
но пък си вършат перфектно работата за нашите условия и изисквания.
Ако някога се реши и те да бъдат включени на някаква среща - точно за това са предвидените FREMO-преходните модули! ;)
Модулите на BGTT са следваща стъпка напред в развитието, но и те имат още "хляб да ядат".
Стъпките следват съобразно натрупания опит и желание от страна на моделистите.
Важното е да се забавляваме заедно, пък модулите не са светая светих...и к`во от това?!!!!!
;D ;D ;D
emilchaushev:
Забравих да добавя няколко думи за куплунзите.
Тъй като много от влаковете имат маневрена дейност се оказва, че Тилиг куплунга е най- удачен ( както и БТТБ) за каране по фремо трасе. Просто ви трябва една магнитна откачвачка, като тези на БТТБ или пръчица с магнитче накрая за да откачите два вагона. Така влака може да продължи без да се налага да намествате вагоните по релсите.
Имах щастието да се запозная лице в лице с човека участвал в екипа по разработването на Тилиг куплунга.
За моделното време се ползват най- често коефициенти от 3; 3,5; 4; 4,5 до максимум 5 като последното явно е при затворени фремо срещи , където не се налага да се обяснява на новобранци. Но пък при 5 трябва да се пържат локовете здраво. Все пак при коефициент 3,5 се запълват едни 8 часа от изложението отворени за посетители, когато само се кара, с малка почивка (24/3,5), така щото едно 24 часово моделно разписание да се извърти. Та коефициента зависи колко и как ще се кара и колко са напреднали играчите
Иначе грешките на растежа трябва да си ги изпапаме.. хората от 30 години го правят това и още се учат, а ние искаме за 5 години да постигнем идеалното... ами не става... ще има грешки, ще има и прошки. Именно за това почнах темата, за да споделяме и да вървим по- близо до онези напредналите. Само, че се иска четене и ходене, диалог , питане и т.н. дето се викаше в една реклама "..не става само с ядене, трябва и акъл"
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия