Моделът е произвеждан от 1989 до около 1995, т.е. в момента е на 20 - 25 години. Определено мога да кажа че изглежда страхотно. Ето и една (не моя) страхотна снимка от osterthun.com:
Имам го от около година и все не ми харесваше как тръгва, особено с няколко вагона. Като че ли му липсваше мощност, при изкачване с ниска скорост спира да върти колелата, а не боксува. Тръгва вяло и трудно, като изисква по-високо напрежение, при коет обързо тръгва на висока скорост. И разни други такива ефекти, които особено ме дразнеха. Предположих че поради годинките си моторът е размагнитен или нещо подобно, поради което си поръчах нов:
Резултатът беше абсолютно същият и остана единствената възможност - моторчето е слабо за тази предавка и за този диаметър на колоосите. Така че си останах с две хубави моторчета от Роко и с идеята тук да сложа нещо по-подходящо.
Това е кандидатът:
Моторчето е вече изпитано на преработената от мен Е11 (
http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,3847.0.html) и макар и триполюсно се държи много добре. Диамеътрът му е около 24.5 мм и рамата трябваше да се изреже. В домашни условия без използване на специални машини се получи това:
Не е като на фреза, но по размери е идеално. Пък и не се вижда ... За съжаление по време на обработката рамата беше строшена на три части. Оказа се че течната стомана на Бизон прави чудеса (Машинката е готова от няколко месеца и нямам никакви забележки):
Новото разположение на моторчето (оста му е около 2 мм по-високо) доведе до сериозен шум от карданите. Преработването им включва оформяне на сферично чело вместо оригиналното плоско такова:
С това движението стана абсолютно безшумно (както си беше и оригинално ...). Мащабната скорост вече се постига при около 11 волта (новият мотор е нискооборотен) вместо оригинално при 7 волта. Движението е сериозно по-добро на ниските скорости, както и при натоварване с вагони или при изкачване, поради по-големия мотор. При високите скорости нещата си останаха без забележки. Общото тегло е с 30 грама по-малко (поради изрязването на част от шасито), но поради двата бандажа това не се отрази на тягата и няма да добавям тежести (в покрива има място за поне 100 грама). Консумацията е два пъти по малка (до около 120 мА при нормално движение с нормален влак). Платката е премахната и заменена с две половинки и конструкция, притискаща моторчето на мястото му. Общ вид на вътрешността:
В допълнение някои други подобрения. Светлините на всички Роко локомотиви като правило не светят при аналогово каране с мащабна скорост. Използвам стандартните топло бели диоди на добре оформено парче от оригиналния световод. В годините на сивата машина горната светлина май не трябва да я използвам. Червените не са ми нужни, което още опростява нещата. Схемата е стандартна, каквато използвам навсякъде - стабилизатор с ниски загуби на напрежение. Йонистор не съм слагал, има достатъчно място, може би някой ден ще добавя 0.1F.
Оригинално от вътрешната страна на кабината има едни грозни пластмаси, точно както на старо Пико. С премахването им се получава значително по-добра визия - прозорците вече са "прозрачни". Преди време си правех интериор - пулт, машинист и т.н., но така или иначе те се виждат само със светкавицата или с нарочно осветление, така че тук си спестих тези неща, въпреки че таблото е изработено (скрива светлините).
(Тук от светкавицата виждам една жица ... не бях я забелязал. Ще бъде скрита някой ден).
Имам още няколко локомотива с този тип мотори. Но при тях предавателното число е по-голямо и диаметърът на колелата е по-малък, или пък моторчето е от по-високо оборотните (те са с по-голяма мощност) и с тях няма проблеми. Но тук смяната на мотора определено даде сериозен резултат. Както и другите дреболии.
