Електроника и Електротехника | Electronics and Electrical Engineering > Цифрово / дигитално управление | Digital Command Control
Marklin CS2 60215
Best Ripper:
Създаване и изтриване на съчленена тяга.
Централната станция позволява едновременно управление на повече от 1 локомотив като съчленена тяга /двойна, тройна и повече./ Това става лесно – просто се задава, че А=В+С. За целта се влиза в склада с въведени локомотиви чрез натискане на бутона „локомотив” до едната червена врътка или през икона на активен локомотив в Control.
В отворения прозорец горе вдясно се натиска бутона „+” за добавяне на нов локомотив. Излиза следния прозорец:
Избира се третото – Create M.U. Set. В новия прозорец вляво са всички въведени локомотиви, а вдясно – списъкът от локомотиви в новото обединение. За да добавите локомотив първо го маркирате с еднократно натискане вляво, после натискане вдясно бутона „+”. После маркирате втори локомотив вляво и пак „+”. После трети, ако желаете… Добавен вдясно локомотив може да се премахне от съчленената тяга като първо се маркира вдясно, а после бутона „-„ под бутона добавяне. Долу може да зададете име на съчленената локомотивна команда. Това е.
След потвърждение съчленената тяга се активира автоматично в Control, като цялата заема едната половина. В другата половина, въпреки че може да се появи втория въведен локомотив, там може да се въведе и управлява съвсем друг. Централата управлява едновременно декодерите на всички локомотиви, въведени в съчленената тяга с един бутон. Може да се задава съчленена тяга с локомотиви с всякакви декодери. Обаче се налагат някои ограничения:
1. Преди добавяне на локомотиви в съчленена тяга трябва да се проверят какви са динамичните характеристики на желаните локомотиви. Ако те са твърде различни, не бива да се събират заедно, тъй като по-динамичният ще се товари за сметка на по-мудния. Това може да доведе до неравномерно движение, както и късане и изхвърляне на гумени бандажи от претоварения локомотив. Най-лесно проверката става на два успоредни коловоза или линии, където се следи тръгването, ускорение, спиране и скоростта в различни режими.
2. Когато единият локомотив е със звук, а другият е без, гарантирано ще има разминаване на динамиката на локомотивите поради факта, че неозвученият локомотив веднага тръгва, а озвученият започва звукови „подготовки” за потегляне. В този случай звукът на озвучения трябва да се изключи при използването му в съчленена тяга.
3. Един въведен локомотив в съчленена тяга не може да се добавя в друга. Ако искате да го добавите, трябва първо да го премахнете от предишната.
4. На този етап не може да се въведе картинка/икона на съчлената тяга където се добавят локомотивите. За икона на новия съчленен състав автоматично се слага иконата на първия локомотив. Съществува възможност преди добавяне иконата на този първи локомотив да се промени и така да се получи желания ефект. Смяна на икона става в редактиране/настройване на локомотив.
Изтриването на съчленена тяга става както изтриване на локомотив от „склада”. Маркирате го в списъка чрез натискане на иконата му и натискате бутона „кошче”. Съчлената тяга се изтрива от списъка, но без самите локомотиви, които са я съставили, да се изтриват.
Best Ripper:
Въвеждане на стрелки, светофари и други устройства.
Централната станция позволява и управление на цифровизирани стрелки, семафори, светофари, откачвачки и др. Могат да се управляват устройства и по протокол ММ, и по протокол DCC. По ММ максималният им брой е 320, по DCC е 2048. За целта се прави следното:
След зареждане на софтуеъра в основен прозорец се натиска горе вляво Keyboard. Централата преминава в следния вид:
Както се вижда в средата на екрана се изобразяват два реда по осем бутона, всеки с две положения. На снимката е показан видът по подразбиране, който съответства и на обозначенията в мобилните станции – „зеленото копче” е за направо, „червеното” – за отклонение. Отдолу има лента за превъртане на следващия прозорец /вляво или вдясно/, където отново има 16 двойни бутона. Със стрелката в двата края се прескача на следващия прозорец след последния видим в лентата. /Тоест, ако долу последния е 08 преди стрелката, при натискането й се показват прозорците от 09 до 16/. Долу вляво на лентата е бутонът „гаечен ключ” за настройване на всяка позиция, вдясно накрая е бутонът „?” за помощ. За мерклинската система съответно има общо 20 прозорци, за DCC – 128 прозорци.
Въвеждане на стрелки.
След влизане в Keyboard се натиска долу вляво в лентата „гаечния ключ”. Екранът сменя цвета си /в областта на клавиатурата/. Долу в лентата избиране номера на съответната клавиатура, където ще въвеждате стрелка. После натискате адреса, на който искате да зададете стрелката. Отваря се следния прозорец:
На първи ред вляво в полето излиза адресът по подразбиране, където може да въведете някое свое име с клавиатурата. След нея е реалният адрес, който не може да се променя. На втори ред е типът декодер, който се ползва за управление на стрелката. За мерклински декодерен блок K83 /с кат. № 60830/60831/ се избира Old multidecoder. За индивидуален декодер в крайното устройство се избира Old installation decoder - декодер 74460/74461. Съответно горе вдясно ще се появят комбинациите от 8 ключета за първия избор и 10 за втория, които трябва да отговарят на реалната комбинация в декодерите. До избора на тип декодер се избира протоколът, по който устройствата ще се управляват – ММ или DCC. /При адреси от 1 до 320 имате възможност за избор, от 321 до 2048 – само DCC/. След това се избира картинка на стрелката, която ще се изобразява на екрана на CS2 и ще може да се предава на мобилна станция!
Има голям избор на всякакви стрелки, но без да се уточнява дали е нормална или в завой. След избор на нужната, до нея се избира времетраене на управляващия импулс към електромагнитния механизъм – Switching Time (ms). За мерклинските електромагнитни механизми стойности от 200-250 мсек. са напълно достатъчни. Най-долу има изображение на изхода на декодерния блок или вградения декодер, на който отговаря адреса. След натискане на бутона „синя стрелка надолу” се активира бутона “Test”, с който може да проверите настройките си /естествено при включено крайно устройство/. Ако всичко е наред, натискате „зелената чавка” – настройките на този адрес са запаметени и централата се връща към първия прозорец от настройки, където може да преминете към настройване на следващия адрес.
При въвеждане на английска стрелка с един механизъм /като Мерклин 24630/ просто избирате подходящата икона на стрелката - DKW.
Настройване на декодери за стрелки
Въвеждане на двойна стрелка.
При въвеждане на двойна стрелка се тръгва по същия начин както за обикновена. Щом обаче изберете иконата за двойна стрелка в настройките на адреса, централата автоматично запазва и следващия адрес за стрелката! Като на картинката:
Вижда се, че адреси 17 и 18 са обединени под адреса на първия /18 липсва на практика/. При използване на външен декодер /както е при мен/ трябва само да се внимава да не се разменят входовете на двата електромагнитни механизма към декодера. При вграден двоен декодер просто трябва да се следи внимателно схемата от упътването /иначе излиза съобщение за грешка/.
Същото е положението и при английска стрелка с 2 електромагнитни механизма. При избора на иконата „английска стрелка с 2 механизма” централа също заделя два последователни адреса.
Въвеждане на откачвачка.
Както е упоменато в Настройване на декодери за стрелки , откачвачките ползват само едното положение на адреса. Това на практика означава, че на един адрес могат да се управляват две независими откачвачки – едната на „червения” бутон, а другата – на „зеления”. Въвеждането им става по следния начин:
След избиране на адрес натискате зеления или червения бутон на адреса. Ако влезете през „зеления” и избирате на иконата „откачвачка” /Uncoupler track/, получавате възможност за настройване на зеления бутон. Като тип на декодер избирате “Old multidecoder”, тъй като тези откачвачки могат да се задвижват цифрово само с външен декодерен блок K83. В случая предложеното времетраене на импулса от 200 мсек. е твърде недостатъчно, затова трябва да го увеличите на 1800-2500 сек. /тук го правите опитно по ваша преценка/. След потвърждение и връщане на предишния прозорец влизате през „червения” бутон и може да зададете нова настройка за друга откачвачка, която да се задейства при натискате на червения бутон от дисплея.
Въвеждане на светофар и семафор.
След избиране на адрес от настройките се избира типа декодер и типа светофар или семафор – има доста типове. Избирате желания тип и централата го управлява без проблеми през декодера. Повечето са с две положения – „зелено” – отворено и „червено” – затворено.
Въвеждане управление на обръщател 7286.
За управлението на това устройство през CS2 е необходимо да се включи и електронен управляващ модул с кат. 7686/7687. Командването на обръщателя може да се извърши само на клавиатура №15 – адреси 225 до 240. При подключването на модула на първия адрес от клавиатурата – 225 се задава иконата 7686/7 Turntable и автоматично се сменят изображенията на иконите в цялата клавиатура. Могат да се зададат до 16 готови фиксирани положения на обръщателя. Ако нямате обръщател или го ползвате аналогово и сте успели да достигнете адрес 225 за устройства, можете да ползвате цялата клавиатура и за други неща, щом не избирате кодовото обозначение за адрес 225.
Best Ripper:
Управление, редактиране и изтриване на устройства.
Управлението на въведените допълнителни устройства /аксесоари/ става чрез влизане в раздела Keyboard.
В случая се вижда отлично предимството на големия, пълноцветен тъч-скрийн екран, вграден в централата. Панелът за управление на устройства реално заменя само двата спирометъра от Control. В тази централа вече има директен достъп до цели 16 устройства, с едно натискане долу в лентата се преминава направо към следващата група от 16. /За разлика от мобилните станции, където имате едновременен достъп само до 2 устройства на съседни адреси и се налага непрекъснато превъртане./ Много удобно остава и управлението на локомотиви – губи се само директното задаване на скорост в спидометъра, но за сметка на това всичко останало е достъпно и използваемо – промяна на скоростта с червената врътка, обръщане на посоката, вижда се кои са активните локомотиви. Голямо предимство е и продължаващият достъп до всички функционални команди и на двата активни локомотива. /Докато в мобилната станция имате достъп до един и то без функционалните команди – само скорост и посока./. Чрез натискане на икона на активен локомотив или бутона „локомотив” до червена врътка може да влезете в „склада” и да заредите нови локомотиви, като после централата връща отново в панел Keyboard. Работата по управлението е съвсем лесна – просто натискате върху екрана желаното положение на стрелката, светофара или другото устройство и централата го задейства.
Особеност на централата е, че не позволява едновременно превключване на 2 устройства. Дори да натиснете едновременно два бутона, централата ще ги превключи последователно през интервал около 0,5 сек. Това се вижда много добре и при управление на двойна стрелка. При нея при правилно свързване с едно натискане може да се обърне стрелката от дясно отклонение в ляво, без да се налага ръчно да редите последователността на механизмите /за разлика от мобилната централа/. Просто ако от дясно искате на се обърне в ляво, направо натискате бутона за ляво /червения/. Централата първо превключва нужния език в положение „направо”, а после сама обръща и втория – на два пъти последователно. Ако искате са поставите стрелката в положение „направо” натискате единия от двата зелени бутона – без значение кой.
Редактиране на вече въведени устройства става пак през настройки. С лентата отдолу превъртате до желаната клавиатура и натискане „гаечния ключ” долу вляво. После натискате нужния адрес и ви излиза същият прозорец, който се появи и при въвеждането на ново устройство. След промяна натискате „синя стрелка надолу” за прилагане на промените и тествате. Ако промените ви устройват, натискате зелената чавка и излизате от редакция на въпросното устройство, но оставате в режим на редактиране и може да влезете в друг адрес. Ако не искате други промени, натискате пак „зелената чавка”.
Изтриване на въведено устройство става при редактиране на въведено. Щом стигнете до настройките на определен адрес, долу вдясно има бутон „кошче”. Натискате го и потвърждавате. Въведеното устройство се изтрива от централата, а в панела Keyboard адресът се обозначава отново със стандартните символи – зелена черта и червена черта плюс точка на активната позиция.
Забележка: При влизане в режим на въвеждане/редакция/изтриване на устройство в Keyboard, долу вдясно до бутоните за отказ и потвърждение, след версия на софтуеъра 3.8.1 се появява и бутон “mfx”. От средата на 2015 г. Мерклин започна продажбата и на устройства/аксесоари с такъв тип декодер – съответно с разпознаване и въвеждане в Keyboard. Това е много удобно, особено за светофари с много секции и светлини, които да се въведат правилно и точно, а след това управляват реалистично. Ако имате такова устройство, натискате бутона “mfx’’, централата сканира и го въвежда.
Best Ripper:
Задаване на статичен адрес на мрежовата карта. Уеб интерфейс на централата.
Както бе споменато по-горе в Обновяване на софтуеър от версия 3.6.0 и по-нова. централата има вградена мрежова карта, чрез която се прави връзка с интернет за теглене на информация /най-общо казано/. Освен това централата може да се свърже с домашната компютърна мрежа и да се разширят още повече възможностите ѝ. За целта обаче е удобно на мрежовата карта да се зададе постоянен адрес, за да се осъществява всеки път бърза връзка и обмен на данни.
Задаване на статичен /постоянен/ IP адрес на мрежовата карта на централата.
