Автор Тема: Обръщателно ухо в DCC с аналогово управление  (Прочетена 5645 пъти)

Best Ripper

  • Trade Count: (17)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3377
  • Рейтинг: 551
  • Освободил се от форуми...
        Проблемът с късото съединение, което се получава в обръщателното ухо на правотоковите системи е отдавна известен и неприятен факт. Съществуват различни начини за неговото решаване, предлагам ви моя /с помощта и идеята на Васята  :drinks: /… Схемата е реализирана в мащаб Н0m с релси на Тилиг с вградена призма. Фактически схемата може да се приложи и в други мащаби при използване на DCC управление на локомотивите. /В аналогово управление не съм я пробвал, вероятно няма да работи/.
   


   На снимката е показана електрическата схема на системата, която позволява автоматично обръщане на поляритета в ухото, независимо от посоката на движение на локомотива/влака и без да се налага спиране. Самото обръщателно ухо е двуполюсно изолирано на известно разстояние след стрелката – задължително е целият среден участък да е изолиран и от двете страни, само едно изолиране не върши работа. Ако изолирането е едно, късо съединение ще се получа чак когато локомотивът стъпи от двете страни на изолаторите – иначе влакът може да се движи. Управлението става с помощта на 2 променливотокови релета на Тилиг с кат. № 08410, които работят на 16 V AC и имат две отделни товарни вериги. Основната задача се изпълнява от дясното реле на схемата – R2, което обръща посоката на правия ток, другото реле R1 е помощно – дава продължителен импулс за управление на сервомашинката SM /на Hoffmann/, която без него не би успяла сигурно да обърне стрелката в правилната посока /особено при включено забавено обръщане на машинката/. На пръв поглед схемата е сложна и объркана, но всъщност е елементарна, просто релетата се задвижват едновременно в дадена посока, а управлението им може да става както автоматично, така и ръчно.
    1.   Свързване по DCC.
    Сигналът и напрежението, които вървят по релсите, се подават на входовете A и B на реле R2. Изходите A1 и B2 на релето се дават накъсо, а те се свързват към вътрешната линия в изолирания участък на ухото /черните жици/. Изходите A2 и B1 също се дават накъсо и се свързват към външната линия на ухото /червените жици/. По този начин при превключване на релето се обръща поляритета на изолирания участък. При положение на релето в позиция „ляво” стрелката трябва да е обърната в положение „направо” и влизащия влак да мине през ухото по часовниковата стрелка. Ако релето е в положение „надясно”, то влакът трябва да мине през стрелката в отклонение и да завърти срещу часовниковата стрелка. В противен случай се получава късо съединение при влизането на локомотива в изолирания участък.
    2.   Аналогово свързване и управление по АС.
За захранване и управление на системата се ползват 16 волта променлив ток, който се подава от пиковски траф FZ1 или подобен. „Нулата” от едната жица се подава на двата извода R на двете релета, както и на средния извод на хофманската машинка. „Фазата” се подава на средния извод на ЦК ключа, извода B на реле R1 и на вътрешната линия в изолираната част на ухото /черната жица на DCC, която влиза в него/ - не се притеснявайте, няма да се получи късо съединение /който е наясно с тоците знае защо/. Изводите B1 и B2 на реле R1 се връзват към двата управляващи входа на хофманската машинка, а самата машинка така се монтира, че при положение на релетата „наляво” стрелката да е в положение „направо” /при нужда се разменят местата на двете жици/. С помощта на ЦК ключето двете релета се обръщат едновременно, като изводите им 1 се връзват заедно към единия изход на ключето, а изводите 2 – към другия. Важното е, че ключето трябва да е от типа (ON) – OFF - (ON) с три положения – средно фиксирано и две крайни нефиксирани /в крайно положение ключето стои само при задържане на лоста му, а после застава в средно /неутрално/ положение/. Това е изключително важно да правилната работа на системата. Ако нямате такова ключе, по-добре не слагайте друго. Може да го замените с клавиатура на Тилиг с кат. № 08211 или подобна с постоянно отворени контакти. Релето R1 дава продължителен импулс към сервомашинката и й подава напрежение, докато вградените крайни изключватели в нея не я спрат. /Машинката работи също директно с 14-16 волта променлив ток/.
За автоматичната работа служат двете контактни вилки, разположени на около 25-30 см навътре в изолирания участък на ухото, като и двете са обърнати към вътрешната релса. Тази вилка, която е направо след стрелката, се връзва към входове 1 на двете релета, а тази в отклонението – към входове 2 на релетата.



   Забележка: Контактните вилки на снимката са ръчна изработка от мен от тънка медна ламаринка. Вилката трябва да се постави съвсем близо до релсата, за да може ребордът на колелата да даде контакт между релсата и пластинката. Жицата от вилката е запоена от долната й страна. Опитите ми да калайдисам вилката не дадоха добри резултати – калая от поялника не се получи равномерно дебел и не осигуряваше добър контакт при ниска скорост, в резултата на което релетата заставаха в някакви междинни положения и системата не работеше добре. Определено пластинките нямат търговски вид, но в моя случай обръщателното ухо ще е скрито в невидима част от макета и няма да се виждат. Иначе могат да се направят от всякаква тънка ламаринка с галванично покритие.
    Сензорната релса, която се продава към тилигската система за Н0m, също не свърши работа. Тя осигуряваше твърде къс импулс – само в момента, в който колелото на локомотива съединяваше изолираната й част с основната. В резултат на което се получаваше същото както при калайдисаните вилки.

Свързана система на двете релета.


Системата с мерклинска мобилна централа и клавиатура вместо ЦК ключ.


    3.   Действие на системата.
      Стартира се цифровата централа. Включва се трафа за 16 волта АС. За всеки случай с ЦК ключа /или клавиатурата/ се прещракват релетата, за да сте сигурни, че са в една посока – иначе късо съединение! /Ако нямате ръчно управление, тогава ще трябва да проверите визуално положението на двете релета и да го изравните при нужда/. Съответно трябва да проверите и положението на стрелката, управлявана със сервомашинката. При положение 1 на релетата /лост наляво/ стрелката трябва да дава преминаване направо, при пол. 2 /лост надясно/ – отклонение. Пускате влак да влезе в „ухото”. Ако стрелката е направо /примерно/ влакът преминава през нея и навлиза в изолирания участък. Малко след това той натиска вилка 1, която не води до реакция в случая, защото релетата са в положение 1. Влакът завърта по часовниковата стрелка и достига вилка 2. При нейното натискане вече двете релета обръщат в положение 2 – реле R1 задейства сервомашинката и тя обръща стрелката в отклонение, а реле R2 – сменя поляритета на цифровото. Реално цифровото се състои от два компонента – правотоков и сигнален. Проблемът в „ухото” идва от първия компонент, поляритетът не влияе на цифровите сигнали. Просто релетата трябва да са достатъчно бързи, за да не остане локомотивния декодер без напрежение по-дълго време, което би довело до временно спиране. Релетата на Тилиг обаче се справят без проблеми с това. Влакът излиза през отклонението на стрелката без спиране и се връща обратно по основното трасе. Стрелката остава в положение „отклонение”, като двете релета са синхронизирани с него. Следващият влак, който влиза в „ухото” ще влезе и завърти в обратната посока – през отклонението натиска вилка 2 без реакция, а на излизане натиска вилка 1 и обръща релетата и стрелката. Третия път влакът минава отново направо и т.н.
   Ако държите влакът винаги да минава само направо през стрелката /да върти в ухото само еднопосочно по часовниковата стрелка/, трябва да изнесете трета вилка доста преди стрелката на ухото и да я свържете с вилка 1. Разстоянието трябва да е над дължината на един влак, за да може стрелката да бъде обърната направо чак след изтеглянето му през отклонението. Тогава трябва да подадете и „фазата” от променливия ток на релсата преди стрелката /червената жица преди стрелката/.
   При системата на Тилиг в Н0m с вградена призма изолираният участък в ухото се изпълнява лесно – просто се вадят металните съединителни щифтове от комбинираните /по системата на КАТО/. Въпреки това обаче релсите останаха твърде близо, което създаваше опасност от непълно изолиране на участъка. Това можеше да доведе до късо съединение в едно от положенията. Затова се наложи краищата на релсите да бъдат леко изпилени с дремел, за да се осигури разстояние от 0,5-1 мм за надеждно изолиране. /При пробите бях поставил тънък картон от кутия на релетата/.
   Важно: При монтаж на тилигските релета към плот трябва да се има предвид следната особеност. Основата им е пластмасова и лесно се огъва. Ако плотът не е напълно равен /а при плоскости от OSB просто няма как да е/, при монтаж и притягане на релетата се получава усукване в тях. Резултатът е, че котвата на релето заклинва обикновено в едното от двете крайни положения и после електромагнитът не е достатъчно силен, за да я издърпа обратно. Затова релетата трябва да се монтират внимателно и едва да се притягат към плота, като освен това трябва да се подбере и прилично равно място. Същевременно релето не трябва да „хлопа” в местата на закрепване, защото подскача и вдига ненужен шум при работа.
« Последна редакция: 10 Август 2016, 08:54:40 от Best Ripper »

mitko0888

  • Trade Count: (35)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2385
  • Рейтинг: 970
  • H0, еп. I, II, III, IV, София
    • Снимките ми ...
Re: Обръщателно ухо в DCC с аналогово управление
« Отговор #1 -: 10 Август 2016, 17:44:36 »
А за тези, които още не са открили обръщателното ухо - тази схема работи 100% и за DC, т.е. аналогово каране. Трансформаторът - плюс и минус - трябва да се включи в "изолираната" част на ухото - в дясно на картинката. Например на челвената жица А2 и на черната жица В2 на релето 2. На релсите, надписани с DCC, не се включва нищо. Трасето там взима ток през релето 2.