Макетът на j.k.kolev

[Old Boris]

Както виждам от текста и картинките, голяма инвазия или интервенция се е случила през последния период. . Няма ли вече подадена нота до ООН-то за засегнатите . Всичко е добре направено с добре изразена германска по дух плановост . Това, което се вижда, надхвърля понятието макет. Бих го нарекъл система от макети.
Схващам, че няма директна видимост между двете крайни стаи и връзката между тях. Къде ще бъде основният диспечерски център?

[Adrian]

Живко, спретни един общ план на макета , че въображението ми показва как спите на закрит балкон , а в апартамента ви е половин Германия 1:87 - това на шега , разбира се !

[j.k.kolev]

Още един поглед към западната гърловина:



 на последните две снимки, се виждат двата електрифицирани коловоза, част от трасето по което се осъществява основното движение на влаковете, както и стрелките водещи към каналите и големия завод.
Когато пусна и схемата на коловозното развитие, ще стане по-ясно, но сега ще се опитам да обясня основните направления и движение на влаковете в проекта, както и защо именно тази гара се явява най-важният железопътен възел на макета. Всички пътнически влакове тръгват от челната Митълщат и стигат до преходната Кел, влизайки само през западната гърловина на гарата. Спират на някой от трите коловоза пред гарата или на челния до самата сграда. Ако са  мотрисни влакове или композиции с вагони тип Щоервагени, просто сменят посоката и се връщат към челната гара, която е и нещо като гара за домуване, с малко депо за вагони и локомотиви, така или иначе на глухите коловози могат спокойно да останат без да пречат. Ако композицията е съставена само от пътнически вагони, тогава локомотива прави маневра и начело на влака се връща от Кел към Митълщат отново само през западната гърловина. Така нареченото от мен магистрално трасе, е под формата на затворен кръг и пътническия влака може да направи няколко обиколки, преди да спре, но само в тази посока на движение. За съжаление, мястото не позволи да има още една междинна гара или поне спирка за S-bahn например, така че всички влакове - скоростни, експресни, пътнически се движат само по този единствен за тях маршрут.
 За почти всички товарни влакове, Кел е също начална или крайна дестинация


разликата с пътническото движение, е че схемата позволява товарните да влизат, както от западната, така и от източната( с моста) гърловини. Влизайки в гарата, товарните спират на някой от двата предназначени изцяло за тях коловози, където електровоза (най-често с такъв се осъществява прехода между районите) се разкача и се закача дизеловия маневрен локомотив, който поема по-често бутайки назад вагоните към западната гърловина на гарата и навлиза в зоната с пристанището и завода. Тук разбира се може, композицията да се разцепи на две и единия дизел да поеме към предприятието, друг да закара вагони към терминала за петролни продукти например, намиращ се на самите канали.

[j.k.kolev]

Схващам, че няма директна видимост между двете крайни стаи и връзката между тях. Къде ще бъде основният диспечерски център?

Да, наистина няма пряка видимост между двете стаи, коридора между тях, освен чудесно място за трейнспотинг, става и за наблюдение на почти целия макет, за това ще стане въпрос малко по-късно.
Между другото значително увеличеното времепътуване, създава и една друга екстра- влакът не само не е постоянно пред погледа, но дори по някое време спира да се чува. И тъкмо когато в началото, започвах да се чудя дали изобщо ще дойде, започва да шуми от тунела например и най-после се показва, направил пълна обиколка.
Адри, закрития балкон отдавна е погълнат от индустрията, нали знаеш с каква упорита последователност дойчовците превземат територия? В кръга на шегата разбира се. Все пак да кажа, че функционалността на апартамента не е съвсем нарушена, и има още две стаи и кухничка на другата тераса, настанил съм се само в по-малко употребяемата част на жилището
Колкото до цялостна схема - да ще има такава, но още не е съвсем готова.

