Електроника и Електротехника | Electronics and Electrical Engineering > Цифрово / дигитално управление | Digital Command Control
Marklin CS2 60215
Best Ripper:
Запазване и възстановяване. Други настройки и информации в Setup.
При влизане в менюто Setup на първи ред вляво има надпис Daten /на всички езици излиза така/. До него са бутоните са Save – “запазване” и Restore – „възстановяване”, а след тях са опциите Internal и USB. Добре е периодично да си архивирате данните от централа /back-up/, така че при срив да се отървете леко без или с минимални загуби. За съхранение можете да изберете „вътрешно съхранение” – в паметта на централата, или външно – на USB флашка. При ъпдейт на нова версия на софтуъра също е добре да се запише старата. Изборът е ваш. USB записът е по-бавен.
При проблем можете да възстановите предишно състояние, като отново може да избирате между вътрешен запис в централата или от външен – USB флашка.
При влизане Setup и натискайки в лентата долу CS2, но БЕЗ да натискате „гаечния ключ” за настройки, можете да получите допълнителна информация за централата. В лентата са достъпни три опции:
1. Information - Информация за текущите стойности на натоварването.
На първия ред е надпис Central station 2 и серийният номер на централата. На втория ред е централата по каталожен номер – 60215 /или 60214/60213, ако е по-стар модел/. На третия ред е версията на информационно-измервателния модул към операционната система на централата – последната към датата на поста е 3.27 /Да не се бърка с версията на операционната система!!!/ Под него е амперажът на влаковото трасе в момента – вдясно на лентата е цифровата стойност, самата лента в цветове показва натоварването. Под него е амперажът на програмната релса – изобразено по същия начин. Следва напрежението на централата. Най-долу е температурата на хардуеъра /дънната платка/ на централата. Стойностите могат да ви ориентират какво става с централата и дали /примерно/ не се претоварва и не прегрява /особено лятото/.
2. Audio – показва наличните звуци в централа, които са в определена директория и са wav формат. С бутоните вдясно би трябвало да се чува /с външни слушалки или тонколони/, но засега не съм успял да изкарам звука.
3. Version – показва инсталираната версия на хардуъра и софтуъра, линукс дистрибуция на операционната система.
При влизане в раздел Setup и с натискане на бутона CS2 в лентата и бутона „настройки” – гаечния ключ, влизате в по-разширено меню от горното. Цветът на екрана се променя. Отдолу до бутона CS2 в лентата се появят следните бутони:
1. MS1 – оттук се добавят/премахват мобилни станции стар модел – 60652.
2. CS1 – тук се добавят/премахват централни станции стар модел – 60212. Могат да се добавят/трият локомотиви и аксесоари.
3. Devices – добавяне/премахване на устройства от мерклинската система.
4. Information – тук обаче този прозорец изглежда различно. Горе е менюто с Central Station 2 и сериен номер, но ако имате включена допълнителна мобилна централа /особено MS2, която се разпознава автоматично/, тя също се излезе в падащия списък. След това е пак каталожен номер на централата и версия на информационно-измервателния модул. След това обаче следва Trafo – тук от падащото меню може да избере модела трансформатор /ако е мерклински/, за да се синхронизира по-добре работата на централата. В най-долния ред оставяте режима 6095 на „нормален”.
5. Audio – същото като описаното горе.
6. Modeltime – тук любителите на моделно време могат да зададат стойностите, които желаят за управление на влаковете. Има възможност за стартиране в определено време, както и задаване съотношение на реален час към моделен.
7. IP – за настройване на мрежовата карта. Описан е в предишен пост.
8. CAN – Управление на CAN шлюз – тук по-добре да не пипате на тоя етап.
9. Version – описано по-горе.
10. View – настройване на език – описано в предишен пост.
11. Background – настройване фона /тапет/ на екрана, както и задаване на цветови комбинации на неактивни/активни икони на функционалните команди. За последните имате само два избора, заводските тапети /фонове/ са 12 /принципно могат да се добавят още отделно/.
12. Track – тук може да направите няколко настройки на системата. Първото за маркиране е „динамика на датчика за ъглови премествания” – това не го маркирате. Второто е за автоматично стартиране на локомотив – ако искате слагате отметка. Третото е автоматично добавяне на електромагнитни устройства /аксесоари/ - пак ако искате слагате отметка. Четвъртото е съществено – поддръжка на различните стандарти на локомотиви за цифрова железница.
По подразбиране e избрано Auto – тоест, едновременна поддръжка на всички протоколи – MM, mfx, mfx+, DCC. От падащото меню може да спрете /”орежете”/ управлението на протоколи, които не са ви нужни.
ВАЖНО!!! Ако сте в трирелсовата система на Мерклин, но имате локомотиви от най-различни производители, особено ползващи мултипротоколни автоматични декодери, не бързайте да изключвате протокола DCC!!! Локомотиви с декодери на ESU, Uhlenbrock и др. в цифровата система на Мерклин се разпознават като DCC такива и се управляват по този протокол! Ако спрете поддръжката му в тази настройка, тези локомотиви стават неуправляеми!!! Препоръчително е да се остави на автоматично.
13. S88 – настройки за спирачен модул S88 – досега не съм разбрал някой у нас да го е ползвал, не променяйте настройките.
14. Debug – дебъгване на проблеми в централата – това е за напреднали потребители.
Щом свържете мобилна централа към централната станция, на първия прозорец долу ще се появи нова опция долу вляво – допълнително устройство – Auxiliary Device. При маркиране на опцията най-долу се появят 4 места за отмятане по избор. Те са за синхронизиране данните на Централната станция с мобилната. Може да се синхронизира отделно и независимо за клавиатура, макет, памет и локомотиви.
Best Ripper:
Въвеждане/регистриране на локомотиви.
Има няколко начина за въвеждане на локомотиви в зависимост от типа декодер.
Въвеждане на локомотив с mfx декодер.
За тази и следващите операции се използва програмната релса.
За въвеждане на локомотиви с този тип декодери е достатъчно те са бъдат поставени върху релсата. В рамките на десетина секунди цялата информация от този тип декодери се разчита и прехвърля в централата. В раздела Control под двата скоростомера се появява бутон mfx до бутона за настройки на локомотива. Трябва само да щракнете върху левия или десен бутон за потвърждение. И локомотивът е въведен в базата активни локомотиви на централа. Веднага може да се ползва с всичките му команди – съответно вляво или дясно, зависи къде сте дали потвърждение.
Забележка: При ранни модели на този тип декодери е възможно да не бъдат правилно заредени името и картинката на локомотива, което ще трябва да се довърши ръчно. В по-новите декодери това се среща много рядко.
Въвеждане на локомотив с MM декодер.
Мерклинските локомотиви с ММ декодер са два типа – стари модели с програмиращи ключета и нови модели със софтуеърно програмиране. Въвеждането става по следния начин:
А. С програмиращи ключета.
Натискате бутона „локомотив” до едната от червените врътки и влизате в „склада” с активните локомотиви. Отгоре имате две опции – всички въведени локомотиви (All) и последно използвани (Last used). В случая това не ви интересува. Важното е бутонът “+” в края – натискате го.
Отваря се следния прозорец. Тук има 4 избора – избирате второто New Locomotive – manual. Натискате “зелената чавка” за потвърждение. Отваря се нов прозорец.
Вляво на първи ред може да въведете име на локомотива, използвайки клавиатурата, която се появява, щом натиснете бутона вдясно. Първо изтривате името “Lok”, после въвеждате новото. На втория ред е избор на икона/картинка на локомотива. Натискате върху “???” и ще ви се отвори голям списък с налични картинки, от който избирате желаната /ако няма – може да оставите ??? или да изберете подобна/. На третия ред е принципна икона за локомотива, която се подава на мобилна станция. Изборът тук е само до тип локомотив – електровоз, дизел или парен. На четвъртия ред е типът декодер. Когато декодерът ви е с ключета, оставяте настройката на положение “MM2 Coding Switches”.
На пети ред е адресът на локомотива. Ако го знаете предварително, може да го въведете на мястото на нулата. Ако не – натискате бутона вдясно „локомотив със стрелка нагоре”. Ако адресът бъде прочетен от централа /осъществи връзка с декодера/, в празното квадратче се появява отметка, а в полето с нулата се появява адресът. Под тях ще се появи и с колко ключета е декодерът, както и комбинацията им.
Вдясно веднага се виждат настройките на декодера за ускорение, спиране, минимална и максимална скорост, сила на звука и спидометъра в Control. При желание може веднага да ги промените. Накрая натискане долу вдясно бутона „локомотив със стрелка надолу”, за да изпратите новите настройки към локомотива /той трябва да е на релсата за програмиране!!!/. Накрая натискате „зелената чавка”.
Забележка: Стойността на спидометъра е само информативна за скалата в Control. Няма връзка с Max. Speed над нея.
Б. Въвеждане на локомотив с програмируем декодер.
Влизате отново както по-горе в добавяне на нов локомотив и ръчно добавяне. Щом стигнете до полето „Decoder Type” избирате “MM2 Programmable”. След това отново натискате бутона за получаване на адреса от локомотива или го въвеждате ръчно. Останалото е същото. Бутонът CV Access отдолу в началото е недостъпен, щом се въведе правилният адрес, става активен и от него може да се влиза в настройките на CV-тата.
Въвеждане на локомотив с DCC декодер.
Отново се влиза както по-горе, но в полето Decoder Type се избира последното – DCC. В този случай долу се появява нова опция – Speed Levels – стъпки на скоростта, където да избирате между 14, 28 и 126. И тук може да изискате получаване на адрес от декодера с бутона „локомотив със стрелка нагоре” или да го въведете ръчно. След това получавате достъп през бутона CV до настройките на декодера.
Въвеждане на локомотив с локомотивна карта.
Въвеждането важи и за локомотиви с декодери ММ, и с DCC. Информацията се подава от чип карта с размерите на банкова дебитна/кредитна карта. Картата се поставя в единия от двата четеца от задната страна на централата, като чипът трябва да е отдолу /надписът на гърба трябва да се вижда при поставянето й/. Картата трябва да влезе с леко щракане в слота, след което информацията автоматично се прехвърля в „склада” за 2-3 сек.
Въвеждане на локомотив от базата данни.
Натиска се бутона „локомотив” до червена врътка или иконата на зареден локомотив на екрана. Влиза се в „склада” с активните локомотиви. Натиска се „плюса” вдясно. На новото меню се избира първата опция – New Locomotive – from database.
Отваря се голям падащ списък с мерклински локомотиви. С превъртане може да стигнете до нужния или да ползвате търсачката горе, като въведете каталожния номер на локомотива.
ВАЖНО!!! За да заредите локомотив по този начин, трябва да сте сигурни, че заводският му адрес не е променян. Ако локомотивът не присъства в списъка, проверете дали той не е с mfx декодер. В списъка има само локомотиви с ММ декодер /тъй като mfx се разпознава автоматично и няма нужда да се вкарва в заводската база данни/.
Best Ripper:
Зареждане, премахване от управление и изтриване на локомотив.
От основен прозорец Control зареждането на вече въведен локомотив, за да може той да се управлява, става чрез влизане в „склада”. За целта се натиска бутонът „локомотив” до някоя от червените врътки или се щрака върху иконата на локомотива на екрана /вляво или вдясно/. Влизате в следния прозорец:
За зареждане на нов локомотив просто щракане върху иконата му. В зависимост от коя икона или бутон сте влезли /ляво или дясно/ ви се предлага от тази страна да бъде зареден, ако искате другата – просто долу в средата избирате в правоъгълника с червената точка – Left/Right Loco. Потвърждавате с зелената чавка и локомотивът е зареден за управление заедно с всички негови функции. Ако преди това е имало активен локомотив, няма нужда първо да освобождаване мястото му в Control – директно с избора на нов се подменя старият.
За премахване от управление влизате в „склада”, натискайки съответния бутон или по-добре директно иконата на заредения и активен локомотив. В „склада” натискате бутона вдясно от правоъгълника с червената точка – No Locomotive. Локомотивът се премахва от управлението /освобождава се управлението/, но не се изтрива от „склада”.
За изтриване на локомотив влизате в „склада” и щракате върху иконата на желания за изтриване локомотив. После натискате бутона „кошче” долу вдясно /до бутона “?” за помощ/. След това потвърждавате и локомотивът е изтрит напълно от списъка.
Best Ripper:
Управление на локомотиви.
След зареждане на локомотив от „склада” и връщане на централата към прозорец Control управлението на избрания локомотив може да се извършва по различни начини.
Единият е с помощта на червената врътка. Завъртайки надясно, увеличавате скоростта, завъртайки наляво – намалявате. Смяната на посоката става с вертикален натиск на бутона – чува се щракане. Въпросната смяна на посока може да се използва в мерклинската система като аварийна спирачка /авариен стоп/ само за активния локомотив вместо да спирате всички локомотиви.
Вторият е през екрана. С помощта на стилуса или с пръст натискате на определено място /определена скорост/ върху спидометъра и локомотивът потегля, следвайки настройките на декодера. Докато достигне зададената скорост. Спирането е по същия начин. Може също да влачите пръст или стилус по екрана за постепенно ускорение/спиране на локомотива. Смяната на посоката става с двете стрелки отстрани на иконата на локомотива.
Функционалните команди на локомотива се изобразяват от двете страни с две вертикални колони. Показват се 16 команди – от f0 до 07 са от външния край, а от f8 до f15 – от вътрешния. Първата колона може да се включва или с осемте бутона отстрани на екрана, или директно с натискане на иконите им на екрана. Втората колона обаче може да се управлява само през екрана!
ВАЖНО!!! Централата има вграден бустер за 5 ампера ток! Това може да се постигне с захранване 100VA! При задаване на правилен траф в настройките на централата може да следите в Information степента на натоварване с голяма точност.
Best Ripper:
Редактиране/настройване на локомотиви.
ВАЖНО!!! Преди да тръгнете да променяте настройки на цифров локомотив, трябва да имате книжка на декодера и самия локомотив, за да си изясните дали това, което искате, го има като опция в декодера и дали може да се направи.
ВАЖНО!!! Всички операции по препрограмиране се извършват върху програмната релса на централата!
Настройване на локомотив с ММ декодер с ключета.
Най-сложно е настройване и смяна адреса на мерклински локомотиви с програмиращи ключета. Преди да се захванете с евентуална промяна на адреса задължително трябва да се сдобиете с книжката на локомотива /или ако нямате – да изтеглите от сайта на Мерклин/. Тя ще ви е необходима както да разбере декодерът с колко ключета е – с 4 или 8, така и как се отваря безопасно самият локомотив. Ако е 4, трябва да имате предвид, че изборът на адреси е силно ограничен. Освен това след определяне на възможен адрес в централата, трябва да въведете комбинацията от ключета в самия локомотив, иначе нищо няма да се получи. Не е много удобно, но такива са ранните поколения декодери. За щастие на такива декодери може да попаднете само при доста стари цифровизирани локомотиви, всички нови локомотиви и нови декодери за цифровизиране вече се програмират софтуъерно.
За пренастройване влизате в “склада” и зареждате желания локомотив. После в Control натискате бутона „гаечен ключ” в средата под спидометъра. Натискате бутона "+" и наблюдавате кои адреси са достъпни. Или директно въвеждате желания и гледате дали може да се въведе.
Пример, че адрес 1 при 4 програмиращи ключета не може да бъде избран – липсва комбинация на картинката.
Ако ключетата обаче са 8, можете да зададете всеки адрес от 1 до 80. Комбинацията от ключета трябва да бъде зададена в декодера на локомотива, а после да натиснете бутона за потвърждение. Така централа ще „отговори” дали е установена връзка с въпросния декодер на определения адрес или не.
Тъй като това са много стари декодери, те имат силно ограничени възможности. Не е изключено като опция да имате само избор на адрес. Вдясно в най-добрия случай ще можете да зададете само ускорение и спиране, но няма гаранция, че и това е достъпно.
Настройване на локомотив с програмируем ММ декодер
Зареждате локомотива като активен и влизате в настройките с бутона „гаечен ключ”. Показва се примерно подобна картинка:
Показва се моментният адрес на локомотива, както и всички настройки вдясно. През бутона CV може да влезете във фините настройки, но трябва да внимавате какво правите там. Всичко достъпно може да се променя в съответните граници. Долу вдясно има 5 бутона. Бутонът „Rst” е за рестартиране/ресетване на декодера до заводски настройки. Бутонът „Локомотив с черно квадратче под него” ви дава възможност всички настройки да бъдат записани на локомотивна карта. Картата трябва да се постави в слот преди натискането на бутона. Бутонът „Локомотив със стрелка надолу” изпраща новите настройки от централата към декодера. Последните два са ясни.
Забележка: Вляво под бутона CV има още един бутон – Shuttle train. Той служи за задаване на участък от трасето с различна скорост, но е пряко свързан с използването на модул S88. Тъй като на този етап няма да се заминавам с модула, няма и какво да ви занимавам с бутона.
Настройване на локомотив с DCC декодер.
Още с въвеждане на такъв локомотив в Control до бутона „гаечен ключ” се появява втори – POM /Programming On The Main/, който дава директен достъп до CV-тата на декодера.
При натискането му излиза предупредително съобщение да внимавате какво правите и да прочетете добре упътването на декодера. След потвърждение влизате във фините настройки. Отделно в основните настройки се влиза отново през „гаечния ключ”. Разликата тук е, че има избор на стъпки на скоростта, както и че вдясно долу се дублира бутона „локомотив със стрелка нагоре” – за получаване на адрес от декодера.
Промяна на иконите на функционалните команди – за всички декодери.
След влизане в основните настройки чрез бутона “гаечен ключ” вдясно се появяват и иконите на всички функции /все едно локомотивът е зареден в десния прозорец на Control/. Ако локомотивът не е с mfx декодер, на практика никога иконите не са ясни и точни. Обикновено само „светлини” – f0 излиза точно, всичко друго е изобразено с Fxx – от f1 до f15, звуците /когато ги има/ много често са изобразени с обикновен говорител, има празни икони, има и разминавания… Всичко това може да се подреди, ненужните Fxx могат да се скрият от екрана, звуците да се прецизират по картинка, за да е ясно какво натискате. /Списък с мерклинските икони за функционалните бутони има по-долу/.
Избирате си желаната икона и я натискате /когато сте в настройки!/. Отваря се нов прозорец.
Горе вляво под надписа Icon има падащо меню, от което може да изберете нужната икона за функцията. На първо място е “празна” икона. Ако на избраната икона няма никаква функция и не искате нещо ненужно да ви дразни на екрана, избирате това. Вдясно е бутон за тест на функцията – може да ви ориентира за звука и по него да изберете подходящата икона. Под нея има 4 избора на времетраене на командата:
1. Продължителна функция – Switching Function – команда, която изисква натискане на бутон за включване и стои включена, докато не натиснете отново същия бутон /примерно светлини/.
2. Импулсна функция – Momentary Function – кратковременна функция, за чието активиране е нужно еднократно натискане на бутон /след което тя изключва сама и бутонът се индикира като неактивен/.
3. За определено време – Duration Function (sec) – след избор се появява скала, където може да зададете времетраенето в секунди /тук зависи дали декодерът ще позволи това!/.
4. Изпълнима функция – Run Time Function – специални функции.
Вдясно има бутон за изпращане на настройките към декодера, но на практика няма гаранция, че той ще приеме новите икони. Възможно е уж да ги приеме, но при повторно въвеждане на локомотива след време да се установи, че не са приети и пак ще трябва да се коригират.
По същия начин се действа с всяка една икона за команда, която искате да редактирате. Местата на иконите не могат да се пререждат. Може да има “дупки” в реда им, но това на практика не пречи поради директния достъп до тях през екрана /няма превъртане на меню/. Може и да може да се прави в декодера, но не ви препоръчвам такова приключение.
Списък с мерклински символи в централна станция CS2.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия