Емо е резюмирал доста изчерпателно провеждането на срещата. Всички, които са коментирали също са посочили важни и положителни и отрицателни страни. Ще споделя и своите впечатления.
1. Каране по FREMO:
Макар и в скромен и елементарен формат, като запален по това хоби, изпитах огромно удоволствие, както от карането на влакове, така и от управлението на гара. Жаден съм за още и по-сложни и разписания и сценарии. Смятам че тези срещи, както обичайно се прави и в другите страни, не трябва да се провеждат с напълно свобеден режим на достъп за публика. Това в никакъв случай не значи че трябва да се правят при затворени врати с напълно ограничен режим на достъп.
2. Използване на модулни трасета на изложения:
Смятам че е напълно удачно, но наистина карането трябва да бъде с по-опростен сценарий, за да се постигне по-интензивно движение. Необходимо е повече място, отколкото имахме в музея. За съжаление това не винаги е възможно и най-вероятно и занапред ще бъде проблем. Трябва внимателно планиране как да бъде организирано мястото, което е налично във всеки един случай.
3. Участие на публиката в карането при изложения със свободен достъп:
Абсолютно задължително. Бях на една от началните гари, от която малчуганите подкарваха влаковете, които им бяха зачислени. Толкова блеснали детски погледи в един ден никога не съм виждал. Изключително удовлетворяващо. В случая това че трябваше да се кара по правила имаше и положителна страна. Видя се че ако има ясни правила, които се налагат безкомпромисно, хората ги спазват и се съобразяват, доколкото обстоятелствата им позволяват.
4. Децата:
Както казах изключително удовлетворение. Височината на модулите наистина е проблем, но не смятам, че по-ниски крака ще решат проблема. Това ще направи обслужването на трасето изключително неудобно и затормозяващо. Моето мнение е, че най-удачно е използването на дълги платформи (пейки) по дължина на трасето, на които децата да стъпват. Минусите на това решение са че е необходимо да се оптимизира наличното пространство и да има хора, които да организират и помогат за движението на децата.
Много важно: децата не трябва да бъдат подценявани. Това че трябваше да се съобразяват с разписание, да следят часовника, да тръгват навреме и да спират по гарите всъщност им беше много интересно. Аз лично използвах времето, което изчакваха на гарата ми, да си говорим непринудено за железницата, влака който ще карат сигнали, училището и т.н. Повечето проявиха завиден интерес и бяха изключително доволни, че някакъв брадат чичко си говори с тях като с равни.
5. Последно:
Силно се надявам, че с тази проява показахме, че сме в състояние да организираме и участваме в подобни прояви заедно. Смятам че оттук нататък връщане назад няма. Предусетих го още миналата година в Пловдив, но типичнито ни балканско суеверие не ми позволяваше да бъда напълно убеден. Скептици и мрънкачи винаги ще има, но те в крайна сметка ни показват кое не е било достатъчно добре направено и може да се подобри. Иска ми се следващият път да имаме повече независими участници, под каквото и да била форма. Не съм сигурен, но май Слави, беше единственото изключение тази година. Съжалявам ако съм изпуснал някой.
Благодаря на всички, които помогнаха нещата да се случат. Спомням си преди 2 години, как бяхме 4-5 души, които искрено вярвахме че това е адекватния начин да се получи нещо хубаво. В този смисъл благодаря и на тези, които не пречиха.
П.С.
Незнам дали стана ясно в суматохата, но освен вече споменатато международно участие, имаше и представител на една британска моделистка асоциация.
Боре, благодаря ти за подкрепата. Твоите положителни впечатления и одобрение са изключително важни за мен. Показват ми, че наистина сме се справили прилично.
Модулна ТТ среща: 13 Юни 2014 - 15 Юни 2014