Влизате в Setup, после в лентата долу CS2 и „гаечния ключ”. Превъртате до IP и го натискате. Отваря ви се следния прозорец:
В него настройката е на автоматичен IP адрес, който се раздава от рутъра на домашната мрежа, но при всяко стартиране системата раздава наново адреси на всички устройства, които са вързани към нея – компютри, лаптопи, таблети, телефони и пр. Няма никаква гаранция, че следващия път адресът ще е напълно същият. За да върви безгрешно комуникацията между всяко устройство, свързано с рутъра, и интернета, както и помежду им, всяко устройство получава уникален адрес. Вижда се от картинката, че цифрите, формиращи IP адреса, са 4 групи по 3 цифри, разделени с точка /Нулите не се изобразяват, когато са повече от една/. За домашните мрежи първите три групи са еднакви, разликата е само в последната тройка. Комбинацията 192.168.0.ххх е може би най-често срещаната в такива рутъри. Но може и да е 192.168.1.ххх или 192.168.2.ххх – варианти са възможни. Ще разгледам горния случай от картинката.
За задаване на статичен /постоянен/ адрес на мрежовата карта натискате горе бутона Manually - ръчно.
След това натискате на реда IP Address – щом е маркирано manually, вече може да променяте стойностите. Отваря се следната клавиатура:
В нея може да промените всички стойности, но това ще отреже напълно връзката с рутъра ви. Затова щраквате накрая на реда и изтривате цифрите до последната точка. Имайте предвид следните ограничения:
1. Адрес 1 от вътрешната мрежа е запазен за рутъра – тоест 192.168.0.1 в случая не може да се зададе на никое устройство от домашната ви мрежа! Въпросният адрес се появява в 3-ти и 4-ти ред на настройките – така е нормално, не пипайте нищо.
2. Максималната стойност, която може да зададете е 255. Желателно е да зададете нещо от сорта на 88, 99, 111, 166, 199, 222 или нещо лесно запомнящо се. Не се притеснявайте – отвън по жицата никой няма да види тази настройка.
3. По-старите рутъри раздават адреси от 2 нагоре, новите често пъти започват от 100 нагоре. Колкото по-висока цифра до 255 зададете, толкова по-малък шанс да уцелите вече даден адрес.
Реално от вас се иска само да смените горе бутона на ръчно въвеждане и да зададете само точно определен адрес. Другите настройки не се променят. Накрая натискате „приложи” – синята стрелка надолу. Ако не сте имали късмета да уцелите вече раздаден номер, рутърът ще приеме новия адрес, който сте заявили и връзката ще се осъществява вече винаги на този адрес. Ако сте уцелили, ще ви даде съобщение, че адресът е вече присвоен на друго устройство и ще трябва дадете нов.
В случая аз сложих на централата адрес 192.168.0.199. Накрая се натиска „зелената чавка”.
Забележка: При по-стари версии на софтуъра може да се наложи рестарт за приемане на новия IP адрес.
Уеб интерфейс на централата.
С въвеждане на статичен IP адрес и приемането му от рутъра централата става част от домашната ви компютърна мрежа. CS2 притежава уеб интерфейс, през който можете да влезете в нея от друг компютър. Това става лесно през който и да е браузър. Отваряте Internet Explorer, Google Chrome, Mozilla Firefox или подобни и горе в адресната лента написвате IP адреса, който сте въвели в мрежовата карта на централата. В моя случай това е 192.168.0.199 и натискате Enter. /Внимание: пишете вашия си IP адрес, не конкретно посочения!!!/ Ако всичко е наред, трябва да стигнете до този прозорец:
Ако не успеете, значи няма връзка по компютърната мрежа. Проверете настройките.
За съжаление целият уеб интерфейс на централа е на немски и не може да се промени на друг език. Тук от полза са прозорците:
1. hilfe – помощ. Ако знаете немски, тук е цялото упътване на централа – напълно актуално с версията на операционната система.
2. change-log – история на промените, направени в софтуеъра преди последната версия /с която сте в момента/.
3. screen-shot – много удобна функция, която по всяко време ви дава възможност да направите скрийншот на екрана на централа и да го пратите на някого за помощ или информация. След като зареди картинката /понякога трябват 20-тина сек., имайте търпение/, натискате с десен бутон на мишката върху картинката и „Запазване на изображението като…” или подобно /зависи от браузъра/ и записвате картинката. Форматът й е винаги .png, резолюция 800 х 480 и размер около 150-200 КB.
4. icons – дава ви пълен списък с качените в централа икони на локомотиви, долу има възможност за добавяне на ваши /нови/.
5. Останалите прозорци са със специални функции, които още не съм разучил.
Забележка: Ако не въведете статичен IP адрес на централата, при всяко ползване на уеб интерфейса /и други възможности!/, ще ви се налага всеки път първо да проверявате IP адреса на централа в настройките й, за да знаете какъв адрес да напишете в браузъра си.
Best Ripper:
Компютърна централна станция
През декември 2014 г. Мерклин пусна свободно компютърен симулатор на Централна станция 60215 във версии за Windows и Mac. Програмата е с инсталатор и може да ви даде втора, подчинена централна станция /Slave/, която да ползвате заедно с основната в компютърна мрежа. Бързам да успокоя ентусиастите, че без реална CS2 компютърната не може да се ползва и да я замени. След стартиране на симулатора се прави проверка за наличие на CS2 в домашната мрежа и ако не бъде открита, програмата преминава в демо режим!
За инсталиране на програмата се прави следното:
1. Влизате в страницата със софтуеър за централна станция.
http://www.maerklin.de/de/service/software-updates/
Превъртате надолу, слагате отметка в кръгчето пред реда Ich habe die Lizenzvereinbarung gelesen und bin damit einverstanden., за да се види софтуеърът.
А. За Windows сваляте файла CS2 setup.exe (53 MB). Програмата работи и с операционна система Windows ХР, но се препоръчва Windows 7 или по-нова. Инсталира се лесно, слага икона и на работния плот /трябва да се маркира/. При Win 7 64-bit се инсталира в C:\Program Files\Maerklin\CS2 и заема около 70 MB място в диска.
Б. За Mac сваляте файла CS2.dmg (117 MB). Какво се прави нататък в тая операционна система не знам, не я ползвам.
Работа с компютърния симулатор.
Първо трябва да свържете реалната станция CS2 с кабел към рутъра на домашната мрежа, после да я стартирате и да изчакате да зареди софтуеъра си. След появата на панела Control в нея вече може да стартирате и компютърния симулатор. Тъй като инсталационният файл е реално по остаряла версия, след първо стартиране започва ъпдейт на програмата, както и синхронизиране на данните с тази от реалната /локомотиви и устройства/. След първо стартиране програмата ще ви попита къде да си създаде работна директория. По подразбиране е C:\Users\Активен юзър , но тогава тя ще ви създаде куп папки с файлове при Моите документи, които ще се чудите откъде са дошли и някой път по грешка може да затриете някоя привидно ненужна папка. Затова е по-добре да си създадете една собствена директория, примерно C:\Maerklin , където да пуснете програмата да си копира и прехвърля каквото й трябва. Излиза и прозорец за избор на езиков интерфейс, където отново има проблем с преводите на езици, различни от немския. Можете да избере друг удобен език за вас, а надписът отдолу Fenster Nicht mehr anzeigen – “Не показвай повече този прозорец” може да го маркирате, ако не искате програмата да ви пита за език всеки път. След това може да влезете в програмата и да я разгледате/сравните с реалната централа. Версията на симулатора като софтуъер е по-стар – в момента е 3.8.1 (12). Препоръчително е версията на софтуъера на реалната централа да не бъде по-стар от 3.8.1, когато ползвате и симулатора като втора централа.
В симулатора може да зададете съвсем различни настройки на фон и цветови схеми, език, да зареждате съвсем различни локомотиви, да управлявате допълнителните устройства. Въвеждане и редакции на налични неща стават обаче само през реалната CS2.
ВНИМАНИЕ! След зареждане на данни от централата в симулатора е възможно реалната станция да премине в режим на авариен стоп! Същото става винаги при изключване на симулатора /затваряне/ на програмата. Ако се чудите защо през симулатора не може да се управлява нищо, проверете дали реалната централа не е минала в режим на авариен стоп!
В симулатора може да управлявате абсолютно всичко от реалната централа с натискане на бутон с мишката или по екрана /ако имате тъч-скрийн монитор/.
В симулатора под екрана се появява нов бутон – „вратичка с прозорци”. При неговото натискане се появява нов панел, в който може да се управлява активния локомотив – стълб със скорости и всички функционални команди.
Голямо удобство на компютърната програма е възможността да пуснете едновременно няколко панела на екрана:
Недостатък е само че прозорците не могат да се променят като размери и пасват добре само на екрани със съотношение на страните 16:9. Друг недостатък лично аз лично определям липсата на бутон за авариен стоп, който да е съгласуван с този на реалната централа.
Програмата успешно може да замени подобни програми за управление на макети и по-сложни трасета.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия