Влаковете не са ми основното хоби
- като лапе ми купуваха от Млад Техник, после спряха щото вече бях "пораснал". Един стар пиковски каталог (подарък от Адри
) е в основата на запалването ми по железниците и по точно един невзрачен кафяв конски БДЖ вагон. И оттам преди 4 години се почна отново , но този път от ТТ преминах в Н0. И почти само БДЖ с някои други изключения.
Основното хоби: дайкаст, пластмасови и някои смолни модели основно в 1/18, 1/24, 1/43 и 1/87. От преди 20 години се хванах и събрах почти всичко що е дайкаст на МИКРО'67, гр. Разград.
Последните 5 години почнах с техните текениени и други играчки.
От 1-2 години почнах да колекционирам определени настолни игри и български играчки от соц времето, защото така или иначе в момента освен Микро, друг производител не остана.
В автомобилната колекция се обособи една малка подколекция от автомобили свързани по някакъв начин с България. Тука може да спомена като част от нея СОМАТ серията на Херпа в 1/87.
Покрай Кока-Кола тенекиените камиони на Мир/Микро издирих някой друг интересен артикул от соц историята на кока-Кола в България. Надписът на Кока-Кола на кирилица направо ми действа като фетиш.
Някоя друга серия от картинки от дъвки - като Идеал, Би-биб (виновника за крастата по колите) и старото Турбо.
Преди 2 години почнах да издирвам всички български марки с тематика Транспорт - автомобилен, жп и т.н.
Събирам и старите списания Дъга, само последните 2 броя ми липсват за съжаление.
Друго мое хоби са филмите - ХХХ по дефалт
, но последните години се запалих да гледам класики от Крайтириън колекцията. Почти всички от "Тор 250" на IMDB също съм ги уважил. Някой път съм попадал на такива обработени, мисля, от нашия колега Best Ripper.
От няколко години се запалих по антикварни предмети, най вече такива за бита - барометри, часовници, кантари и теглилки и разни кухненски пособия. На жена ми купих (нов обаче) тиган от ковано желязо, някъде около 2 кг., дето тя едва го повдига
, но пък е уникален като качество и свойства.
Последното, най-ново хоби е градинарството, засега с почти трагични резултати
, но не губя надежда - на пролет ще сглобя оранжерия и изобщо ще бъде поставено началото на една по-добра градина за едно по светло бъдеще.
