И така, продължаваме към
Payerbach и докато оглеждаме малкия музей на открито
снимка1 снимка2 снимка3, товарния влак с тройната тяга вече навлиза в гарата
снимка1 снимка2 снимка3 снимка4 снимка5 оказа се , че с колата пристигнахме за едва няколко минути по-бързо, отделно, че това което свършиха двамата машинисти за минути, у нас ще утрепе деня на поне 7-8 души. Браво на австрийците

!. Идва и поредната порция пътнически и товарни влакове
снимка1 снимка2 снимка3 снимка4Ето и теснолинейната
гара Payerbach, където точно този уикенд се движи последни за сезона
атракцион, но няма време за всичко, а и линията не е толкова атрактивна както се убедих миналия път
снимка1 снимка2 снимка3 снимка4 и така бързаме напред- денят вече е къс и даже пропускаме
виадукта който по уникален начин обикаля целия град и се качваме стръмно нагоре към сърцето на Семерингбан и отново спираме заради спиращи дъха гледки
снимка1 снимка2 снимка3 направо си е Valley of the trains
снимка1 снимка3снимка2 снимка4 снимка5 снимка6 снимка7 снимка8 снимка9 power! metal! положението е наистина сериозно, даже и
пейчица са сложили хората за да има къде да си припадне човек от кеф, пък и да се помоли пак да намине по тези свещени за влаковете земи

. Виждаме обаче още по- организирани
туристи от нас и продължаваме защото най-доброто наистина предстои:
Kalte rinne viadukt и
първия товарен влак с
грохот минава край нас, следван от често срещаните
rail jet снимка1 снимка2 снимка3 снимка4 снимка5 както и други влаци разбира се
снимка1 снимка2 отдъхваме скромно но пък
традиционно в музея на
Carl Ritter von Ghega откъдето гледката към виадукта е и най-добра. В музея има куп други чудесии, приятно австрийско семейство, макет на моста, малка железница и добро куче, което подава лапа на призива "гив ми фюмф"
снимка1 снимка2 снимка3 снимка4 снимка5 снимка6 снимка7Разбрахме от следващата година тримата да поемем музея на ротационен принцип за по 4 месеца в годината поне до 2024, когато се очаква да завършат прословутия тунел под Семеринг.