Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby

Казарма,Уво,Уволнение,Дизелът червен,школа за мъжество или просто изгубено време

(1/9) > >>

Der Hetzer:
Време беше да се появи и това, провокирано и повлияно от лекото лирическо отклонение, което се получи в една друга тема, за което отново моля модераторите да прехвърлят мненията от там - тук.

А тук с течение на времето ще прочетете потресаващи истории, като например:

"Заклах се!"

Проблясване на истината

Гъзарите от Симеоново

Граждани на провинцията и селяни от София

Самурайскят дуел с древни оръжия между нетитаните (или иначе казано Лилипут vs. Пигмей) - "Кусаригама" срещу "Нагината", в изпълнение на старшина Вуков и старшина Караджов

Старши-лейтенант Петков - Пеци Кухавелата и джипката УАЗ със 6 цилиндъра

Как Пеци Кухавелата вися като лястовица час и половина, възседнал една ограда

Капитан Далев - единствения истински военен

Свестния полковник и трите му дъщери

ΣпименΩ , SagaпаΩ, SagaпΩ ...

Изучаването на "чужди езици"

Как лейтенант Ценди с паралелепипедната глава, посредством своя правоговор въведе и нов правопис в родната реч, омайна, сладка...

Старшина Барльока - "Я съм си таков!"

Редник Павлов "да ти иа мийата", тайните на космоса, устройството на Слънчевата система, Хан Аспарух, Цар Борис, тодор живков и лимузините Мерцедес-Бенц Made in Japan

Вуко-Айдуко и неговият полски ФИАТ, който привечер се превръщаше в Ситроен

Какво съдържаше дипломатическото куфарче на майор Митов?

Ало, Такси?

Орбитална станция Союз в караулното помещение

Пиянството на редник Wrangler 4 x 4

Майор Цифка и ефрейтор Мотора, известен още като "Кмета на ареста"

Старши-лейтенант Данчо "Гъзъ", кучето Стоил и странните геометрични фигури по строевия плац една зимна утрин - посещение на извънземни, знаци свише или просто старото се забавлява?

Корекция на вензелите посредством нокторезачка

Изгрева на чалгата "Тигре-тигре" и "Радка-пиратка"

Ефрейтор Бъчваров и най-грязния човек на света

Бананова наркомания и как да "си тургаш 'ашиш у вените" и колко време е нужно да изстудиш едно шише мОрфин на чешмата?

Изгорела нафта, компресия и центровка

СРБ (Специализиран ръкопашен бой) или 3000-летните традиции на китайското Кунг Фу

127 нощни разходки с автомат и 3 караула - самодивско хоро, духове, плътеници и съкровището на Вълчан Воевода

Рожденният ден на полковник Христов - "Джара" - комендант за цяла София по онова време - пир по време на чума

"Отвъдното" или иначе казано пещерата на Аладин

Капитан Божков ---> пълно бойно, газ, бегом ---> "Анатема" ---> леле къде ca ми "Trinitron"-а и Ладичката? (па и апартамента даже)  :haha:

Най-тъпото парче - капитан Барболов и "Джедаите отвръщат на удара"

Погроми, чиста проба вандализъм и летящи нощни шкафчета през затворени прозорци

Уво - Уволнение - "Дизелът червен" всъщност беше "Тролейбусът син"

Запас - нема такъв смех

... и още много скандални истории, за които в момента не се сещам  :lol:

Но сега сте Вие наред, аз ще се включвам периодически  :spiteful:


















Adrian:


Я , Паце , падни за 20 ! :comando:

Adrian:


да разнищим кой е бил ВКР , кой - ЗКПЧ ?

XRISTO:
Аз си бях шестак - 44270. УБО.  :spiteful:

pach:
Три месеца начално обучение в Кюстенил - тогава номерата на нашите поделения започваха с 56 ххх.
След "малкото уволнение" за нова година на третия месец - първата полагаема отпуска от 15 дена,
ме качиха "...там дето пиле не пее и слънце не грее" с надморска височина на плаца -1620 м.
Половината покрив се беше срутил от натрупания сняг (1,60м в най-топлата зима)
Участък от ляво, център и дясно общо 27 км ( в дълбочина около 10 км),
 нема зиме, нема лете - ние сме там минимум 8 часа с изключение на "експреса" - тези 27 км общо обходени за 12 часа.
 Най-висока точка на участъка 1924 м надморска височина!
Виждахме изгрева на слънцето почти едновременно с тези на морето.  :haha:

Останалите часове от денонощието се разпределяха през лятото по 8 часа копаене на окопи в цял ръст и
последващо бетониране пак от нас - така се градеше "крепостта" за кръгова отбрана.  :fie:

И последните 8 часа  - лично време - кеф ти спи, кеф ти на лов ходи, кеф ти волейбол играй и все такива занимания.
Ток имахме само по 6 до 8 часа в денонощието - на дизел генератор, който зимата в студа не всеки път успявахме да запалим.
Доставиха ни преди уволнението един малък бензинов, който го местехме по стайте където ни трябваше ток - обикновенно
 в "димитровската стая" с телевизора - ауспуха през прозореца и готово - имахме
малко шумна телевизия, ама гледахме всяка неделя. ::) предаването де... :spiteful:

Почивен ден - един път в месеца, дето уж и геренал не може да те закача 24 часа,
но всъщност винаги си дежурен - тоест спиш, къпеш се и ядеш през 2 часа, защото
изпращаш и приемаш нарядите с оръжие нон стоп в денонощието.

И така без цивилизация - 18 месеца, когато си получих втората полагаема отпуска оползотворена
за изпити, благодарение на които се уволних "само" (!?) с 45 дена задръжка. Наборите откараха общо 90 дни повече.
За цивилизация броя най-близкия голям град - "джумаята" отстоящ на 80 км по въздуха. Не се брои базовото
ни село на около  30 км по горските пътеки, с население от три бабички, поща  и една кръчма с пияни и яки дървосекачи.
Ей така, от ходене по чукарите и удари на глезените вскалите, и до ден днешен мога да си извадя
десния  сам с ръцете си, след което да го върна на място и "проходя" без проблем.

Не съм бил офицертин, нито сержант, а обикновен наборен войник.
Сержант се оказах  20 години по-късно при последното повикване за справка по запаса.
Всъщност дори не знам дали все още  съм в запаса - нямам понятие от новите закони за резерва.
Но си пазя повиквателната със сборния пункт в случай на мобилизация - ей така, за всеки случай.
 :hi:
 
От службата помня и лошото (нищо че казват че се забравяло).
Породено от времената, тъпите политики и офицери, закони и наредби и т.н. и т.н.
Случки и примеждия всякакви, особено по време на обстановка, но всичко все пак
май е било за добро - тези които останахме в тази служба (щото имаше и връзкарчета избягали в други войски)
или  на този свят въобще, май станахме хора...или поне така си мислим. :blush2:

Но най-вече помня хубавото - имам все още приятели добри,
 с които съм служил тогава и делил всичко като брат почти по цялата страна и си поддържаме връзката,
а с двама от които и до ден днешен сме заедно в София - ходим както по семейно му из страната на екскурзии,
а и на някои празници сме заедно - мъжката дружба от тези гадни две години си е май вечна!  :yes:
 :hi:

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия