Макетиране и техники на макетирането | All about layouts > Похвалете се с вашия макет | Show us Your layout
Макетът на j.k.kolev
Ivo Nedkov:
Да, ще очакваме снимки да видим какво си направил. :)
bazitov:
Радвам се, че си започнал с текстово описание.
Колкото и много думи да могат да се заменят с една снимка, никога няма да може да се вмени същия смисъл.
Снимките/как-изглежда макета са страхотна мотивация в началото, но ако няма концепция според мен всичко се разпада доста бързо.
Дали според вас си струва да се преведе тази серия от статии на български, че и защо не и да се онагледи с отделни видеа за всеки пример?
j.k.kolev:
Снимки и клипове разбира се ще има, схемата на коловозното развитие надявам се също. Първо обаче, накратко ще споделя как се разви идеята за този проект и как почти по едно и също време започна да ми се „залесява“ и хола и „зеленясват“аквариумите.
Към средата на 2009 година, когато вече бях убеден, че новата ми стара страст към влаковете не е мимолетно увлечение, реших че е дошло време да кача моделчетата от пода на детската стая в къщи към нещо по-постоянно и стабилно, гладко и равно, познато в нашите среди като основа за макет. Някак естествено бях привлечен от хола на тъста и тъщата, който по онова време те все по-рядко според мен използваха, пък и петте метра дълга стена, обещаваха добри забавления с хобито. След кратки спорове и коментари, от сорта на как всички новодошли в София провинциалисти са свръх нахални, как така ще местя семейна реликва като пианото, как ще им съсипя хола,къде ще се канят гости и т.н. направих и първата основа от ПДЧ на височина 1 метър. Е, не минах само с дългата страна на хола и отхапах около 2,5 метра от късата, погребвайки двата дивана отдолу (те обаче наистина не се използваха чак толкова интензивно :yes:). Все пак и аз си имах своите доводи - че не може след над 15 години да си все още новодошъл, дори и техния род не е от началото на Сътворението в софийското поле, не затривам съвсем целия хол, а и има възможност да се пие кафе със съседките на ниската масичка, тъкмо ще гледат парните влакчета и ще си спомнят как са пътували с тях някога към родните си места. Бързо обаче стана ясно, че на тази привидно голяма площ, не може да се направи нищо смислено, ширината от едва 85 см на основата, не позволяваше кой знае какво. И така, след още по-кратки консултации, правоъглника се затвори и влакчето започна да се движи нормално в сравнително голямо овалче. Е вярно, че отпадна възможноста да се пие кафе в хола, но пък в кухнята е някак доста по-уютно. Постепенно правоъгълничето увеличи своята площ, първите фабрики – за сода, малцовата, бирената, естествено имаха нужда от жп обслужване и неизбежно коловозната схема се усложняваше. Така се роди и първият опит за нещо като макет – изцяло плосък, правоъгълен, с една пътническа гара от едната дълга страна, товарна гърловина от другата, няколко индустриални клона, незнайно все още защо с учетворено трасе за основното движение. Без някаква особена идея, трасето поддържаше интереса ми към хобито жив, имаше къде да карам влаци и да редя по-дълги композиции, общо взето мислех че ще остана с това. По това време напълно се отказах от следващия етап на акваристиката – морски аквариум и продължих да се занимавам с влаковете. Решаващо, за следващи промени се оказа помоща на Пламен/pасh, в чертането на коловозната схема. Първо отстранихме, груби допуснати грешки в самото полагане на релсовия материал, второ - доста по-важно, една негова реплика от рода на „трябва да помислиш върху концепцията на макета ти“ изказана едно лято от него на гара Искър, ме накара наистина да се замисля. След като единствения човек видял дотогава, какво съм направил, мисли че нещо трябва да се промени редно е нещата да се погледнат и под друг ъгъл - ами да, всъщност релса има, идея няма. Вярно е, лесно можех да посоча къде в реалноста има четири коловоза в междугарие, все пак пресъздавам някакъв крайградски район, искам дълги прави за дълги композиции и различни по вид влакови състави, но въпроса съвсем не опираше до броя жп линии, а до това че наистина цялостна или дори частична концепция наистина липсваше. Държа да подчертая, че нито тогава, нито пък сега имам някакви претенции за особенни умения по отношение на железопътния моделизъм, просто се забавлявам наистина, нещо като антистрес терапия. И така няколко месеца минаха, в които вместо да продължа с довършителните работи, мислех дали да не направя някой по-генерални промени. Накрая пуснах последен за това трасе влак и започна демонтаж на релсите за пълен рестарт.
Old Boris:
Историята е добре описана! :hi:
А сега на къде?
j.k.kolev:
Около празнична "жега" ме беше хванала, чак сега намирам време да напиша нещо, само дано не създам някакви излишно големи очаквания :)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия