13.02.2016. Среща в 7 ч пред Емо. Всички сме готови за отлитане, но чакаме само Иво и Васко да се появят.
Както се разбра закъснението идва от това, че за Иво Люлин и Обеля е едно и също нещо, но всеки познаващ Иво знае, че това не може да го извади от релси. Но все пак по-добре, че бърка Люлин с Обеля, отколкото Младост.
С малко закъснение тръгнахме и поради ранния час нямаше трафик бързо излязохме от София и много спокойно стигнахме границата. Българската граница минахме бързо, но при сърбите хванахме смяната, та се наложи да почакаме малко. Докато висяхме наблюдавахме митничарите. Винаги се движеха по двама. Изкочи предположение, че единия знае къде отиват, другия за какво, но тъй като това има много малко допирни точки до жп моделизма не ги удостоихме повече с внимание.
Общо взето минахме границата без проблеми. Друго си е като не влачиш модули.
Поехме към Белград и се започна драмата. Иво докато е пазарувал за пътя се е прецакал жестоко. Купил си здравословни бисквити с най-фини стърготини. Приятел ни е, но за тая глупост нямаше как да му помогнем. От третия ред постоянно се чуваше - "Бисквитка?", но ние мълчахме като мариновани цаци.
По едно време Иво реши да играе твърдо и вместо познатата "бисквитка" каза:
- Сандвич с пастет и домат?
С тази позивна вече имаше атмосфера и приказката тръгна.
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/25027274185/Така неусетно влязохме в Белград и се отправихме на мястото, където ни чакаха домакините, за да ни заведат до паркинга на клуба им.
https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/25027059325/https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24731549920/https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24400178413/https://www.flickr.com/photos/railwaypassion/24731503370/следва....