Други организации и клубове > Приятели | Friends
На гости при - Klub ljubitelja železnice Beograd :)
ivo:
На гости при - Klub ljubitelja železnice Beograd :)
Много топло посрещане :) хора със същите мечти и проблеми. Първо ще си погостуваме :) а после и заедно ще подкараме темата за фремото ;) или как се cбират хората на влаци ...
Този пощенски вагон е техния клуб :)
http://www.klubljubiteljazeleznice-beograd.com/
https://www.facebook.com/KlubLjubiteljaZelezniceBeograd?hc_location=ufi
ivo:
Klub ljubitelja železnice Beograd
Ivo Nedkov:
Много оригинално е да използват вагона за клубно помещение... :yes:
pavel75:
13.02.2016. Среща в 7 ч пред Емо. Всички сме готови за отлитане, но чакаме само Иво и Васко да се появят.
Както се разбра закъснението идва от това, че за Иво Люлин и Обеля е едно и също нещо, но всеки познаващ Иво знае, че това не може да го извади от релси. Но все пак по-добре, че бърка Люлин с Обеля, отколкото Младост.
С малко закъснение тръгнахме и поради ранния час нямаше трафик бързо излязохме от София и много спокойно стигнахме границата. Българската граница минахме бързо, но при сърбите хванахме смяната, та се наложи да почакаме малко. Докато висяхме наблюдавахме митничарите. Винаги се движеха по двама. Изкочи предположение, че единия знае къде отиват, другия за какво, но тъй като това има много малко допирни точки до жп моделизма не ги удостоихме повече с внимание.
Общо взето минахме границата без проблеми. Друго си е като не влачиш модули.
Поехме към Белград и се започна драмата. Иво докато е пазарувал за пътя се е прецакал жестоко. Купил си здравословни бисквити с най-фини стърготини. Приятел ни е, но за тая глупост нямаше как да му помогнем. От третия ред постоянно се чуваше - "Бисквитка?", но ние мълчахме като мариновани цаци.
По едно време Иво реши да играе твърдо и вместо познатата "бисквитка" каза:
- Сандвич с пастет и домат?
С тази позивна вече имаше атмосфера и приказката тръгна.
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/25027274185/
Така неусетно влязохме в Белград и се отправихме на мястото, където ни чакаха домакините, за да ни заведат до паркинга на клуба им.
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/25027059325/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24731549920/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24400178413/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24731503370/
следва....
pavel75:
Разтоварихме нещата:
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/25000668916/
От вратата се хванахме за работа, тъй като бяхме наясно, че времето ни е малко. Не бяхме наясно обаче, че плановете ще се объркат. Оказа се, че в Сърбия нямало шпертлат 12 мм и са слагали от 10 мм. Това обаче води до промени в размерите и трябваше дървенията да се преправя.
Аз и Емо почнахме кривите модули, а Шатов, Иво и Стево хванаха правите.
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24659644189/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24909217032/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/25000921486/
Пристигна и унгарската група. Включиха се веднага:
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24933872801/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24400316943/
Въпреки всичко работата нещо не вървеше леко. Ние извадихме мръвки, унгарците дадоха домашен хот дог и сладкиши.
Милан се грижеше да не ни липсва нищо. Искаш кафе - Милан ти носи, искаш вода - Милан ти носи вода и .. коняк.
Спряхме да си говорим за жени, че не знаехме човека да не се притече пак. С ядене и пиене работа тръгна по-леко. Особено с коняка на Милан винтовете влизаха по-лесно.
Васко щом получи първия готов се хвана да показва как се слагат релси и кабелите.
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/25000808926/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24933885221/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24659566219/
Когато имаше готов модул с релси Иво показа на Деян как се баластрира. Деян седна и ..... все едно цял живот го беше правил.
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24396518624/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24400297733/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/25027151965/
Започна да се свечерява, светлината стана оскъдна. Вече и умората си казваше думата. Дадохме край на работния ден и се приготвихме ние и унгарците да отидем да се настаним по хотелите.
Тогава с дълъг извеждащ пас от дълбочина Катето подаде на Емо два плика. По един за сърбите и унгарците. Когато ги отвориха очите им светнаха - вътре имаше нашенска ракия и сухи мезета. Всички бяха много очаровани. Щом Габор започна да чете българските надписи значи нещата са на добре.
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24659436159/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24909012362/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24400203773/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24396435244/
Задължителната обща снимка след срещата:
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/25000725506/
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24396472524/
Следва ...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия