Здравейте!
Понеже не знаех за тази тема, реших и аз да се изявя
Дълго време, дори и сега, съм плод на подигравки от моите съученици, което доста често ме поставяше
пред ситуации, в които трябваше да измисля въображаемия път към някакъв изход... и непредвидено,
успях. Всичко с макета и влаковете беше една детска измислица на цветно детско въображение, което
неочаквано се превърна в това, което най- малко съм очаквал, а и като цяло моето семейство са очаквали.
Именно детската любов към това хоби начерта първите линии на въображаемия свят, който поправи вътрешното ми аз,
което ходеше само по счупени стъкла, но в един момент реши да ги залепи, като направи в отражението си личността,
която пише в момента към вас.
И как започна граденето на новото ми аз, ами...
Преди макета, към 2011 година, се захванах с едно списание, чието име е "Великите кораби", откъдето всичко се
зароди. Не само, че се запалих по правенето на кораба Свети Йоан Кръстител, но не очаквах, че при липсата на
какъвто и да е било опит, го направих изцяло, без да се откажа, което за тогавашните ми (11) години си беше предизвикателство.
И това колкото и да прозвучи самохвално, наистина си дадох сметка, че в действителност трябва да се бориш и да отстояваш.
Аз винаги съм бил запален по влаковете, но в последните 2 години,
точно покрай направата на макета, нищо коренно се промени в мен. Не само като
характер, но и като личност, която иска да има много призвания, стремяща се да е добра в не само едно нещо.
И разбира се това започна с една буря, която сам си направих. А имам в предвид буря
като смесица от много хобита, които се появиха в следствие на влаковете. И тук е мястото,
където започна вътрешна борба, изпитанието на характера.
Преди две години започнах усилено да ходя на рисуване, което поддържа въображението ми будно
за нови идеи, които са плод на шантавото ми въображение, като именно точно то ми помага
най-много в макета и разработката му...
...И така от макета до рисуването, та накрая стигнах до архитeктурата, която ще и следвам.
Тя ми е голямата слабост, много се вълнувам, но предвид, че никой от семейството не е архитект,
ще си бъде сложничко...
А вече след архитектурата, се запалих и по фотографията, която също толкова много обичам.
По всяка възможност ходя насам- натам, снимам и отново ставам душевно богат, защото не става дума само
за едната снимката, а за това, което седи пред теб и те вдъхновява да продължиш напред
И всичко това ме изгради като човека, чиито мисли четете в момента...