[j.k.kolev]

Продължавам с товарите.
Контейнерните влакове, които съм снимал например по-горе, единия поема на изток към товарна гара Митълщат, другия тръгва с маневрата на запад към пристанищния терминал и крана за контейнери до реката. Линиите се освобождават в очакване на следващия влак. По тази логика, всеки товарен вагон на макета има маршрут, който започва с маневрен локомотив от някой индустриален клон, където е натоварен/разтоварен, стига до място където товарните вагони оформят композиция( в случая на Кел двата товарни коловоза, които вече споменах), там влакът изчаква да се освободи трасе за него и когато е възможно тръгва по удвоената магистрала към друг индустриален район с друга товарна гърловина, където когато пристигне, товарната композиция се разформирова и отново маневра закарва всеки вагон до съответния индустриален клон, където той отново ще бъде натоварен/разтоварен или просто ще остане да си домува. Основните превозвани стоки са нефтени продукти, контейнери, въглища,рулони, скрап, метални изделия на машиностроителното предприятие и др. Когато започнах описания вече рестарт, горе долу се опитвах да съобразя предприятията с вагоните, които дотогава вече бях събрал, т.е. всеки вагон да може да върши някаква "работа". Останалия извън концепцията подвижен състав, полека отпада от колекцията, за сметка да кажем на повече открити Е вагони за скрап, тъй като обикновено в действителността се движат поне по 12-15. Направо се чудя на кого да харижа Cholcim- те
 Двата района - Кел и Митълщат, са обособени като индустриални зони с по няколко промишлени клона, третия район е по-малък и е само с един клон, но отново маневрен локомотив подготвя композиция за транзит.
Коловозната схема е направена така, че товарните влакове могат да се движат от Кел към Митълщат и обратно и от Кел към третия район и обратно. Между Митълщад и малкия район няма връзка, тъй като третия район е само предприятие свързано с друго от района на Кел, затова между него и товарна гара Митълщат товари не пътуват и директа връзка няма.

[j.k.kolev]

Оставаме още за малко  отново на Кел:



Както се вижда предстои още доста довършителна работа, чудя се още стените отзад какво да ги правя. Би било добре да не останат такива бели, но засега решение по този въпрос нямам.
Гаровото здание, както вече бях писал е на Кибри, пероните в средата са ICE платформите на Faller, част от тях съм оставил непокрити, както на истинската гара, малките перони откъм гарата са на Vollmer. Както се вижда самата гара е разположена по- дългата страна на стаята, стрелките са към другите две стени, защото няма как иначе на едната стена с обща дължина от около 4 метра да се направят прилично дълги коловози, в които да се събират пътническите и товарни влакове. Нямаше начин да се избегнат и тези 90 градусови завои, опитах да ги смекча с малко зеленина. Няма как всичко е един компромис
Пренасяме се сега в другия край на макета на изцяло пътническата гара Митълщат.

[gregary]

За много години, Живко!
Направи ни подарък за празниците с твоята тема. Винаги ми е било приятно, да се представя и разисква даден макет, модел от колекция, техника за макетиране, състаряване и т.н.

Относно:

чудя се още стените отзад какво да ги правя. Би било добре да не останат такива бели, но засега решение по този въпрос нямам.

Смятам, че е единственото решение е поставянето на фон с промишлена, градска, планинска или равнинна картина. Зад Кел, може би ще е подходящ фона на FALLER 180510


Принципно има и други фонове, това просто на първо четене...

[j.k.kolev]

При нея се оказа, че компромиса ще значително по-голям, поради ред причини.
Връщам се отново малко по-назад. Когато започнах новия макет, беше ясно че района на Кел ще е задължително равнинен, поради естеството на релефа на територията, която все пак правя опит да пресъздам. В бившия вече хол, повече от ясно пейзажа трябваше да се разчупи, поне с още едно ниво, но така че хем да остане достатъчно място за индустрията, която обикновено е разположена в равнина, хем пък и на такава площ е добре да се развие някаква теснолинейка H0m(повечето от Вас знаят любовта ми към тази железница). От друга страна нищо не трябваше да пречи на жп магистралата да изпълнява основната си функция - не възпрепятстван пренос на влакове от единия до другия район, все пак в един затворен кръг, за да може да човек да поседне някъде и просто да се полюбува на композициите. Не на последно място - гарата, на която винаги се акцентира  във всеки железопътен макет, да има достатъчно място за дълги пътнически композиции от порядъка на 8-9 вагона, все пак времето в проекта е 5-6 та епоха. Доста задачи, а пространството не е толкова голямо, отделно от това бях решил да подчиня всичко на подвижния състав с който разполагам и най-вече на това, което ми се гледа на мен самия. Реших, че ще е по-добре да разделя пътническата от товарната гара, това би позволило значително по-голямо спокойствие при пътническите превози, с възможност на вагоните и мотрисите да постояват на коловозите необезпокоявано. Челна/глуха пътническа гара в най-голяма степен отговаря на тези критерии, не случайно както знаем на Запад има доста такива в големите градове. Така и направих - качих пътническата гарата на ниво + 10 см по дългата около 5 метра стена на стаята, връзката с основното за движение трасе стана чрез удвоен коловоз, по естакада със сравнително приемлив наклон от малко над 3 промила. Двойната линия влиза в гарата и се разклонява на общо шест коловоза, с възможности за лесен преход между отделните линии ще видите след малко.
 Дотук нещата горе-долу биват, 6 коловоза не са много, но общо взето прилично за средно голяма гара, все пак са и само пътнически, дължина за композициите достатъчно, обаче теснолинейката как да впиша? За нея остана място колкото само за един коловоз вече седми за гарата, което е добре по принцип за такова междурелсие, но ако и тя завърши челно в гарата, как да завъртя един много по-малък разбира се кръг? А е добре да може самостоятелно да се движи и теснолинеен влак. Остана толкова малко място защото гарата не можеше повече расте на ширина, магистралното трасе макар и на друго ниво се движи успоредно на гарата - за него вече казахме по-възможност дълги прави участъци. При това положение - не оставаше друго освен теснолинейния коловоз да преминава транзитно през иначе челната гара Митълщат. Освен всичко недостига на няколко сантиметра площ, ме принуди да поставя пероните чак в гърловината на самата гара - горките пътници, трудно ще прекачват влаковете По мои наблюдения обаче, често за теснолинейките по света се прилагат различни по-нестандартни решения.  Тук започнаха и проблемите с теснолинейния релсов материал.
 Първо взех малко релси на Bemo и дори пробвах да баластирам част от трасето. Резултатът изглеждаше обнадеждаващ, линията с малка подложка от корк за баластовата призма и тревичка наоколо изглеждаше симпатично и реалистично. Но пинчетата(май така се казват) за връзка между отделните релсив тази система не са фиксирани като на Пико например, при това не само на флексовете. Това доведе, до недобро уплътняване между релсите, голяма загуба на ток при отдалечаване от източника, често дерайлиране на капризните вагони на Bemo, от единствената засега пътническа композиция. Отделно от това предстоеше трасето да минава през трудно достъпни горски райони. Опитах и някакво запояване, но накрая се ядосах и реших да не се мъча повече и да сменя релсовата система с тази на Тилиг с готовата бетонна призма. Грозничко е, но здраво, пак казвам - всичко е един голям компромис, особено теснолинейката.  Аз лично не се справих с релсите на Bemo, Гришата казва, че няма проблеми, надявам се да сподели своя опит с нас.

[j.k.kolev]

Гриша за много години на теб и всички съфорумци, да сме живи и здрави всички!
Този фон зад тополите на западната гърловина, ще е супер, проблем стана когато сложих подобен само че с природен пейзаж на друг участък, където линията минава непосредствено до стената. Някак липсваше дълбочина на визията и реших да го махна.
 Ето и гара Митълщат:

е друго пише на пероните, но това ще се оправи, тук малко нещата са сглобявани, всъщност те трябваше да са за друга гара, но да не влизам в повече подробности. Е идна снимка от към гаровото здание:

Тези релси отпред ще ги махна, мислех ги буренясвам, като отдавна извадени, но сега като ги гледам на снимката не ми харесват

[j.k.kolev]

Още една по-обща снимка от гърловината към гарата:


на първата снимка се вижда по ясно колко малко не достигна и за един нормален пък било и доста тесен перон за теснолинейката. Отдолу в дясно на същата снимка се вижда главното трасе излизащо  от тунел да влиза в района на Митълщат.
снимка от гарата към стрелките

в дъното се вижда, теснолинейната гара до стрелките с една линия към гаровото здание. Известно време нямаше въобще  никаква сграда, а само две стрелки и два коловоза с перон за пътници. Ще има и пешеходен надлез над линията към стената, не е готов още. В дясно е депото за вагони и локомотиви, с ляв завой коловозите тръгват по естакадата към ниво кота 0.

горе виждате гарата и успоредната до нея главна линия, излизаща от тунела започващ още на територията на Кел, в дъното влиза в друг тунел, третия коловоз включва влаковете от товарната гара Митълщат.

зад депото, има малка ремонтна работилница. И така и тук има още доста довършителна работа, а може би и някой промени. Много ми се искаше гарата, или поне голяма част от нея да е изцяло покрита, ще мисля нещо за по-нататък, засега остава така. Оставаме на второ ниво, по пътя на теснолинейката.

[j.k.kolev]

на преден план теснопътната линия излиза от гарата(прехода ще се заглади разбира се), на заден план двойната линия излиза от естакадата и продължава към гара Митълщат, а със стрелката отзад се излиза към третата промишлена зона.

поглед и отдолу нагоре


това удвояване, ще позволи някакво разминаване все пак, не че се очаква интензивен трафик, но е добре да има такава опция. В дъното изоставена гара или някаква железопътна постройка.

зад боровете се намира естакадата.
На това място(горната снимка) от ниво 2, беше предвидена градска част, която щеше доста логично да се впише с общия пейзаж на макета, дори еднопътната линия на теснолинейката, минаваше пред блокчета доста време, бях предвидил и нещо като офисна част в дъното на по-широката част, където сега е изоставената постройка. По-късно обаче, реших че общата визия на проекта е твърде промишлена и това има нужда да се компенсира с повече зеленина. Мисля, че боровата гора стои по-добре тук, само има нужда от още малко сгъстяване, още повече наблизо има и ТЕЦ и рафинерия. Хм, стърчащи в близост комини, влак пред входа и зад блока, нямаше да са много скъпи тези жилища

[j.k.kolev]

изглежда и покрива е рухнал.....



тук теснолинейката минава през малко тясно проходче и се гмурка дебрите на библиотеката. Няма спирка тоя влак
излиза през едно мостче точно от тук:

на заден план се вижда как главната линия излиза от тунела и стрелките, които разклоняват към гара Митълщат.




тук теснолинейката и магистралата отново се движат успоредно макар и на различни нива.
Продължаваме по трасето "живописната"  1000 мм теснолинейка

[j.k.kolev]

както се вижда, през цялото време теснолинейката се движи на второ ниво в една равнина, растителността извън гарата около самата линия, обаче е преобладаващо иглолистна, което поне малко да създаде илюзия за по-висока надморска височина.








още един поглед назад











следва още един мост - този път над основното трасе и пътищата на двете линии се разделят, магистралата поема към Кел, теснолинейката се връща към Митълщат





стига толкова гори и полянки, следва завръщане в металното сърце на макета в района на Кел

[j.k.kolev]

Съжалявам, че не махнах навреме тези големи секции, през които се налага да мине теснолинейката в момента. Просто се зачудих къде ще сложа толкова много книги, чаши и разни соц. боклуци, а трябваше - сега демонтажа ще е значително по-труден. По план, на тяхно място предвиждам развитие на планинска част, с малка преходна теснолинейна гара, със сечище за дървесина например, което да оправдае макар и символичен товарен трафик. Тогава ще отпадне удвояването, близо до изоставената постройка, това обаче ще го мисля за по-нататък.
 След кратката разходка из зелената част на проекта, да се върнем към основната - промишлената. И така обратно към Кел.
 След като, вече бях заложил на концепцията за индустриален макет в 5-6 епоха, стана ясно че не е сериозно съвременни товарни вагони да влизат в бирената или малцовата фабрика на Пико. Другите производители на модели на сгради, също се ослушват на тези тема, така че пътят е един - поръчка по изготвен предварително индивидуален проект, или по-точно по предварително зададени параметри. Предимство, според мен, е че това би създало и собствен облик на макета.
 Както повечето от Вас, така и аз познавам инж. Тодор Тодоров от Разград, покрай моделите на дръвчета. Почти всички иглолистни, както и част от широколистните дървета на макета са негово производство, смятам че се отличават с добра автентичност и отлична изработка, спрямо повечето известни фирми, а цените - без конкуренция. За това е ставало дума във форума вече неведнъж. След разговор с него, започнах проучване на това, какъв тип завод ще е добре да поръчам, какви товари ще влизат и излизат от него, къде ще е най-добре да го разположа, как ще повлияе на товарния трафик и не на последно място отново -  да е съобразен с  какви вагони вече имам в колекцията.
 Справка от гугъл, ( снимка1 снимка2 снимка3 снимка 4 снимка5 снимка6 снимка7) отново над гарата в Кел показва, че човек има върху какво да си развие въображението. Стоманолеярна (Badische Stahlwerke), контейнери, горива, камари с пясък, скрап и въглища, гъста мрежа от жп линии в индустриалните клонове, някой от които приятно влизащи след дълги маневри в самите сгради както тук например наистина разпали въображението ми. Още повече, че с вагони за подобни товари, вече разполагам.

[j.k.kolev]

Освен разходката в гугъл, направих такава и по-близо - в Перник и Радомир заводи и идеи колкото искаш. Спрях се на варианта - индустриален комплекс за тежко машиностроене със стоманолеярна, преработка на скрап, производство на всякакви  метални изделия. Към него ще има и предприятие, да кажем важен клиент или дъщерно дружество, което ще е потребител на продукцията ( намира се в третия индустриален район), от своя страна по-малкия завод ще снабдява големия със скрап от депо за рязане предимно на бракувани вагони и локомотиви , т.е. ще има интензивен трафик между тях.  След последни чертежи и уточняване на подробности, последва паричен аванс и ръкостискане - сделка ще има, Тошко се зае сериозно с тази задача. Държа да подчертая, че той се справи повече от добре, уговорените срокове бяха спазени, изпълнението беше точно по зададения проект, очакванията ми бяха удовлетворени, цените както обикновено при него - абсолютно разумни.
 Големия комплекс се състои от три производствени сгради, разположен е над гара Кел,  площта му е около 285х120 см, общо две жп линии влизат в завода от двете му страни, като единият от коловоз приемам че излиза готовата продукция, а от другия влизат суровините, в двете по-големи сгради влизат по две жп линии, от двете му дълги страни са речните канали, има и кранове както до реката, така и вътре в самия комплекс. На територията на предприятието се намира и контейнерния терминал на реката.
Във втората по големина сграда се намират стоманодобивните пещи, размерите и са 75х35 см, към нея има комини и охладителни кули, там влизат предимно вагоните за скрап и въглища, а излизат по директна жп линия, вагони с разтопен метал към най-голямата сграда, която е с размери 80х42 см. Ето и снимките: